РЕШЕНИЕ

11554
София, 03.11.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Искренна Величкова
изслуша докладваното
от съдиятаМАРИЕТА МИЛЕВА
по адм. дело 13762/2014. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел „Асоциация на парковете в България“, [населено място] против решение № 5345 от 05.08.2014 г. по адм. дело № 8984/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против заповед № 251/11.12.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите, с която е изключена от горския фонд площ от 53,187 дка, представляваща имот № 140005 в землището на [населено място], собственост на Г. К. Т.. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспорената заповед да бъде обявена за нищожна. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответника Т. адвокатско възнаграждение.
Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.
Ответникът Г. К. Т. също оспорва касацонната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което решението е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства.
Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед не е нищожна. Заповедта е издадена в съответствие с правомощията на председателя на Държавната агенция по горите съгласно чл. 14в, ал.1 от Закона за горите (ЗГ отм.), в ред. ДВ бр. 34/2006 г. и при спазване на изискванията за форма - заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа ясно изразена разпоредителна част. Поради това в съответствие със закона е изводът на съдебния състав, че не е налице порок на административния акт, водещ до липсата на волеизявление и обосноваващ неговата нищожност.
Аргументирано е и заключението, че актът не е нищожен, тъй като не е отправен до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет, издаден е на предвидено в закона правно основание (чл. 14в, ал.1 от ЗГ (отм.) и при отсъствие на непреодолимо противоречие с правната норма.
Правилно е преценено, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с процедурните и материалноправни изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 3 и чл. 14в, ал.1 от ЗГ (отм.), след представяне на изискуемите съгласно чл. 14в, ал. 2 от ЗГ (отм., ред. ДВ бр. 34/ 2006 г.) документи, включително предвиденото в чл. 14в, ал. 2, т. 6 от ЗГ (отм., ред ДВ бр. 34/ 2006), решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В случая по преписката е представено решение № ВТ-46 пр/12.04.2007 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ)- Велико Т., с което е разпоредено да не се извършва оценка на въздействието върху околната реда на инвестиционно предложение: „Изграждане на жилищен комплекс с обществено – обслужващи дейности“ в имот № 140005, [населено място] с възложител Генелин Т., ответник по настоящото дело. Правилно от страна на съдебния състав е преценено, че цитираният акт на директора на РИОСВ- Велико Т. удовлетворява изискването на чл. 14в, ал. 2, т. 6 от ЗГ (отм. ред ДВ бр. 34/ 2006). Решението е издадено по реда на чл. 93, ал. 5 от ЗООС и отразява преценката на компетентния орган относно необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, включено в приложение 2 (чл. 93, ал.1 от ЗООС). С този акт процедурата по оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда приключва и следователно това е актът по смисъла на ЗООС, предвиден в чл. 14в, ал.2, т. 6 от ЗГ (отм., ред. ДВ бр.34/2006 г.), който следвало да бъде представен и който фактически е представен в производството по изключване на имота от горския фонд. Тълкуването на последната норма налага извода, че разпоредбата изисква представяне на решение по реда на ЗООС, с което приключва процедурата по оценка на въздействие върху околната, независимо от съдържанието на този акт. Възприемането на текста на чл. 14в, ал.2, т. 6 от ЗГ (отм. ред ДВ бр. 34/ 2006) тясно и буквално би означавало от приложното поле на Закона за горите (отм.) да се изключат голяма част от инвестиционните предложения, попадащи в приложение 2 от ЗООС, които принципно засягат в по- малка степен околната среда, тъй като именно за тях компетентният орган извършва преценка за необходимостта от оценка на въздействие върху околната среда. Такова тълкуване не съответства на целта на закона, тъй като поставя лица, чиито инвестиционни предложения не оказват въздействие върху околната среда, поради което е преценено оценка за дъздействие върху околната среда да не се извършва, пред невъзможността да изключат имота от горския фонд.
Допълнително следва да се посочи, че като завършващ процедурата по оценка на въздействие върху околната среда акт, цитираното по- горе решение на директора на РИОСВ - Велико Т. е можело да бъде оспорено своевременно, включително от сдружението – жалбоподател в качеството на засегната общественост по смисъла на §1, т. 25 от ДР на ЗООС и по смисъла на чл. 2, т. 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Тази възможност е гарантирана с чл. 6 от конвенцията и конкретните правила на ЗООС, осигуряващи участие на обществеността в процеса на вземане на решения по оценка на въздействие върху околната среда. В този смисъл е т. 20 от приложението към цитирания текст от конвенцията, на която жалбоподателят се позовава. В случая решение № ВТ - 46 пр/ 2007г. на директора на РИОСВ- Велико Т. не е оспорено своевременно от заинтересованите лица и общественост, т.е. гарантираните от законодателството права не са реализирани. Поради това и тъй като този акт и не е предмет на настоящото производство, доводите на касатора, свързани с неговата незаконосъобразност не следва да бъдат обсъждани.
Възражението на касационнния жалбоподател, че в противоречие с т. 20 от приложението към чл. 6 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, участието на обществеността е ограничено, е неоснователен. Както се посочи правото на участие на обществеността в процеса по вземане на решения по въпроси на околната среда е гарантирано както от конвенцията, така и от вътрешното законодателство, но в случая не е реализирано в пълна степен, тъй като решението на директора на РИОСВ- Велико Т. не е оспорено. Израз на възможностите, предоставени от конвенцията и от вътрешното законодателство за достъп на засегната общественост до правосъдие по въпроси на околната среда, е и настоящият процес, който е иницииран от сдружение с нестопанска цел, което не е адресат на административния акт. Гарантираното право на участие на засегната общественост в процеса не предопределя изхода на правния спор по същество и не отменя задължението на съдебния състав, да прецени основателността на претенцията съобразно представените доказателства и тълкуването на закона и ако прецени, както в случая, че се налице основания за това, да отхвърли жалбата.
Поради всичко изложено настоящата инстанция, така както и съставът на административния съд, приема, че при постановяване на решение № 251/ 11.12.2007 г. на председателя на Държавна агенция по горите не са допуснати нарушения, обосноваващи неговата нищожност, а твърденията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява акт в съответствие със закона и събраните доказателства.
Допълнително следва да се посочи, че дори в настоящото производство да се установят допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, то тези нарушения не биха могли да обосноват нищожност на административния акт и съответно основателност на жалбата, тъй като не водят до липса на волеизявление от страна на компетентния орган. Същите биха могли да обосноват незаконосъобразност на акта, която обаче не може да бъде обсъждана, тъй като отмяната на заповедта с доводи за нейната унищожаемост е вече преклудирано.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в производството сдружение с нестопанска цел „Асоциация на парковете в България“ [населено място] следва да заплати на ответника Т. сумата 400.00 лв. разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат. Сумата съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което следва да бъдат присъдена в пълен размер, а възражението на касатора за присъждане на възнаграждение в по- нисък размер е неоснователно.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
    РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5345 от 05.08.2014 г. по адм. дело № 8984/2013 г. на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА сдружение с нестопанска цел „Асоциация на парковете в България“, [населено място], [улица] да заплати на Г. К. Т. от [населено място] сумата 400.00 (четиристотин) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.

Особено мнение: