Предишно Р/О: Предишно Р/О, 149 / 9.1.2017 г.


РЕШЕНИЕ

5617
София, 04.05.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Любка Стамова
изслуша докладваното
от съдиятаРОСЕН ВАСИЛЕВ
по адм. дело 2416/2017. Document Link Icon



Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Министъра на здравеопазването, подадена чрез главен юрисконсулт Стела Нинова против решение № 149 от 09.01.2017 г. по адм. дело № 5341/2016 г. на тричленен състав, второ отделение, на Върховен административен съд.
Доводите в първата касационна жалба са за недопустимост на оспорения съдебен акт като постановен при липса на правен интерес от оспорване за Сдружение "[ЮЛ]"-[населено място], Сдружение "[ЮЛ]"-[населено място], „[ЮЛ]" и Сдружение „[ЮЛ]", както и за неправилност на същия акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Конкретните съображения за недопустимост на атакуваното решение са, че обжалваната Наредба №2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по „Кардиология”, издадена от министъра на здравеопазването, обн.ДВ, бр.11 от 09.02.2010г., изм. бр.67 от 27.08.2010г., изм. и доп., бр.92 от 23.11.2010г., доп., бр. 79 от 11.10.2011 г., в сила от 1.11.2011 г., изм., бр. 103 от 23.12.2011 г., в сила от 23.12.2011 г.; изм. с Решение № 6911 от 16.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 61 от 10.08.2012 г., в сила от 29.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г., не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателите. Твърди се, че жалбоподателите не са представили доказателства установяващи пораждането на задължения на отделните членове на сдруженията с нестопанска цел или на членовете като цяло, като в тази насока съдът не изложил мотиви. По отношение неправилността на оспореното решение твърди, че неправилно тричленния състав на ВАС приема, че към проекта липсват мотиви, съответно доклад на вносителя. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството, алтернативно отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.
Ответникът по касационната жалба „[ЮЛ]” чрез пълномощника си адвокат Савова, в писмено становище и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноски за касационната инстанция.
Ответниците по касационната жалба- Сдружение "[ЮЛ]"-[населено място], "[ЮЛ]" и Сдружение „[ЮЛ]", чрез пълномощника си адвокат Николова изразяват становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендират направените в касационното производство разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че приетата Наредба е издадена в нарушение на императивните норми на чл.28,ал.2 и чл.26 от ЗНА.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което са процесуално допустими. По същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Сдружение "[ЮЛ]"-[населено място], Сдружение "[ЮЛ]"-[населено място], „[ЮЛ]" и Сдружение „[ЮЛ]" срещу Наредба №2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по „Кардиология”, издадена от министъра на здравеопазването, обн.ДВ, бр.11 от 09.02.2010г., изм. бр.67 от 27.08.2010г., изм. и доп., бр.92 от 23.11.2010г., доп., бр. 79 от 11.10.2011 г., в сила от 1.11.2011 г., изм., бр. 103 от 23.12.2011 г., в сила от 23.12.2011 г.; изм. с Решение № 6911 от 16.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 61 от 10.08.2012 г., в сила от 29.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г./Наредбата/.
С обжалваното решение съдът е счел жалбата за основателна и е отменил оспорената Наредба. За да постанови този резултат е приел, че жалбоподателите са обосновали правен интерес за оспорване, който е детерминиран от регистрираните цели и предмет на дейност на сдруженията, а оспорената Наредба по своя предмет на правно регулиране рефлектира върху тези цели и дейност. Приел е, че при издаването на Наредбата е допуснато нарушение на чл.26 и чл.28, ал.2 от ЗАН.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни се явяват възраженията, че тричленният състав на Върховния административен съд неправилно е приел жалбите на сдруженията с нестопанска цел за допустима при положение, че с Наредбата не се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи и законни интереси, или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица.
Решаващия съд е извършил дължимата проверка и правилно е приел жалбата за допустима. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК предоставя правото на оспорване на подзаконовите нормативни актове от граждани, организации и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2006 г. е посочено, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Съгласно решението, нормата на чл. 186, ал. 1 от АПК предвижда и възможност за съдебно обжалване от страна на граждани и юридически лица винаги когато административният нормативен акт засяга техни права, свободи или законни интереси, както и тогава, когато той може, т. е. налице е реална вероятност да засегне техни права, свободи или законни интереси. В този смисъл засягането на правата не следва да се разглежда непременно като настъпили вредни последици за правните субекти, като предпоставка за допустимост на обжалването, а като възможност за засягане на такива техни права. Прогресивният характер на легитимацията по чл. 186, ал. 1 от АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията, не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права.
Жалбоподателите са юридически лица с нестопанска цел, създадени въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружения, които осъществяват дейност в обществена полза. С оглед на това те има качеството на организация по смисъла на §1, т.2 от АПК. За тях ще е налице право на оспорване на процесната наредба, ако тя засяга или може да засегне техни права или законни интереси. За да се прецени това обстоятелство е необходимо да се установи какви са целите и какъв е предмета на дейност на сдруженията, какви, с оглед на това са техните права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане.
Регистрираните цели на сдруженията са съответно: създаване на оптимални условия за предоставянето на здравни услуги в РБългария и успешно функциониране на лечебните заведения, защита на правата и улесняване достъпа на пациентите до качествена медицинска помощ, създаване на условия за подобряване на медицинското обслужване и квалификацията на лекарите, защита интересите на частните болници, подобряване на здравното обслужване на гражданите, създаване на условия за честна конкуренция и развитие на пазара на медицински услуги; запазване и развитие на общинските болници, всестранно подпомагане на общинските болници с цел подобряване на медицинското обслужване на населението; защита на индивидуалните и колективни права на гражданите и организациите в сферата на здравеопазването. Оспорената наредба има за предмет утвърждаването на медицински стандарт "Кардиология”, в т. ч. и специфичните изисквания за оборудване и апаратура. Следователно по своя предмет на правно регулиране Наредба № 2 от 25.01.2010 г. безспорно рефлектира върху целите на четирите сдружения и може да засегне законните интереси на сдруженията, установени от законово регистрираните им цели. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав счита, че наведените оплаквания за недопустимост на решението са неоснователни.
Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че при приемането на Наредбата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 26 и чл.28, ал.2 от ЗНА. Съгласно разпоредбата на чл.26 от ЗНА, в редакцията й към момента на издаване на Наредбата, изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на ал. 2, преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като предоставя на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Неспазването на срока, визиран в чл. 26, ал. 2 от ЗНА, освен че представлява самостоятелно нарушение на процедурата, обуславя и нарушение на принципите на откритост и съгласуваност, регламентирани в алинея първа. Това изискване обаче не е било изпълнено от органа, издал обжалвания подзаконов нормативен акт. Видно от административната преписка не е приложен доклад за приема на Наредбата, а само проект на същата, който е публикуван на сайта на Министерство на здравеопазването. На 05.08.2010 г. на извънредно заседание на ръководството на Министерство на здравеопазването са приети медицински стандарти, сред които и медицински стандарт "Кардиология" и е постановено да се публикуват на интернтет страницата на МЗ и се изпратят за публикуване в ДВ. От така представените документи не става ясно какво е прието на 05.08.2010 г. Представени са и други проекти за изменение и допълнение на Наредба № 2/2010 г. В представените документи никъде не се посочват мотиви, които да обосновават приемането на оспорената Наредба като подзаконов нормативен акт, нито на предприетите впоследствие изменения.
Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че е нарушена и разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗНА. В случая към проекта за медицински стандарти липсват мотиви, както и доклад. Прието е, че мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища и те задължително следва да бъдат налице при обсъждането им и при запознаването на заинтересованите страни с проекта. Мотивите дават представа как е формирана волята на вносителя на акта, поради което те са от съществено значение за адресатите на акта, така че последните да могат да разберат фактите и причините, накарали вносителя на акта да възприеме съответния вариант на уредба при определяне на медицинските стандарти. С утвърждаването им от министъра на здравеопазването той приема не само предложения вариант за уредба, но и се съгласява с мотивите за него. Проектът на Наредбата за утвърждаване на медицински стандарт "кардиология" е внесен на 19.01.2009 г. до министъра на здравеопазването само с приложен към Наредбата медицински стандарт.
Процедурата по приемане на нормативния административен акт е посочена императивно в защита на публичния интерес, ето защо допуснатото нарушение е съществено. Нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентният орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което не е изпълнено. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. Пълната липса на мотиви към внесеното предложението за проект на Наредбата препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането му.
Освен това не са посочени нито целите, нито мотивите за приемане на медицински стандарт "Кардиология" за последвалите изменения. Разглеждането на въпросния проект на заседания на Съвета по „Стандарти за качество и ефективност на диагностично-лечебната дейност” от 09.07.2009 г. не може да се възприеме като мотиви или доклад по смисъла на ЗНА. Такива не се съдържат и в протокола-решение от заседанието на ръководството на Министерството на здравеопазването от 04.12.2009 г. Не са посочени целите, като липсва и финансова обосновка за приемане на нормативния акт, както и очакваните резултати от прилагането му, включително финансовите.
По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствие на твърдяните в касационата жалба нарушения, поради което като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответниците по касационното производство- Сдружение "[ЮЛ]"-[населено място], "[ЮЛ]" и Сдружение „[ЮЛ]" за присъждане на разноски се явява основателна. И четирите сдружения са представили доказателства за направени разноски в размер на по 400,00/четиристотин/лева- заплатено възнаграждение за един адвокат. Тези разноски следва да бъдат поставени в тежест на касатора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 09.01.2017 г. по адм. дело № 5341/2016 г. на тричленен състав, второ отделение, на Върховен административен съд.
ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на Сдружение "[ЮЛ]"-[населено място], Сдружение "[ЮЛ]"-[населено място], "[ЮЛ]" и Сдружение „[ЮЛ]" направените в касационното производство разноски в размер на по 400,00 /четиристотин/лева за всяко едно сдружение.
Решението не подлежи на обжалване.