РЕШЕНИЕ

3644
София, 19.03.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРА РАЙЧЕВА
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
при секретар Ирена Асенова
и с участието
на прокурора Камелия Николова
изслуша докладваното
от председателяКРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
по адм. дело 1565/2021. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Добрич, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Желев, срещу решение № 361/10.12.2020 г. по адм. дело № 536/2020 г. на Административен съд-Добрич, с което е отменен като незаконосъобразен, негов мълчалив отказ за издаване на "еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване" по смисъла на чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ, по заявлението от 01.09.2020 г., на А. Сарвар, гражданин на Ислямска република Пакистан, и преписката е върната на органа за ново произнасяне в 14-дневен срок от постъпването й. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът А. Сарвар, чрез процесуалния си представител адвокат Х. Василев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата, подадена от А. Сарвар, срещу твърдян от него мълчалив отказ на директора на Областна дирекция на МВР-Добрич, да му издаде еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България. В съответствие със събраните доказателства е констатирано, че чужденецът е подал заявление № 538800-2053/01.09.2020 г. за предоставяне именно на еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване по смисъла на горепосочената норма, към което приложил копие от пакистански паспорт, удостоверение за сключен граждански брак с българска гражданка, извлечение от банкова сметка на името на съпругата му Г. Акил, свидетелство за съдимост, застраховка и декларация от съпругата, че бракът им не е фиктивен, както и че ще осигури на съпруга си подслон и издръжка за периода на пребиваването му в България. С придружителното писмо, изпратено до директора на ОД на МВР-Добрич, чужденецът изрично пояснява, че подава искането си в качеството на член на семейството на български гражданин и при наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 24, ал. 7, във вр. § 1, т. 7 ДР ЗЧРБ, за каквито счита условията при обявена пандемия КОВИД-19, затрудняващи изключително много пътуванията извън страната, в т.ч. до родината му по произход или трета страна, с цел издаване на виза. Изрично подчертава, че подава заявлението, не при условията на някоя от хипотезите по ал. 1 на чл. 24, а при тези на чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ, поради което не следва да представя виза към него. Независимо от това, със съобщение рег.№ 357000-7321/15.09.2020 г. получено на същата дата, лицето е уведомено, че според органа в случая не са налице извънредни обстоятелства, и следва да представи валидна виза съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ в 14-дневен срок. В предоставения му срок, А. Сарвар повторно заявява, че при наличието на извънредни обстоятелства за предоставянето на еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на български гражданин, по чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ, не се изисква виза. При това, с последващо съобщение от 01.10.2020 г., от органа му е предоставен нов 14-дневен срок за депозиране на всички изискуеми съгласно чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ, документи и по-конкретно - на виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, с изтъкване на обстоятелството, че по предходно негово заявление от 06.12.2018 г. за предоставяне право на продължително пребиваване на основание чл. 24 ЗЧРБ, вече има постановено, влязло в сила съдебно решение, съгласно което /видно от мотивите на решение по адм. дело № 9011/2019 г. на ВАС, четвърто отделение/, за да получи исканото разрешение чужденецът следвало да представи виза, и при липсата на представена такава, отказът на административния орган е оставен в сила като законосъобразен. Наред с горното, видно от докладна записка от 02.10.2020 г., началникът на група "Миграция" е предложил на директора на ОД на МВР-Добрич да издаде заповед за прекратяване на административното производство, каквато по делото липсват данни да е постановена.
Административен съд-Добрич е приел, че по подаденото от чужденеца заявление от 01.09.2020 г. е формиран мълчалив отказ, респективно - че подадената жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна, доколкото по заявлението органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да се произнесе по съществото на подаденото искане с нарочен акт. Изтъкнато е, че неправилно от чужденеца двукратно е поискано да отстрани недостатъци по заявлението си, както и че изобщо не е изследвано налице ли са "извънредни обстоятелства", на каквито лицето се е позовало и необходимо ли е, според чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ, да притежава виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, при което преписката е върната за произнасяне по съществото на искането за издаване на административен акт.
Постановеното решение е правилно, по изложените в него, подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. В случая, както правилно е приел и Административен съд-Добрич, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, на директора на ОД на МВР-Добрич, да се произнесе по заявление за издаване на еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ, вр. § 1, т. 7 от ДР на същия закон. В тази връзка правилно е отчетено, че според чл. 29г ППЗЧРБ за получаване на право на продължително пребиваване по смисъла на горепосочения текст, чужденецът прилага към заявлението си документите по чл. 14, ал. 1 ЗЧРБ и такива, за наличието на извънредни обстоятелства по § 1, т. 7 ДР ЗЧРБ. Наред с горното, правилно е съобразено, че текстът на чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ изисква представяне на виза, но под условието "ако е необходимо", както и че е налице съществена разлика в хипотезите, уредени в чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ /при условията на която е поискано издаването на процесното разрешение/ и тези по чл. 24, ал. 1 ЗЧРБ, в т.ч. и по чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, на която органът без основание се позовава, видно от изпратените съобщения с указания за отстраняване на нередовности по заявлението. Предвид това, че чл. 14 ППЗЧРБ изрично урежда, че за получаване на правото на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в ОД на МВР, заявление по образец съгласно приложение № 3, ведно с посочени документи, както и че заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни, като при правна и фактическа сложност или необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, а за взетото решение, чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК, е обоснован правилен извод, че във всички случаи, органът дължи да се произнесе по съществото на подаденото искане, освен ако не установи, че са налице условията за прекратяване на производството, за което също дължи издаването на нарочен акт по смисъла на чл. 14, ал. 2, изр. последно ППЗЧРБ - за прекратяване на производството по разглеждане на заявлението за предоставяне на право на пребиваване на чужденеца /за какъвто също не са налице данни да е издаден, независимо от отправеното в този смисъл предложение от началника на група "Миграция", до директора на ОД на МВР-Добрич/. Следователно, правилно съдът приема, че мълчаливият отказ по заявлението на чужденеца по чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ, следва да бъде отменен като незаконосъобразен с оглед изискването на приложимата правна уредба за произнасяне по това заявление с изричен акт. При това, законосъобразно след отмяната на мълчаливия отказ, съдът е върнал преписката за изрично, мотивирано произнасяне в определения с атакуваното решение срок, доколкото предоставянето на еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване по реда на чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ е изцяло от компетентността на сезирания със заявлението административен орган.
В подкрепа на изложеното и във връзка с доводите на касатора, основани на влязлото в сила решение по адм. дело № 9011/2019 г. на ВАС, четвърто отделение, следва да се отбележи, че видно от изложените в него мотиви, за да остави в сила атакуван, изричен отказ на директора на ОД на МВР-Добрич, съдът е изложил съображения, основани на обсъждана от него хипотеза по чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, която е неприложима в процесния случай, с оглед формулировката на заявлението от 01.09.2020 г., изрично основано не на текст от чл. 24, ал. 1 ЗЧРБ, а на това, че че А. Сарвар е член на семейството на български гражданин и са налице извънредни обстоятелства /легално дефинирани в § 1, т. 7 ДР ЗЧРБ/, обосноваващи издаване на еднократно самостоятелно разрешение по смисъла на чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ, по което от органа следва да бъдат съобразени именно текста на последната разпоредба, както и тези на чл. 29б и чл. 14 ППЗЧРБ.
По изложените съображения, обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора не намира основание претенцията на процесуалния представител на директора на ОД на МВР-Добрич за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а във връзка със своевременно предявено от ответната страна, искане за присъждане на разноски, ОД на МВР-Добрич следва да бъде осъдена да заплати на А. Сарвар, сумата от 600 лв, представляваща заплатено за защитата му в настоящото производство, адвокатско възнаграждение, установено по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 536/2020 г. на Административен съд-Добрич.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на А. Сарвар, гражданин на Ислямска република Пакистан, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.