Предишно Р/О: Предишно Р/О, 17403 / 21.12.2013 г.


РЕШЕНИЕ

11475
София, 30.09.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА ДОКТОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ДИАНА ГЪРБАТОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Македонка Поповска
изслуша докладваното
от съдиятаСВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
по адм. дело 5351/2014. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по две касационна жалби. Първата е подадена от нотариусите К. Т. К., Д. Т. Т., С. Д. Микушински, Т. Д. В., В. М. М., И. А. И., Л. А. Л., Вяра В. Я., Д. Х. Ч. и И. Б. И.. Втората касационна жалба е подадена от Общото събрание на Нотариалната камара на Република България, представлявано от председателя Л. Л. и двете против Решение № 17403/21.12.2013 г., постановено по адм. д. № 3473/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение. С доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост и по мотивите в особеното мнение в него, претендира се неговата отмяната.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, Първа колегия, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество същите са основателни по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от нотариусите К. Т. К. с рег. № 064, Д. Т. Т. с рег. № 187, С. Д. Микушински с рег. № 389, Т. Д. В. с рег. № 033, В. М. М. с рег. № 074, И. А. И. с рег. № 384, Л. А. Л. с рег. № 044, Вяра В. Я. с рег. № 265, Д. Х. Ч. с рег. № 075 и И. Б. И. с рег. № 095 против решението на Общото събрание на Нотариалната камара на Република България, проведено на 23 и 24.02.2013 г в частта, в което нотариус Д. И. Т. с рег. № 041 е избран за редовен член на Съвета на нотариусите и нотариус К. А. К. с рег. № 201 е избран за резервен член на Съвета на нотариусите, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на чл. 62, ал. 3, т. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ и чл. 25 от Устава на нотариалната камара /УНК/.
Съдът приел, че атакуваното решение е правилно и отхвърлил жалбата. За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че нотариусите Д. Т. и К. К. са били избирани за членове на Съвета на нотариусите през последните два последователни мандата на този орган преди избирането им с оспорването решение на Общото събрание на Нотариалната камара на Република България, проведено на 23 и 24.02.2013 г., което обстоятелство не е било спорно по делото.
Спорният въпрос, на който първоинстанционния съд е дал отговор с решението си, предмет на настоящия спор е: законно ли са избрани тази нотариуси за член и резервен член на Съвета на нотариусите за трети последователен мандат.
Въз основа на установените факти по които страните не са спорили, съдът приел от правна страна, че след като не е налице конституционна норма, която да предвижда общо правило за ограничаване на броя и срока на максимално допустимите мандати, които едно лице може да заема една и съща ръководна длъжност, и след като нито вносителя на законопроекта, нито депутатите от народното събрание са изложили мотиви, налагащи предлаганата и приета промяна, с която се регламентира броя на мандатите, през които един нотариус може да бъде избиран за член на Съвета на нотариусите, съдът приел, че въведеното изискване в разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД „да не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата”, означава включително три и повече мандата.
Съдът приел също, че разпоредбата на чл. 25 от Устава на Нотариалната камара, в която е въведено правилото, че: „Председателят, основните и резервните членове на Съвета на нотариусите, на Контролния съвет и на Дисциплинарната комисия, се избират за срок от 3 години, но за не повече от 2 последователни мандата, като се брои и непълният мандат” противоречи на тълкуваната от съда разпоредба на чл. 62, ал.3, т. 2 от ЗННД и като такава не следва да се прилага.
Въз основа на така приетото съдът направил извод, че оспореното решение е законосъобразно - постановено е в съответствие с материалния закон, тъй като въведеното ограничение с разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД е сведен до три последователни мандата, поради което избора на нотариусите Д. И. Т. и К. А. К. за редовен и съответно резервен член на Съвета на нотариусите е законосъобразен. Решението е подписано с особено мнение от член на състава, в което са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт.
Върховният административен съд – Първа колегия, счита, че при установените по делото релевантни факти, крайният извод за законосъобразност на обжалваната заповед е неправилен.
Неправилни са изводите на съда за липса на нарушение на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД при вземане на решението на Общото събрание на Нотариалната камара на Република България, проведено на 23 и 24.02.2013 г. Съдът неправилно е установил точното съдържание на правната норма и след като е съотнесъл съдържанието на оспореното решение към така тълкуваната хипотеза на правната норма неправилно е приел, че релевантен за законосъобразността на оспорения акт е липсата на проведен избор на трети последователен мандат. Съдът е приел, че първо нормата е забранителна и като такава следва да се тълкува винаги ограничително, от което е извел решаващият извод, че повече от два последователни мандата означава включително три и повече.
Касационната инстанция счита този извод за неправилен.
В случая, следва да се посочи, че изразеното в особеното мнение на член от състава на първоинстанционния съд правилно е възприето, че дори да е налице неяснота в разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД, поради особения й словоред, а именно – използваното отрицателно сказуемо, вместо отрицателната частица „не” да е в комбинация с наречието „повече”, то следва неяснотата или двусмислието на разпоредбата да бъдат преодолени чрез тълкуването й. В настоящия случай не налице законова празнина която следва да бъде преодолявана съобразно принципът, заложен в чл. 46, ал. 2 от Закон за нормативните актове - чрез прилагане на разпоредби, относими за подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Нещо повече, в приетия на 24.10.1998 г. и приложим към процесния период Устав на Нотариалната камара, в разпоредбата на чл. 25 е предвидено, че председателят, основните и резервните членове на Съвета на нотариусите, на Контролния съвет и на Дисциплинарната комисия се избират за срок от три години, но за не повече от два последователни мандата, като се брои и непълния мандат. Граматическото, логическото и функционално тълкуване на разпоредбата на чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗННД дават възможност да се изясни смисъла на употребения термин "повече". Граматическо тълкуване установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага точно, според разпореденото в чл. 46, ал. 1, предл. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Граматическото тълкуване на процесната разпоредба означава, че след изтичането на два последователни мандата на избраните за членове на Съвета на нотариусите, решенията на ОС за избор на член за следващ мандат след втория последователен не пораждат своите правни последици.
В случая след като неправилно е тълкувал процесната правна норма, като е приел, че не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата означава включително три и повече, първоинстанционния съд е допуснал възможност за безсрочност при упражняване на власт.
След като е стигнал до други правни изводи и е отхвърлил оспорването срещу решението на Общото събрание на Нотариалната камара на Република България, проведено на 23 и 24.II.2013 г в частта, в която нотариус Д. И. Т. с рег. № 041 е избран за редовен чл. на Съвета на нотариусите и нотариус К. А. К. с рег. № 201 е избран за резервен чл. на Съвета на нотариусите. е постановил едно неправилно съдебно решение. Поради и това същото следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК спорът следва да бъде решен по същество, като оспореното решение на Общото събрание на Нотариалната камара на Република България, проведено на 23 и 24.02.2013 г. следва да бъде отменено в обжалваната му част, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 222 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17403/21.12.2013 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 3473/2013 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ по жалба на К. Т. К. с рег. № 064, Д. Т. Т. с рег. № 187, С. Д. Микушински с рег. № 389, Т. Д. В. с рег. № 033, В. М. М. с рег. № 074, И. А. И. с рег. № 384, Л. А. Л. с рег. № 044, Вяра В. Я. с рег. № 265, Д. Х. Ч. с рег. № 075 и И. Б. И. с рег. № 095, Решението на Общото събрание на Нотариалната камара на Република България, проведено на 23 и 24.02.2013 г в частта, с което нотариус Д. И. Т. с рег. № 041 е избран за редовен член на Съвета на нотариусите и нотариус К. А. К. с рег. № 201 е избран за резервен член на Съвета на нотариусите.
Решението е окончателно.

Особено мнение: