Предишно Р/О: Предишно Р/О, 4846 / 25.4.2016 г.


РЕШЕНИЕ

2428
София, 26.02.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от председателяДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 14761/2017. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
    С решение № 15797 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 3663/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), седемчленен състав - II колегия, по искане на [фирма], гр. [населено място], е отменено на основание чл. 239, т. 5, предл. първо от АПК постановеното касационно решение № 14279 от 23.12.2016 г. по адм. дело № 7109/2016 г. на ВАС, петчленен състав - II колегия, като делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав.
    Подадени са касационни жалби от министъра на околната среда и водите, и от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 35 от 04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 12639/2014 г. по описа на ВАС, тричленен състав на пето отделение.
    С оспореното първоинстанционно решение, по жалба на[фирма], гр. [населено място] е отменена заповед № РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения, в частта за имоти № [номер], № [номер] и № [номер], и по жалба на [фирма], гр. [населено място] и [фирма], гр. [населено място] е отменена същата заповед в частта за имот № [номер]. Съдът е отхвърлил оспорването на министерската заповед в останалата част от жалбата на [фирма], осъдил е МОСВ да заплати разноски по делото в размер на 1400 лева на [фирма], в размер на 7040,99 лева на [фирма], в размер на 3500 лева на [фирма] и е осъдил [фирма] да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева на МОСВ.
    В касационните жалби се изтъкват доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му.
    Касационните жалби са оспорени като неоснователни от [фирма], като частично недопустими и неоснователни от[фирма], и като неоснователни от [фирма].
    Постъпила е и касационна жалба от [фирма] срещу процесното съдебно решение в частта му, с която съдът е отхвърлил оспорването на заповед № РД-676 от 04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите. В жалбата са наведени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението в тази част и постановяване на друго, с което оспорването на заповедта да бъде уважено.
    В съдебно заседание касационните жалбоподатели - министърът на околната среда и водите, и министърът на регионалното развитие и благоустройството поддържат подадените от тях жалби. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МОСВ.
    Касационният жалбоподател [фирма] не изпраща процесуален представител в съдебното заседание.
    Ответникът [фирма] оспорва жалбите на министъра на околната среда и водите, и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
    Ответниците [номер], [фирма], гр. [населено място], [фирма], гр. [населено място], кметът на община Царево, областният управител на област Бургас, директорът на РИОСВ - Бургас, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), началникът на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ - Бургас към РДНСК - Югоизточен район и началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район - Бургас, не изразяват становище по съществото на спора в настоящето касационно производство.
    Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост на касационните жалби. Счита, че касационната жалба на [фирма] е неоснователна, а жалбите на министъра на околната среда и водите, и на министъра на регионалното развитие и благоустройството са основателни.
    Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. След извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК приема, че касационните жалби на министъра на околната среда и водите, и на министъра на регионалното развитие и благоустройството са основателни, а касационната жалба на [фирма] ЕООД е неоснователна, по следните съображения:
    Със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-676/04.09.2014 г., на основание чл. 160, ал. 1 във връзка с чл. 158, т. 3 и 4, чл. 159 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 123, във връзка с чл. 121 и чл. 122, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения в местността „[наименование]“ и местността „[наименование]“, в района на къмпинг [наименование], землището на с. [населено място], община [община], които попадат в следните имоти: имот № [номер] (предишен № [номер]); имот № [номер] (предишен № [номер]); имот № [номер] (предишен № [номер]), имот № [населено място] (предишен № [номер]); имот № [номер] (предишен № [номер]); имот № [номер] (предишен № [номер]); имот № [населено място] (предишен № [номер]); имот № [номер] (предишен № [номер]); имот № [номер] (предишни № 00019, № [номер], № [номер], № [номер]); имот № [номер] (предишни № [номер], № [номер], № [номер]), имот № [номер], с възложители: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], до провеждането на процедури по глава шеста от ЗООС и/или ЗБР и приключването на тези процедури с окончателни, влезли в законна сила актове по специалните закони, тъй като тези дейности могат да доведат до значително отрицателно въздействие върху околната среда.
    В мотивите на заповедта, с която е наложена процесната принудителна административна мярка, министърът на околната среда и водите е приел, че решенията по преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и решенията по ОВОС за инвестиционни предложения в изброените в диспозитива на заповедта имоти са загубили правно действие с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 7 и чл. 99, ал. 8 от ЗООС - в срок от пет години от издаването им не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява чрез издадените разрешения за строеж, които са изгубили правното си действие и не са предприети действия за презаверяването им, както и с такива, които са отменени с влезли в сила решения на Административен съд - Бургас. Изложени са доводи, че за извършването на строителство в имотите, посочени в заповедта, се налага отново преценка на необходимостта от ОВОС или провеждане на ОВОС, както и подлагане на оценка за съвместимост (ОС) по ЗБР с оглед защита на целостта на защитените зони на основание § 14 от ЗИДЗБР и § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за ОС. Като фактически основания за наложителността на оценка за съвместимост са посочени следните обстоятелства: 1. Бреговата ивица на плаж „[наименование]“ е граница на акваториалната част на разширението на защитена зона BG0001001 „Ропотамо“. 2. Кумулиране на въздействия със сходен произход в резултат от многото инвестиционни намерения в защитените зони по Черноморското крайбрежие и в непосредствена близост до тях. 3. Съгласно проекта за изменение на специализираната карта по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), застрояването ще предизвика унищожаване и увреждане на природни местообитания 2130 „Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)“, 2110 „Зараждащи се подвижни дюни“ и 2120 „Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)“. 4. Реализирането на инвестиционните намерения ще доведе до унищожаване на установени консервационно значими находища и популации на шест вида защитени растения, включени в приложенията на ЗБР - червена съсънка, пясъчна лилия, дребна марезия, бодлив залист (див чемшир), приморски ветрогон, черноморско плюскавиче.
    [фирма], гр. [населено място] е собственик на следните имоти, посочени в процесната заповед: [номер]; [номер]; [номер]; [населено място]; [номер]; [населено място]; [населено място]; [номер] и [номер] в местността „[наименование]“, в землището на с. [населено място], общ. [община]. Видно от приложените скици, издадени през 2015 г., всички те са с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: незастроени имоти за курортно - рекреационен обект.
    За инвестиционни предложения в тези имоти (със старата им номерация) с инвеститор [фирма] са издадени през месец юли 2004 г. следните решения на директора на РИОСВ - Бургас № 160 ПР/2004 г., № 159 ПР/2004 г., № 147 - ПР/2004 г., № 146 - ПР/2004 г., № 145 - ПР/2004 г., № 144 -ПР/2004 г. и № 143 -ПР/2004 г., с които е решено да не се извършва ОВОС за инвестиционни предложения за „Изграждане на ваканционно селище" в имот № [номер] - юг и север, „Изграждане на хотелски комплекс“ в имот № [номер], имот № [номер], имот № [номер], имот № [номер], имот № [номер]. С решение № 54-ПР/2003 г. от 13.08.2003 г. директорът на РИОСВ - Бургас е решил да не се извършва ОВОС за инвестиционно предложение „Ваканционно селище в имот № [номер]...“ с инвеститор [фирма]. С решение № 10-05/2004 г. по ОВОС от 02.11.2014 г. директорът на РИОСВ - Бургас е одобрил осъществяване на инвестиционно предложение: „Изграждане на ваканционно селище в имоти № [номер], [номер], [номер] и [номер] с инвеститор [фирма].
    Към административната преписка по издаване на оспорената заповед са приложени пет броя писма от месец декември 2008 г. от директора на РИОСВ - Бургас до [фирма] (без доказателства за връчване), с които дружеството се уведомява, че независимо от наличието на приключилата процедура по ЗООС следва да се извърши процедура по оценка за съвместимост по реда на глава III от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), обн. ДВ бр. 73/2007 година. Приложен е и доклад от началника на РО НСК Бургас РДНСК Югоизточен район от 24.01.2013 г., съдържащ констатации относно имотите на този жалбоподател, включително и факта, че в РИОСВ Бургас не е внесено уведомление по чл. 10 от Наредбата за ОС, поради което за строежа не е проведена оценка за съвместимост на инвестиционните проекти и те са одобрени на 20.01.2009 г. без такава оценка, което според доклада представлява нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.
    За процесните имоти са издадени следните влезли в сила заповеди на кмета на община Царево за одобряване на проекти за ПУП-ПРЗ: 1. Заповед № РД-01-47/21.01.2005 г. за поземлен имот (стар) № [номер], като имотът е урегулиран в два УПИ[номер] и[номер], отредени за рекреационна устройствена зона - курортна територия с ваканционно селище. 2. Заповед № РД-01-961/30.11.2004 г., с който е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за поземлени имоти (стари) № [номер], [номер], [номер], [номер], като имотите са урегулирани в един общ УПИ [номер], отреден за рекреационна устройствена зона - курортна територия с ваканционно селище, като в него е одобрена и улична регулация. 3. Заповед № РД-01-994/10.12.2004 г., с който е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № [номер], който е урегулиран в УПИ[номер], отреден за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс, като е одобрена и улична регулация по границата на новообразувания УПИ. 4. Заповед № РД-01-615/16.06.2005 г., с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № [номер] с обособен УПИ [номер], отреден за ваканционно селище. 5. Заповед № РД-01-998/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № [номер], като имотът се урегулира в УПИ [номер], който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 6. Заповед №РД-01-995/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № [номер], като имотът се урегулира в УПИ [номер], който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 7. Заповед № РД-01-996/10.12.2004 г. за одобряване проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № [номер], като имотът се урегулира в УПИ[номер], който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му. 8. Заповед № РД-01-963/30.11.2004 г. за одобряване проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот (стар) № [номер], като имотът се урегулира в УПИ [номер], който се отрежда за рекреационна устройствена зона - курортна територия с хотелски комплекс и е одобрена улична регулация по границата му.
    Със заповед № РД-01-60/27.01.2006 г. на кмета на община Царево е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ [номер], като след промяната на регулационните граници към същия се придадат 2951 кв.м. от поземлен имот № [номер] - частна общинска собственост и се образува нов УПИ [номер], [номер], отреден за „хотелски комплекс“.
    Видно от представените и приети по делото съдебни решения, актове към цитираните заповеди и удостоверения, заповедите за одобряване на ПУП-ПРЗ и заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ са влезли в сила.
    За така описаните имоти главният архитект на община Царево е издал следните разрешения за строеж: разрешение №113/09.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-72/29.07.2015 г.; разрешение № 109/09.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-73/04.08.2015 г.; разрешение № 25/19.02.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-74/04.08.2015 г.; разрешение № 110/09.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-75/04.08.2015 г.; разрешение № 112/09.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-78/14.08.2015 г.; разрешение № 111/09.10.2012 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-79/14.08.2015 г.; разрешение № 127/17.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-82/20.08.2015 г.; разрешение № 133/23.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-83/24.08.2015 г.; разрешение № 39/25.03.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-84/25.08.2015 г.; разрешение № 126/17.07.2009 г., чиято нищожност е прогласена със заповед на началника на РДНСК - Югоизточен район № ДК-10-ЮИР-85/03.09.2015 година.
    Освен тези разрешения за строеж на [фирма] са издадени от главния архитект на община Царево следните влезли в сила разрешения за строеж за процесните имоти: № 77/20.04.2011 г., № 76/20.04.2011 г., № 75/20.04.2011 г., № 74/20.04.2011 г., № 73/20.04.2011 г., № 72/20.04.2011 г. - всичките за външно кабелно електрическо захранване.
    В имотите няма ново строителство въз основа на така описаните строителни разрешения.
    Според основното заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което съдът е кредитирал в неоспорените му части като компетентно и безпристрастно дадено, изброените 9 имота на [фирма] не попадат върху „Натура 2000“, нито в други защитени зони, нито в защитени територии. Източно от тях е защитена зона „Ропотамо“, която обхваща устието на река „Ропотамо“ и част от акваторията на Черно море. Югозападно е разположен природен парк „Босна“, видно от извадката от карта по „Натура 2000“. След приемане на измененията от 2013 г. на ЗУЧК в специализираната карта по ЗУЧК са нанесени шест от деветте имота на този жалбоподател, намиращи се зад плаж „[наименование]“ заради попадащи в тях пясъчни дюни. Затревени и влажни сиви дюни няма в три имота - № 3.512, № 3.514 и № 3.519, поради което същите не са отразени в специализираната карта (основна СТЕ) и специализирания регистър (допълнителна СТЕ). Според специализираната карта и огледа на място в имот № 22.33 има затревени дюни, като между вещото лице и картата има противоречие относно обхвата им - според вещото лице засягат около половината имот и са локализирани в югоизточната част, докато на картата е отбелязано, че засягат целия имот. Относно другите пет имота, засегнати от пясъчни дюни според специализираната карта, вещото лице е установило наличие на дюни в тях при огледа, като конкретната квадратура е отразена за всеки от тези шест имота (и още един извън обхвата на заповедта) и е посочена в допълнителната СТЕ съобразно данните от специализирания регистър.
    [фирма], гр. [населено място] и [фирма], гр. [населено място] са съсобственици на имот № [номер] с площ от 40407 кв.м., находящ се в местност „[наименование]“, село [населено място], община [община], който според представената по делото скица е с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на ползване - незастроен имот за курортно - рекреационен обект. Този имот е образуван от имоти с предишни номера № [номер], № [номер] и № [номер], които фигурират в издадено решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ - гр. Бургас, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение в тях „Изграждане на хотелски комплекс“ с инвеститор [фирма], гр. [населено място]. За цитираните предишни номера имоти със заповед № РД-01-133/28.02.2006 г. на кмета на община Царево е одобрен проект за подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и от тях са обособени два УПИ, от които УПИ[номер] е отреден за „хотелски комплекс“, а УПИ[номер] - за озеленяване. Заповедта е влязла в сила, видно от приложения акт от 12.04.2006 г. на кмета на община Царево. За имота има издадени през 2009 г. 6 броя разрешения за строеж, презаверени на 09.11.2012 г. и едно разрешение през 2010 г., презаверено на 13.03.2014 г. В имота няма ново строителство въз основа на строителните разрешения.
    Видно от основната СТЕ, неоспорена в тази й част, имотът на двете дружества не попада в „Натура 2000“, нито върху други защитени зони или защитени територии. От специализираната карта по ЗУЧК е видно, че върху имота не са отразени обекти по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЧК, а именно: морски плажове, брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения и системи, езера, лагуни, пясъчни и влажни дюни. Вещото лице, извършило оглед на имота на място, сочи в съдебно заседание пред тричленния състав, че имотът се намира на около 30-40 метра надморска височина, в него няма морски плаж, няма дюни, в потвърждение на което е изготвило и приложило към експертизата две фотографии (приложения № 1 и № 2). В специализирания регистър, видно от заключението на допълнителната СТЕ, са отразени 55 кв.м. сиви дюни. Предвид противоречието в събраните доказателства относно този имот - от една страна според специализираната карта, заключенията на вещото лице и разпита му в съдебно заседание в имота няма дюни, а от друга страна според специализирания регистър има 55 кв.м. сиви дюни, първоинстанционният състав е кредитирал специализираната карта и вещото лице, и е приел, че в този имот няма дюни.
    Видно от заключението на основната съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено в тази му част от страните, процесните имоти и на трите дружества - първоначални жалбоподатели, според Общия устройствен план на община Царево попадат в урбанизирана територия, за която е отредена устройствена зона 4/Ок към датата на издаване на обжалваната заповед.
    Съдът е обсъдил и заповед № РД-02-15-17/07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие, с която е спряно прилагането на Общия устройствен план на община Царево, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като при преценката дали процесните имоти са в урбанизирана територия е намерил, че следва да се вземат предвид единствено влезлите в сила заповеди за одобряване на ПУП-ПРЗ и предвид тях следвало да се приеме, че към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ всички имоти на тримата жалбоподатели, посочени в заповедта, са в урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Във всички тях няма започнато ново строителство, свързано с инвестиционните предложения, които са били предмет на процедури по ЗООС и съответно за които са издадени строителни разрешения.
    За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед, с която е наложена процесната принудителна административна мярка, е издадена от компетентен орган по чл. 158 от ЗООС и по чл. 122, ал. 1 от ЗБР - министърът на околната среда и водите, заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, не е налице съществено процедурно нарушение на производството по издаване на ПАМ, но заповедта е частично материалноправно незаконосъобразна.
    В мотивите на решението е посочено, че не са налице фактически и правни основания за прилагане на ПАМ по ЗООС, дори и общият устройствен план на община Царево да е със спряно действие. Решенията на директора на РИОСВ - Бургас по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС), издадени за цитираните имоти в процесната заповед, са изгубили правно действие, но за [фирма], [фирма] и за [фирма] не е възникнало задължение за иницииране на ново производство по реда на глава шеста от ЗООС, тъй като инвестиционните им предложения „ваканционно селище“ и „хотелски комплекс“ към датата на издаване на заповедта попадат в урбанизирана територия и липсват съпътстващи дейности по Приложение № 1 по ЗООС, поради което не попадат в обхвата на Приложение № 2, т. 12 от ЗООС. По отношение на част от имотите, посочени в заповедта - № [номер], № [номер], № [номер] и № [номер], липсват основания за налагане на ПАМ и по ЗБР, понеже за посочените имоти не следва да се провеждат процедури съгласно чл. 2 от Наредбата за ОС предвид липсата на задължение за ОВОС, това, че тези имоти не попадат в границите на защитени зони и в тях няма дюни. Решаващият съдебен състав е приел, че извършването на преценка за наличието или липса на дюни следва да се съобрази специализираната карта и заключенията на вещото лице (геодезист), а не съобразно специализирания регистър. По отношение на останалите шест имота, собственост на [фирма], посочени в заповедта, съдът е приел, че в тях са налице дюни, които имат характера на местообитания по приложение 1 към чл. 6, ал. 1 от ЗБР и за тяхното опазване се обявяват защитени зони, поради което инвестиционното предложение за тези шест имота подлежи на оценка за съвместимост. Съдът е приел още, че оспорената пред него заповед частично противоречи и на целта на закона, защото целта на ПАМ по ЗБР е да се предотврати извършване на нарушения по ЗБР и/или вредни последици от извършените вече нарушения, при липса на задължение за оценка за съвместимост по ЗБР и Наредбата за ОС (за четирите имота без дюни), наложената ПАМ не е в съответствие с целта на закона. За останалите шест имота прилагането на ПАМ е в съответствие с така формулираната цел на закона. По тези съображения заповедта е била частично отменена за четирите имота без дюни поради противоречие с материалния закон и целта на закона, а за останалите шест имоти (в които има дюни) жалбата на [фирма] не е била уважена.
    Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
    Съдебният акт е неправилен по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК в частта му, с която е отменена заповедта, а касационните жалби на министъра на околната среда и водите, и на министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу тази част от решението са основателни.
    Съдът неправилно е приел, че процесната заповед в частта за имоти № [номер], № [номер], № [номер] и № [номер] не е в съответствие с целта на закона. Целта на процедурите по оценка за съвместимостта е дефинирана в чл. 6(3) на Директива 92/43/ЕИО и в чл. 31, ал. 1 от ЗБР. Компетентните органи следва да пристъпят към одобряване на даден проект (план), само след като са се убедили, че целостта на защитените зони няма да бъде увредена. Основен принцип при прилагането на тези процедури е принципът на предпазливостта, произтичащ от визирания текст на директивата, съгласно тълкуванията й от Съда на ЕО. Вероятността за значително отрицателно въздействие се поражда от момента, в който възложителят извърши уведомление към компетентния орган за своите намерения за извършване на дейности, засягащи защитени зони по силата на Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/47/ЕИО. Компетентният орган, провеждащ процедура по чл. 31 от ЗБР, издава решение само ако е убеден в липсата на значително отрицателно въздействие на проекта върху предмет на опазване в защитена зона (зони), респ. разрешава само онези проекти, за които категорично и без съмнение е доказана липсата на значително отрицателно въздействие.
    Процесната заповед е издадена с цел предотвратяване на опасността от увреждане и/или унищожаване на представителни за България и Европейския съюз типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични видове, включени в рамките на Националната екологична мрежа, част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“. С издаването й министърът на околната среда и водите е спазил принципа на предпазливостта, според който в случай дори на минимално съмнение за наличие на опасност от увреждане или унищожаване на защитени територии, целите на „Натура 2000“ имат превес, а реализацията на планове и проекти може да се разрешава само при абсолютна сигурност, че няма да бъде нарушена целостта на защитената зона. Следователно единствено чрез провеждане на процедура по оценка за съвместимост би могло да се прецени дали реализацията на плановете може да доведе до увреждане или унищожаване на засегнатите (макар и косвено) защитени зони или на части от тях. С оглед на това съдът необосновано е приел, че не е налице непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или на части от тях, както и че за първоначалните жалбоподатели не възниква задължение да инициират процедури по реда на Наредбата за ОС.
    Решаващият съдебен състав необосновано е приел и, че за осъществяването на инвестиционни предложения в описаните в заповедта имоти не следва да се извършва ОВОС, понеже същите представляват урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗУТ. Действително по делото са представени и приети като доказателства заповеди на кмета на община Царево, касаещи процесните имоти за одобряване на подробни устройствени планове, но няма данни преди издаването им да са спазени изискванията на екологичното законодателство, действало към онзи момент за извършване на екологична оценка по реда на ЗООС – чл. 81, ал. 1, т. 1 (в сила от 01.07.2004 г.), чл. 81, ал. 3 (в сила от 01.07.2004 г.), и чл. 91, ал. 1 от ЗООС. Съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗООС екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областта на устройственото планиране, когато тези области очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и № 2 от ЗООС. Екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС. Инвестиционни инициативи за територии, които имат одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, могат да не отговарят на изискванията на ЗООС, който, както и ЗБР, е специален спрямо ЗУТ по отношение на екологичните изисквания и с ПУП да се създаде риск за околната среда, ако за устройствените планове не са проведени необходимите процедури по ЗООС и ЗБР, а за инвестиционните предложения решенията по ОВОС за изтекли. Следва да се има предвид и това, че решенията по ОВОС не могат да заместят становищата или решенията по екологична оценка.
    Съдът не е съобразил (въпреки, че я е обсъдил в мотивите си) заповед № РД-02-15-17 от 07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е спряно прилагането на Общия устройствен план на община Царево, част от която община е и село [населено място], както и това дали влезлите в сила ПУП са процедирани по реда на глава шеста от ЗООС. Наличието на влезли в сила разрешения за строеж за част от имотите при липса на осъществено строителство в тях, само по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на процесната ПАМ. В проверяваното решение не е отчетена липсата на актуална информация за инвестиционните предложения, респ. липсата на заявени от възложителите конкретни инвестиционни предложения с ясен предметен обхват в урбанизирана територия. Единствено при заявяване на инвестиционни предложения с прилагане на необходимата за извършване на преценка информация компетентният орган може да извършва преценка дали следва или не да се извърши процедиране по реда на глава шеста от ЗООС, включително и дали инвестиционните предложения попадат в предметния обхват на т. 12 от Приложение № 2 на ЗООС, както и дали са налице съпътстващи дейности по Приложение № 1 от ЗООС. По своята правна същност решенията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и решенията по ОВОС отчитат актуална информация за факторите и компонентите на околната среда, съответно позициите на чл. 93, ал. 4 от ЗООС относно критериите за необходимостта от извършване на ОВОС и данните в изготвените доклади по чл. 96 от ЗООС, необходими за съгласуване или не на инвестиционното предложение. Оценяването на конкретните инвестиционни намерения, които са реализирани и/или предстоят да се реализират в същия район и как ще взаимодействат със заявеното инвестиционно намерение са част от фактическите констатации, които следва да отчете административният орган, а впоследствие и да анализира кумулативния ефект от инвестиционни намерения в района, за да достигне до заключението за липсата на значително отрицателно въздействие върху околната среда. Информацията всякога се преценява към момента на постановяване на ОВОС (в случая имаме изгубили правно действие решения по ОВОС), поради което и законодателят е предвидил с разпоредбите на чл. 93, ал. 7 и чл. 99, ал. 8 от ЗООС валидност на ОВОС.
    Материално незаконосъобразен е изводът в обжалваното решение, че процедурата по реда на Наредбата за ОС е приложима само в случаите, в които е налице задължение за извършване на ОВОС или инвестиционното предложение попада изцяло или отчасти в защитена зона. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС изчерпателно регламентира случаите, в които задължително се извършва оценка за съвместимост по реда на глава втора или трета от Наредбата за ОС: 1) планове, програми, инвестиционни предложения или техни изменения или разширения, попадащи в обхвата на глава шеста от ЗООС; 2) планове, програми, инвестиционни предложения или техни изменения или разширения извън обхвата на глава шеста от ЗООС, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитени зони и свързани с промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване на имота; 3) планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които са в съответствие с параметрите на планове, програми и проекти от по-висока степен, на които е извършена ОС и за които в крайния акт от процедурата по реда на глава втора или трета е поставено условие, изискващо изрично провеждането на оценка за съвместимост. С разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС законодателят е предоставил на компетентния орган да прецени начина на процедиране за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които са извън обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за съвместимост и да уведоми възложителя в 14-дневен срок. Със следващата ал. 3 от цитирания чл. 2 е уредено, че за преценката по ал. 2 възложителят на най-ранен етап уведомява компетентния орган по чл. 6а чрез уведомление съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1. Анализът на горецитираните норми налага недвусмислено извода, че за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения извън обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС оценката за съвместимост не е задължителна, но е задължително уведомяването на компетентния орган за извършване на преценка за начина на процедиране по реда на Наредбата за ОС. Тоест, противно на приетото от съда, провеждането на процедура по ОВОС и попадането на инвестиционното предложение в защитена зона не определят приложимостта на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС. Приложимата нормативна уредба е обвързала органа да процедира задължително инвестиционното предложение по реда на глава втора от Наредбата за ОС и да прецени необходимостта от процедиране по реда на Наредбата за ОС, в случай, че не попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС. С разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС издателят на подзаконовия нормативен акт е предвидил извън случаите по чл. 2, ал. 1 от същата наредба, извършването на преценка за начина на процедиране по реда на наредбата, следвайки етапите в чл. 7 от нея, съответно процедиране по реда на чл. 10-13, чл. 15-19 и чл. 20-27 от наредбата.
    Съображенията, че не са налице основанията за налагане на ПАМ по реда на ЗБР, също не могат да бъдат споделени. По силата на § 14 от ЗИД на ЗБР (обн. ДВ, бр. 52 от 29.006.2007 г.) оценката за съвместимост по чл. 31 от ЗБР се прилага и за планове, които към момента на влизане в сила на този закон не са одобрени по реда на съответния специален закон или подзаконов нормативен акт, въз основа на който се разработват, или са одобрени, но не са влезли в сила, независимо дали попадат в обхвата на ЗООС и дали за тях е завършена или започнала процедура по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка съгласно глава шеста от ЗООС. Идентичен регламент се съдържа и в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони - § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби. Това, че даден имот не попада пряко в защитена зона по ЗБР, не означава, че не следва да се установи въздействието на реализирането на инвестиционните предложения в него, с оглед близостта с такава зона и кумулирането на отрицателни и негативни въздействия със сходен и аналогичен произход, дължащи на многото инвестиционни намерения в непосредствена близост до защитени зони по Черноморското крайбрежие. Предвид горното изводът, че не са налице условията за налагане на ПАМ по реда на ЗБР, е неправилен поради противоречието му с материалния закон и с целта на ЗБР, още повече, че предмет на първоинстанционното съдебно производство не е била процедура по оценка на въздействието на конкретно инвестиционно намерение върху защитени зони от „Натура 2000“, а законосъобразността на процесната заповед, с която е наложена ПАМ по ЗБР. От изложеното по-горе е видно, че са били налице фактически и правни основания за налагане на ПАМ по ЗБР с оглед преценката за наличието на непосредствена опасност от засягане, евентуално увреждане на защитени зони и местообитания.
    Не на последно място, съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице-геодезист относно наличието на дюни въз основа на данните от специализираната карта, игнорирайки данните от специализирания регистър, защото източникът на данни за създаване на специализираната карта и специализирания регистър е един и същ, а и специализираният регистър, изготвен от АГКК на основание чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, в случая съдържа по-пълна информация за разпространението на дюните от специализираната карта.
    По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед, с която е наложена ПАМ, предмет на съдебния контрол пред тричленния състав, е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и в съответствие с целта на закона. При постановяване на решението си в отменителната му част съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за частична незаконосъобразност на процесната заповед е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени в тази част. Същото подлежи на отмяна и в частта за присъдените деловодни разноски в полза на първоначалните жалбоподатели, обусловена от изхода на спора. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадените първоначални жалби от трите търговски дружества се отхвърлят като неоснователни.
    Касационната жалба на [фирма] срещу процесното съдебно решение в частта му, с която съдът е отхвърлил оспорването на заповед № РД-676 от 04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, е неоснователна, предвид гореизложеното и поради следните допълнителни съображения:
    По отношение на шест от имотите на дружеството е безспорно установено, че в тях са налични дюни, които имат характера на местообитания по приложение 1 към чл. 6, ал. 1 от ЗБР и за тяхното опазване се обявяват защитени зони, поради което инвестиционното предложения за тези шест имота подлежи на оценка за съвместимост. Наличието на дюни води до възникване на задължението съответният орган да прецени дали следва да се извърши оценка за съвместимост. Нормите на ЗБР уреждат оценката за съвместимост като процедура за оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, още повече, че по делото е установена близостта на такава зона. В този контекст правилно със заповедта е забранено строителството до провеждане на процедури по реда на ЗБР и приключване на тези процедури с окончателни, влезли в сила актове.
    Съдът правилно е преценил, че решенията по ОВОС за инвестиционните предложения за строителство са с изтекъл срок на действие и общия устройствен план на община Царево е със спряно действие, и че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министърът на околната среда и водите. В чл. 160 от ЗООС е регламентирано, че принудителните административни мерки се налагат с мотивирана заповед на органа по чл. 158. Един от органите по чл. 158 от ЗООС е министърът на околната среда и водите, който прилага ПАМ в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората (чл. 158, т. 3) и за предотвратяване и/или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В разпоредбата на чл. 123 от ЗБР е регламентирано прилагане на ПАМ с мотивирана заповед на органа по чл. 122 от ЗБР, като органът по чл. 122, ал. 1 е министърът на околната среда и водите, който в случаите на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ЗБР спира разпореждания на органи на изпълнителната власт, които са в нарушение на ЗБР.
    В хода на съдебноадминистративното производство пред тричленния състав на ВАС са събрани относимите към спора доказателства. Същите са достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, както и за правилното решаване на делото. Съдът е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и приложимата правна уредба, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи в частта от решението си, с която е отхвърлена частично една от сезиралите го жалби. Съображенията се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни.
    Предвид гореизложеното се налага извод, че тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е постановил правилно решение в частта му, с която е отхвърлено оспорването на [фирма] на заповед № РД-676 от 04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, и предвид липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна в тази част, то следва да бъде оставено в сила.
    При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на министъра на околната среда и водите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за чието заплащане в размер от 100 лева следва да се осъди [фирма].
    Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,

    РЕШИ:

    ОТМЕНЯ решение № 35 от 04.01.2016 г. по административно дело № 12639/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта му, с която е отменена заповед № РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения, в частта за имоти № [номер], № [номер], № [номер] и № [номер], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
    ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на [фирма], гр. [населено място], против заповед № РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения, в частта за имоти № [номер] (предишен № [номер]), имот № [номер] (предишен № [номер]), и имот № [номер] (предишен № [номер]).
    ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбите на [фирма], гр. [населено място], и на [фирма], гр. [населено място], против заповед № РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения, в частта за имот № [номер] (предишни № [номер], № [номер], № [номер]).
    ОТМЕНЯ решение № 35 от 04.01.2016 г. по административно дело № 12639/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта му, с която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 1400 лева на [фирма], гр. [населено място], в размер на 7040,99 лева на [фирма], гр. [населено място], и в размер на 3500 лева на [фирма], гр. [населено място].
    ОСТАВЯ В СИЛА в останалата му част решение № 35 от 04.01.2016 г. по административно дело № 12639/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
    ОСЪЖДА [фирма], гр. [населено място], да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски в размер на 100 (сто) лева.
    Решението е окончателно.