РЕШЕНИЕ

14931
София, 13.11.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Любка Стамова
изслуша докладваното
от председателяВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело 6583/2013. Document Link Icon


Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси (КПУКИ), срещу решение № 1907 от 21.03.2013 г., постановено по адм. дело № 6123/2012 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение № 73/07.06.2012 г. на КПУКИ в частта, с която по отношение на Т. П. К., в качеството му на председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) е установен конфликт на интереси. Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и се претендира отмяната му.
Ответната страна – Т. П. К., чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решение № 73/07.06.2012 г. на КПУКИ установява конфликт на интереси на Т. П. К. за това, че в качеството му на председател на К. е оказал влияние в свой частен интерес, върху негови подчинени лица – главен счетоводител и касиер към К., за съставяне на приходни касови ордери № 15/27.02.2012 г. и № 16/27.02.2012 г., с които е закупил използваните от него в качеството му на председател на комисията, движими вещи – преносим компютър и мобилен телефон, квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПУКИ.
Във връзка с това е установен конфликт на интереси на К. и защото същият е придобил въпросните движими вещи в нарушение на Наредба № 7/14.11.1997 г., издадена от министъра на финансите, (обн., ДВ, бр. 109 от 21.11.1997 г.), респ. не ги е придобил по законов ред, квалифицирано като нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. 2 ЗПУКИ.
На трето място е установен конфликт на интереси и защото Т. К. е оказал влияние в свой интерес върху подчинени нему лица - завеждащ регистратура "Класифицирана информация, директор "ИФУС", експерт техническо обслужване, счетоводител и служител на отдел "Човешки ресурси", при съставяне и подписване на обходен лист от 30.03.2012 г. за липса на задължения към напусканото от него учреждение - нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПУКИ.
Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗПУКИ. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка съображения, подкрепящи направения извод, че обжалваният в първоинстанционното производство акт е незаконосъобразен, като постановен от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел, се споделят от настоящата инстанция.
В рамките на първонстанционното разглеждане на делото е несъмнено установено, че Т. К. е заемал поста председател на К. до 25.02.2012 г., когато е освободен от поста със Заповед № КВ-21 от 25.02.2012 г. на министър-председателя на Република България (компетентен да определя персонално председателя на Комисията, А..: чл. 12, ал. 3 ЗОПДИППД (отм., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.). В този контекст АССГ е приел, че към датата на издаване на административния акт (решение № 73/07.06.2012 г. за установяване конфликт на интереси), лицето не е заемало публична длъжност, поради което не представлява и субект на отговорността по чл. 7, ал. 2 ЗПУКИ.
Изводът е законосъобразен, като настоящият състав счита за необходимо да подчертае, че Т. К. не е заемал публична длъжност и към датата на извършване на претендираните от страна на КПУКИ нарушения. Видно от даните по делото, същият е освободен от публична длъжност на 25.02.2012 г., докато процесните касови ордери са съставени на 27.02.2012 г., респ. не може да се приеме, че К. е въздействал върху подчинени нему лица за съставяне на актове в частен интерес по няколко причини:
На първо място, защото същият не заема публична длъжност (освободен е със заповед № КВ-21/25.02.2012 г. на министър-председателя). Второ, посочените служители на К. към момента на съставяне на въпросните касови ордери не са подчинени нему лица, поради което обективно и практически служебното положение не може да се използва като средство за въздействие при допускане на правонарушението и трето, не е нито установено, нито доказано реално упражнено въздействие върху служителите за съставяне на въпросния касов ордер. Простият факт на йерархическа субординация в дадена администрация не презумира автоматично влияние от висшестоящия кадрови орган на долустоящите, т.к. същото противоречи само по себе си на стабилитета на трудовото правоотношение съобразно нормативната регламентация по ЗДСл. и КТ. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 7, ал. 2 ЗПУКИ следва да бъде осъществено с конкретни действия, от страна на йерархически висшестоящ орган спрямо служебно долустоящ нему, насочен към конкретни правни последици. Такова изпълнително деяние не се установя под никаква конкретна форма - било то убеждение, заплаха, принуда, друг стимул и т.н.
От изложеното следва, че нито Т. К. притежава изискуемото от закона качество – лице, заемащо публична длъжност, за да бъде субект на отговорността, нито е налице йерархическа зависимост на подчинените му, към момента на осъществяване на посоченото деяние, нито е установено наличието на конкретно изпълнително деяние, насочено към конкретни правни последици.
Същите аргументи се отнасят и спрямо установения конфликт на интереси във връзка със съставянето и подписването на обходен лист за липса на задължения към напуснатото от К. учреждение, без да се навлиза в анализ по същество върху характера и правната природа на обходния лист и разходния ордер като документи. Респ. следва ли същите да бъдат считани за актове по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПУКИ. Подобен въпрос би възникнал при положителен отговор на предходно анализираните въпроси. При липсата на тяхната установеност обаче, въпросът за характера и правната природа на процесните документи е ирелевантен за настоящето производство.
Във връзка с третото основание, поради което КПУКИ е установила конфликт на интереси на Т. К., а именно – същият не е закупил по законовия ред на Наредба № 7/14.11.1997 г. за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, движими вещи – мобилен телефон и преносим компютър, правилно АССГ е приел, че дори да е налице нарушение, то същото не означава конфликт на интереси, т.к. към момента на закупуването им К. няма качеството на лице, заемащо публична длъжност. Т.е. дори закупуването им да е в негов интерес, то към същия този момент К. няма разпоредителните правомощия като председател на държавна комисия, с които да осъществи състава на нарушението. Респ. субект на нарушението би могло да бъде друго лице, заемащо публична длъжност, разпоредило се в негова полза. Към момента на закупуването на движимите вещи К. не може да се третира като субект на нарушението, а евентуално като облагодетелствано от него лице, и то при несъмнена установеност: 1). че е налице нарушение; 2). че то се изразява в доставяне на облага (т.е., че такава е настъпила несъмнено с оглед стойността на продукта); и 3). че същата е реализирана от лице, заемащо публична длъжност в негова полза. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното следва и от факта, че в рамките на проведената пред АССГ експертиза, с неоспореното от страните заключение на вещото лице е установено, че К. е закупил от К. движимите вещи над пазарната им стойност, респ. същият не е извлякъл материална облага от съответната сделка, т.к. би могъл да закупи същите на по-изгодна цена на пазара на съответните стоки.
Поради това, като е съобразил дотук установените обстоятелства, АССГ е постановил съответно на материалния закон решение.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Наред с това установената от съда фактическа обстановка е подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства и установените факти по делото.
При липса на релевираните касационни основания, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1907 от 21.03.2013 г. по адм. дело № 6123/2012 г. по описа на Административен съд - София - град.
Решението е окончателно

Особено мнение: