РЕШЕНИЕ

842
София, 22.01.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
ДИМАНА ЙОСИФОВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Никола Невенчин
изслуша докладваното
от съдиятаЛЮБОМИР ГАЙДОВ
по адм. дело 10630/2017. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
    Образувано е по жалба на [ЮЛ], представлявано от пълномощника адвокат С. О. против Решение за оценка на въздействието на околната среда №2-2/01.08.2017 г. издадено от министъра на околната среда и водите, с което се одобрява изменение и допълнение на Решение по оценка на въздействието върху околната среда №88-1/1998 г. на министъра на околната среда и водите , с което е разрешена реализацията на проект за обект „Увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ “Чаира“ с изграждане на язовир „Яденица“, отнасящо се за инвестиционно предложение „Проект „Яденица“ – увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ чрез изграждане на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира“ по вариант на водоплътния елемент на каменнонасипнатаа язовирна стена с асфалтобетонова диафрагма.
    В жалбата са наведени доводи срещу акта като незаконосъобразен и неоснователен, поради противоречие с материалния закон, с необходимост от задължителни указания за прекратяване на процедурата по съгласуване на инвестиционното предложение съгласно чл.82, ал.6 от ЗООС и чл.31, ал.13 и/или ал.17 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Наведени са доводи, за недопустимост на инвестиционното предложение поради сеизмичен риск, нарушение на правото на здравословна среда и непълнота на данните за сеизмичния риск – поради липсата на изследване за този риск. Визират се още нарушение на чл.118ж от Закона за водите – чл.118ж, ал.1, т.4 във връзка с чл.119, ал.1, т.5 от ЗВ не разрешава водовземане за производство на електроенергия, когато тази част от реката, която е засегната от водовземането попада в зони за защита на водите, включващи защитените зони (ЗЗ) по ЗБР. Посочени в жалбата са и други нарушения: липса на изискване за поддържане оптимално ниво на водата в язовира, липса на оценка на алтернативни рибни проходи в ДОСВ, липса на оценка на влиянието върху ЗЗ „Рила“, непълна оценка на влиянието върху ЗЗ „Яденица“, липса на оценка на кумулативни ефекти върху дебита на р.Яденица, увреждане на приоритетния вид ручеен рак, липса на оценка на приоритетния вид кафява мечка, както и на защитените видове видра, маришка мряна и балканска пъстърва. Сочат се също и нарушения, допуснати за инвестиционното предложение (ИП) в План за управление на речния басейн (ПУРБ) 2016-2021 на Източно Беломорски Район (ИБР). Налице е признание в самия ДОВОС (стр.234) , че р.Яденица със сигурност ще бъде увредена от инвестиционното предложение (ИП): „Във връзка с променените условия след 2014 г. в Проект за ПУРБ на ИБР (2016-2021) и становище на БДИБР в ДОВОС е разработен анализ съгласно чл.156е, ал.1 и ал.2 от Закона за водите (ЗВ). Моли да се отмени оспорения акт и да се прекрати процедурата по издаване на решение за ОВОС или алтернативно да се върне на административния орган за отстраняване на визираните в жалбата недостатъци.
    Ответникът по жалбата – Минисъра на околната среда и водите, редовно уведомен се представлява от юрк.Ц. В с.з. и писмени становища моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
    Заинтересованата страна [фирма], редовно призована, се представлява от юрк.Ц. със становище за неоснователност на жалбата.
    Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата.
    Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по АПК, от процесуалнолегитимирано лице и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
    Процесното решение е издадено въз основа на проведена процедура по §12б от ПЗР на ЗООС, ал.1 от която предвижда, че - § 12б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Решенията по ОВОС, с които са одобрени инвестиционни предложения по реда на отменения Закон за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13, 85 и 86 от 1997 г., бр. 62 от 1998 г., бр. 12 и 67 от 1999 г., бр. 26, 27 и 28 от 2000 г., бр. 1 и 26 от 2001 г.; отм., бр. 91 от 2002 г.) и по реда на този закон, при които няма изменение на инвестиционното предложение и строителството на които не е приключило към влизането в сила на този закон, по искане на компетентния орган и/или на възложителя подлежат на преглед и преценка за актуалност на данните в извършените анализи и оценки в документацията по ОВОС. Според §12б, ал.2 от ПЗР на ЗООС, процедурата започва с консултации между компетентния орган и възложителя за уточняване на обхвата и съдържанието на информацията, с която е необходимо да се допълни докладът по ОВОС. След уточняването им процедурата продължава по реда на чл. 96, чл.98 и чл. 99, ал. 1 ЗООС. Според §12б, ал.3 от ПЗР на ЗООС, компетентният орган взема решение в срок до един месец от провеждането на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него, с което: 1. потвърждава решението по ОВОС, или 2. изменя и допълва решението по ОВОС с условия за изпълнение, включително мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда и срокове за изпълнение, където е необходимо. Съгласно ал.4 на §12б ПЗР ЗООС (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.), в случаите, при които с влязло в сила решение по ал. 3, т. 2 се променят мерки и условия в решение по ОВОС и при проведена процедура по оценка за съвместимост по реда на § 14 от Закона за биологичното разнообразие, при необходимост компетентният орган може по своя инициатива да: измени и/или допълни решението по оценка за съвместимост с условия за опазване на защитените зони, изисквания и мерки за предотвратяване, намаляване или за възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на инвестиционното предложение.
    Настоящият състав на ВАС, шесто отделение намира, че в производството по издаване на Решение №2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби на закона, които да водят до неговата незаконосъобразност.
    С Решение №707 от 30.08.2012 г. на Министерски съвет, язовир „Яденица“ като част от хидроенергийния комплекс „Белмекен-Сестримо-Чаира“, е обявен за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от Допъллнителлните разпоредби на Закона за устройство на територията.
    С Решение по ОВОС №88-1/1998 г. на министъра на околната среда и водите след проведен ОВОС, е разрешена реализацията на проект за обект „Увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждане на язовир Яденица“. С процесното Решение по ОВОС №2-2/01.08.2017 г. е одобрено изменението на Решение по ОВОС №88-1/1998 г. на министъра на околната среда и водите, отнасящо се за инвестиционно предложение “Проект „Яденица“ – увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ чрез изграждане на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира“ по вариант на водоплътния елемент на каменнонасипната язовирна стена с асфалтобетонова диафрагма, с възложител [фирма]. Решеие по ОВОС №2-2/2017 г. е прието на основание §12б, ал.3, т.2 във връзка с ал.1 и ал.7 от ПЗР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), §20 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗООС (ДВ, бр.12 от 2017 г. ), чл.19, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), чл.31, ал.4 от Закона за биологичното разнообраззие (ЗБР) и чл.39, ал.12 и 13 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС). Реализацията на проект „Яденица“ е започнала през 1999 г. и е продължила до м.януари 2005 г., като са извършени строителни работи на временни и спомагателни съоръжения (временни пътища, временен взривен склад на площадки „Яденица“ и „Чаира“, вътрешноплощадкови ел.проводи, двойно ел.захранване от независими източници) и на постоянни съоръжения – участъци от реверсивен напорен тунел по направление „Яденица“ (690м) и по направление „Чаира“ (336 м) като са изпълнени изкопи и крепежни работи на порталите на реверсивния напорен тунел. В периода от 2005 г. до 2011 г. са извършени само ремонтно-възстановителни работи на двете строителни площадки за поддържане на вече изградените пътни съоръжения, а от 2011 г. се осигурява единствено охрана на обекта. Целта на инвестиционното предложение (ИП) е увеличаване обема на долния изравнител на Помпено акумулираща водно електрическа централа (ПАВЕЦ) „Чаира“ чрез изграждане на язовир „Яденица“. Необходимостта от изграждане на язовира се определя от ролята на ПАВЕЦ „Чаира“ за Електроенергийната система (ЕЕС) на Република България и е обоснована в процесното решение като стратегически значима за ЕЕС на страната. В решението за ОВОС №2-2/01.08.2017 г. се съдържа подробно и изчерпателно описание на характеристиките, параметрите на обекта, целите за изграждането му и предназначението му. При възприетата схема на основните съоръжения на проект „Яденица“, ще се създаде система от скачени съдове (между язовир „Яденица“ и язовир „Чаира“) при която ще се постигне увеличение на полезния обем на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ от 4,2 млн. куб.м. на 13,4 млн.куб.м. Връзката между двете водохранилища ще се осъществи с реверсивен напорен тунел „Яденица“, чрез който ще се поддържат еднакви водни нива между двата язовира и пълнене на двете водохранилища при работа на ПАВЕЦ „Чаира“ в генераторен режим и изпразване при работа на ПАВЕЦ „Чаира“ в помпен режим. Реализацията на предложението ще даде възможност за удължаване на работата на ПАВЕЦ „Чаира“ на пълна мощност в генераторен режим от 6 ч. към настоящия момент на 20 ч. и от 8,5 ч на 22,5 ч. при помпен режим.
    В допълнителния доклад за ОВОС, въз основа на изготвени работни проекти от 2006 г. и 2016 г. са предложени два варианта по отношение на водоплътния елемент на язовирната стена, като се запазват приетите решения за основните дейности. В решението са описани техническите параметри на язовирната стена „Яденица“ при двата варианта. Посочени са съоръженията, които не са били проектирани през 2006 г. които се предвиждат при актуализацията на проекта от 2016 г., или за които се предвижда промяна в приетите решения. Предвидено е използване на изпълненото през 2005 г. строителство при двата варианта на водоплътен елемент на язовирната стена. Посочени са строителните дейности на различните площадки. Достъпът до язовирната стена и всички площадки в зоната на строителството на язовирната стена ще се осъществява от републикански път ІІІ-842 Белово-Юндола. Достъпът до площадка „Чаира“ се осигурява от отклонение от републикански път І-8 Костенец-Сестримо- Пазарджик при гара Сестримо към с.Сестримо с отклонение към площадка „Чаира“ и главен вход ПАВЕЦ Чаира. Всички пътни връзки за достъп до строителните площадки са изпълнени, както и самите строителни площадки. Необходимата площ за изпълнение на ИП е в размер на 582 дка, за които с Решение №119/08.03.1999 г. на Министерски съвет и при спазване на процедурите по Закона за горите за промяна на предназначението и изключване на гори от Държавния горски фонд (ДГФ) е извършена промяна на предназначението и са предоставени на [фирма].. Във връзка с изместване на Въздушна линия (ВЛ) 20 кV „Ливада бачия“ от зоната на язовирното езеро, ще бъдат засегнати 5 дка, част от които са общински. Засегнатите терени са в землищата на община Белово (гр.Белово и с.Сестримо) и община Велинград (с.Пашови и с.Юндола). Освен тези терени в ДОВОС са разгледани и земите в 50 м зона извън съоръженията под язовирната стена. ИП не попада в границата на защитени зони (Натура 2000 места) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), както и на защитени територии по Закона за защитените територии. Най-близката защитена зона е BG 0001386 „Яденица“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с решение на МС №661/16.10.2007 г. (обн.ДВ, бр.85/2007 г.).
    В чл.31, ал.1 от ЗБР е предвидено, че: чл.31 (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 30.09.2010 г.) Планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Съгласно чл.31, ал.4 от ЗБР, също послужила като основание за извършената допълнителна ОВОС (ДОВОС), за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а – а именно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/, обн. ДВ, бр. 73/2007 г. Приложима от административния орган е и хипотезата по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ОС, според която на задължителна оценка за съвместимост се подлагат инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, попадащи в глава шеста на ЗООС.
    Предвид прилагането на §12б от ПЗР на ЗООС, по реда на чл.31, ал.4 във връзка с ал.1 от ЗБР и чл.2, ал.1,т .1 от Наредбата за ОС, инвестиционното предложение е подложено на процедура по оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитена зона „Яденица“. Съгласно чл.39, ал.3 от Наредбата за ОС, компетентният орган извършва преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони по реда на глава втора, раздел III. В този случай не се прилагат разпоредбите на чл. 18 - 20. След преценка на основание чл. 39, ал.3 от Наредбата за ОС и дадени на основание същата разпоредба указания , е изготвен доклад за оценка степента на въздействие върху защитената зона (ДОСВ), където са подробно разгледани и оценени очакваните въздействия на ИП върху защитена зона „Яденица“. В допълнения доклад за ОВОС е направено описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, културното наследство и човешкото здраве. Определени, описани и оценени са предполагаемите въздействия върху околната среда и населението в резултат от реализацията на ИП, ползването на природни ресурси, емисиите на вредни вещества, възможния риск от аварии и инциденти за околната среда и здравето на хората, при строителството, неговата нормална експлоатация и при извънредни ситуации, като са направени мотивирани изводи за осъществяване, по съображения подробно изложени в процесното решение за ОВОС. Направеният извод в доклада е, че при спазване мерките за предотвратяване, намаляване и където е възможно прекратяване на евентуално отрицателно въздействие върху околната среда, не се очаква строителството, както и последващата нормална експлоатация на язовира да окаже отрицателно въздействие върху човешкото здраве.
    С писмо вх.№ОВОС-50/07.08.2014 г. на МОСВ е получено становище на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), съгласно което ИП е допустимо от гледна точка на постигане целите на опазване на околната реда и мерките за постигане на добро състояние на водите в Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) на ИБР. В МОСВ е внесено задание за обхват и съдържание за допълване на доклада за ОВОС. Възложителят е уведомен с писмо изх.№ОВОС-50/18.02.2016 г. на МОСВ за бележките по заданието, като му е указано да се проведат консултации с Министерство на здравеопазването (МЗ) относно обхвата на оценката на здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве и БД ИБР. С писмо вх.№ОВОС-50/14.12.2016 г. на МОСВ е внесен доклад за ОВОС, с приложен ДОСВ за оценка на качеството им, както и задание, нетехническо резюме на доклада за ОВОС, справка за проведените консултации. С писмо изх.№ОВОС-50/19.01.2017 г. на МОСВ, ДОВОС е оценен с отрицателна оценка, включително и доклада за ОСВ, с указания за отстраняване на пропуските съгласно получени становища на дирекциите на МОСВ, РИОСВ – Пазарджик, Министерство на здравеопазването, като е указан срок за представяне на преработен ДОВОС и ДОСВ за нова оценка на качеството. Допълненият ДОВОС с приложен допълнен и преработен ДОСВ са внесени в МОСВ за нова оценка на качеството. Със становище вх. №ОВОС-50/21.03.2017 г. БД ИБР е потвърдила, че допълненият ДОВОС съдържа необходимата информация по отношение на води и водни екосистеми за вземане на решение, като следва да се отстрани бележка от предходната оценка на качеството на ДОВОС, включване на мярката за изпълнение на зарибяване на р.Яденица над язовира. Посочено е, че ИП е допустимо от гледна точка на ПУРБ на ИБР, ПУРН на ИБР и постигане целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние.
    Необосновано е оплакването в жалбата, че с процесното решение е накърнено правото на здравословна околна среда (чл.55 от Конституцията наа Република България). Според §1, т.12 от ДР на Закона за здравето, "Факторите на жизнената среда" са: а) води, предназначени за питейно-битови нужди; б) води, предназначени за къпане; в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или за хигиенни нужди; г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии; д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените сгради; е) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) нейонизиращи лъчения в жилищните, производствените, обществените сгради и урбанизираните територии; ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено предназначение; з) курортни ресурси; и) въздух. Министерство на здравеопазването е представило становище, че при спазване на мерките за предотвратяване, намаляване и където е възможно за прекратяване на евентуално отрицателно въздействие върху околната среда, не се очаква строителството, както и последващата нормална експлоатация на язовира да окаже отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Възложителят е информиран за положителната оценка на качеството на допълнения ДОВОС и положителна оценка на допълнения и преработен ДОСВ, като са отбелязани пропуските, които не са от съществено значение, с указания за отстраняването им преди предоставяне на документацията за обществен достъп. Съдът намира, че с оглед съвкупната преценка на доказателствата в административната преписка във връзка с постановения акт, се налага извода за необоснованост на твърдението на жалбоподателя, че ИП ще доведе до нарушаване на конституционното право на здравословна околна среда. Според разпоредбата на чл.55 от Конституцията, гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда. Жалбоподателят не установява по безспорен начин, че това право ще бъде нарушено поради несъответствие на ИП с установените стандарти и норми, като липсва и по делото не се представи конкретен, задълбочен анализ, основан на цифрови, статистически и други научно обосновани методи и данни относно установени стандарти и нормативи, които биха били засегнати, нарушени или намалени в резултат на инвестиционното предложение, нито в какъв период от време ще бъдат засегнати, нито е достатъчно уточнен видът, магнитудът и обхвата на тези нарушения и/или несъответствия. Твърденията в жалбата би следвало да имат не само декларативен характер, но следва да се обосноват с факти/цифри или аналитични данни.
    В хода на проведената по §12б ПЗР ЗООС процедура, са извършени консултации между МОСВ и възложителя за уточняване на обхвата и съдържанието, с което е необходимо да се допълни документацията за ОВОС и са дадени указания от страна на МОСВ, съгласно които са проведени консултации със заинтересувани лица, осигурен е обществен достъп на доклада за ОВОС и всички приложения към него. В едномесечния срок след предоставяне на доклада за обществен достъп са постъпили писмени възражения, предоставени на възложителя за съобразяване. Проведени са срещи за обществено обсъждане в определените като засегнати общини Белово и Велинград на 20.07.2017 г. и 21.07.2017 г. , съвместно със засегнатите кметства. Получено е становище с вх.№ОВОС-50/03.07.2017 г. на МОСВ на Басейнова дирекция – Източнобеломорски район (БД ИБР) за допустимост на ИП, както и становище по компетентност с отговори по въпроси от постъпило възражение. [фирма] като възложител е представил писмено становище по реда на чл.17, ал.5 от Наредбата за ОВОС по възраженията срещу ДОВОС за Проект „Яденица“ с вх.№ОВОС – 50/03.07.2017 г. на МОСВ, както и становище в допълнение с вх.№ОВОС.-50/05.07.2017 г., съдържащи мотивирани отговори на поставените възражения и въпроси, които са били предоставени на засегнатите общини и кметства, организации и граждани.
    По отношение на направените в хода на общественото обсъждане възражения за сеизмичната осигуреност на ИП, въз основа на документацията по ОВОС е проведена консултация с Националния институт по геофизика, геодезия и картография (НИГГК) – БАН с писмо изх.№ОВОС-50/05.07.2017 г., като е получен отговор от 07.07.2017 г. с вх.№ОВОС-50/10.07.2017 г. С мотивирано становище вх.№ОВОС-50/14.07.2017 г., възложителят [фирма] е изразил несъгласие с полученото становище на НИГГК – БАН, като подробно се е аргументирал. Според становищата на възложителя с вх.№ОВОС-50/03.07.2017 г. и вх.№ОВОС-50/05.07.2017 г. и от 14.07.2017 г., не са налице обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.17, ал.7 от Наредбата на ОВОС, съответно [фирма] не намира основание и не възлага допълване на ДОВОС и приложенията към него. Чл.17, ал.5 от Наредбата за ОВОС предвижда, че - (5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2016 г., в сила от 12.02.2016 г.) В срок 10 дни след срещата/последната среща за обществено обсъждане възложителят представя на компетентния орган и на съответните общини/райони/кметства писмено становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултат на общественото обсъждане. Съгласно чл.17, ал.7 от Наредбата за ОВОС, (7) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 12 от 2016 г., в сила от 12.02.2016 г.) Когато в резултат на общественото обсъждане са предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение и/или нова информация въз основа на експертна оценка, която се различава от представената в доклада за ОВОС, възложителят по своя преценка възлага допълване на доклада за ОВОС и приложенията към него. Преценката да не се възлага допълване на доклада за ОВОС заедно с мотивите за нея се включва към становището по ал. 5. Съгласно чл.17, ал.8 от Наредбата за ОВОС - (8) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2011 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 12 от 2016 г., в сила от 12.02.2016 г.) Когато компетентният орган установи, че при провеждане на обществените обсъждания по ал. 1 е постъпила информация относно предмета и целите на защитените зони и/или очакваната степен на увреждането им, която се различава от представената от възложителя в информация в приложения към доклада по ОВОС доклад за оценка на степента на въздействие, компетентният орган дава указания за предприемане при необходимост на действия по чл. 39, ал. 10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, определя срок за това и уведомява писмено възложителя.
    По частта на възраженията досежно защитена зона „Яденица“, нейният предмет на опазване и очакваната степен на увреждане, предвид наличната в МОСВ база данни, дадените от възложителя отговори на възраженията (вх.№ОВОС-50/03.07.2017 г. на МОСВ) и отчитайки становище по тях на БД на ИБП, МОСВ е счел, че не са налице обстоятелствата по чл.39, ал.10 от Наредбата за ОС, които да налагат извършване на допълнителни проучвания и анализи или събиране на допълнителна научна информация. По време на обществените обсъждания на доклада за ОВОС, както и в хода на процедурата, не са депозирани мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяване на ИП. Въз основа на това, с решение І-2/2017 г. от 25.07.2017 г., Висшият експертен екологичен съвет е предложил да бъде одобрено решение за изменение и допълнение на Решение по ОВОС №88-1/1008 г на министъра на околната среда и водите, с което е разрешена реализацията на проект за обект „Увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ чрез изграждане на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира“ по вариант на водоплътния елемент на каменнонасипната язовирна стена с асфалтобетонова диафрагма, при условия за фазата на проектиране, преди и по време на строителството и по време на експлоатацията, подробно описани в т.І, ІІ и ІІІ от решение №2-2/2017 г. на министъра на околната среда и водите. В т.ІV са описани в таблична форма (по мярка, период-фаза на изпълнение-и резултат), мерките по чл.96, ал.1, т.6 от ЗООС (описание на прогнозните методи или данни, използвани за определяне и изготвяне на оценката на значителните последици за околната среда, включително подробности за затрудненията (например технически недостатъци или липса на ноу-хау), които възложителят на инвестиционното предложение е срещнал при събирането на необходимата информация, и за основните елементи на несигурност).
    Проведената процедура е по ЗООС – Глава шеста – „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения“, Раздел III. „Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения“. Решението по ОВОС, предмет на настоящото административно дело, е издадено от компетентен орган – министъра на околната среда и водите на основание чл.94, ал.1, т.5 от ЗООС, в предписаната от закона форма и съдържа подробно поссочване на фактическите и правни основания за издаването му. Според разпоредбата на чл.94, ал.1, т.5 от ЗООС, (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.), министърът на околната среда и водите е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет.
    В производството по издаване на оспореното Решение по ОВОС №2-2/2017 г. не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са съществени, поради това, че ограничават правото на защита на заинтересованите лица в значителна степен. Спазено е изискването на чл.98, ал.2 от ЗООС, който предвижда в случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България - резултат от предлагана дейност на територията на друга държава, министърът на околната среда и водите осигурява: 1. обществен достъп до предоставената информация за ОВОС. За проекто-решението за ОВОС са уведомени своевременно жителите на засегнатите общини и кметства, посочени по-горе, както и е проведено обществено обсъждане. Становищата и възраженията по проекта направени на общественото обсъждане, както и подадените от жалбоподателя [ЮЛ] са предоставени на възложителя, и той е представил свое мотивирано становище по тях, както и допълнително мотивирано становище (с вх.№ОВОС-50/03.07.2017 г. и вх.№ОВОС-50/05.07.2017 г.).
    Процесното решение отговаря на изискванията за форма предвидени в чл.99, ал.3 от ЗООС, според която разпоредба (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) Решението по ОВОС съдържа: 1. наименованието на органа, който го издава; 2. името на възложителя, местожителството/седалището; 3. правните и фактическите основания за постановяване на решението; 4. характеристиките на инвестиционното предложение и условията на околната среда; 5. мотиви, съдържащи обоснованото заключение на компетентния орган относно значителното въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда и човешкото здраве, като се вземат предвид резултатите от оценяването по чл. 96, 97 и където е приложимо - по чл. 98, и собственото му допълнително оценяване; 6. разпоредителна част; 7. условия за изпълнение, в т.ч. мерки за предотвратяване, намаляване и при възможност - премахване на неблагоприятните въздействия върху околната среда и човешкото здраве, срокове за изпълнение, където е необходимо, както и план за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 7; 8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението; 9. органа и срока, в който може да се обжалва; 10. дата на издаване и подпис.
    В производството по издаване на решението за ОВОС правилно е приложен материалния закон. Неоснователни и недоказани са визираните в жалбата възражения. Същите не са подкрепени с конкретни, обосновани данни и факти, а по-скоро съдържат обобщени прогнози, очаквания и съждения. Възраженията са направени и в хода на административното производство, където са надлежно разгледани и обсъдени в становищата на възложителя (от 03.07.2017 г. и 05.07.2017 г. – л.131 и л.151 по адм.д.№10630/2017 г.), както и Становище изх.№ОВОС-50/14.07.2017 г. издадено от Дирекция „Национална служба за защита на природата“ (л.123 по делото), вкл. чрез допълване на доклада за ОВОС, прибавяне на съответните мерки по чл.96, ал.1, т.5 от ЗООС. Изложението на жалбоподателя не почива на конкретно установени факти и цифри (реални и / или прогнозни), които да спомогнат за анализ на визираните в жалбата негативни ефекти от реализирането на инвестиционното предложение. Преценката за законосъобразност на акта следва да почива на конкретно установими за случая данни, а не на приблизителни очаквания, общи разсъждения и приблизителни прогнози. Например, за всеки от посочените в жалбата потенциално негативни ефекти върху защитените животински и растителни видове, липсва точно и ясно количествено изчисление на популацията и местонахождението им в засегнатия район към момента преди реализиране на ИП и на очакваното им намаляване в цифрови данни, което да е измерено и/или изчислено в резултат на реализиране на ИП.
    По отношение направеното в жалбата възражение, че с приетото решение се накърнява правото на здравословна околна среда по чл.55 от Конституцията на Република България и връзката му със сеизмичния риск на засегнатия район, основателно е възражението на ответника и [фирма], че оценката на този риск е част от одобрението на самото инвестиционно предложение по реда на Закона за устройство на територията, Закона за защита от бедствия и аварии, и подзаконовите нормативни актове издадени въз основа на тях. Оценката и одобрението на инвестиционния проект за обекта с национално значение, какъвто е процесният, е от компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.145, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от: 3. министъра на регионалното развитие и благоустройството за: б) обекти с национално значение и/или национални обекти. Сеизмичната осигуреност представлява част от инвестиционния проект, предмет на процедура по одобряване от министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на Закона за устройство на територията. Оценката на сеизмичния риск и стабилността на конструкцията е обект на технически контрол на проекта по част „Конструктивна“, от независим оценител. Според разпоредбата на чл.169, ал.4 от ЗУТ, (4) (Доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството самостоятелно или съвместно с компетентните министри издава наредби за определяне на изискванията за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, за дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, и изискванията за безопасност на строежите при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия в съответствие с изискванията по ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 3. Следва да бъде съобразена и взета предвид Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, в сила от 15.03.2012 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чл.1, ал.1 от която предвижда, че с тази наредба се определят изискванията при проектирането на сгради и строителни съоръжения в земетръсни райони, наричани за краткост "строежи". Според чл.2 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г., при проектирането на строежите се осигурява надеждността (носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на конструкциите и на земната основа при експлоатационни и сеизмични въздействия. Съгласно чл. 3 от наредбата, надеждността на строежите за сеизмични въздействия се постига при спазване изискванията на тази наредба и на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите. Според чл.6, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г., за извършеното обследване по чл. 5, ал. 1, т. 1 се изготвя доклад, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативни актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследване нормативни актове. Минималната информация, която е необходима за оценката на сеизмичната осигуреност на строежа, е дадена в приложение № 1. В чл.6, ал.2 е предвидено, че оценката за сеизмичната осигуреност на строежа е положителна, ако строежът съответства на изискванията на нормативни актове, действащи към момента на въвеждане на строежа в експлоатация или към момента на обследване по отношение на критериите по ал. 4.
    В чл.8, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. се съдържат изискванията при проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, а именно - При проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони се спазват следните основни принципи: 1. простота на конструкцията, с което се осигурява предвидимо сеизмично поведение, директно предаване на вертикалните и хоризонталните натоварвания върху основите и пространствено действие на конструкциите; 2. еднообразие и симетрия, с което се изисква равномерното разпределение на вертикалните конструктивни елементи в план и непрекъснатост по височина и при необходимост разделяне на строежите на динамично независими части чрез земетръсни фуги, както и повишаване на статическата неопределеност за постигане на по-благоприятно преразпределение на ефектите от сеизмичното въздействие между елементите на конструкцията и на по-ефективна дисипация на енергия; 3. носимоспособност и коравина на огъване в две взаимно перпендикулярни направления, с което се изисква разположението на вертикалните конструктивни елементи да осигурява приблизително еднаква носимоспособност и коравина в двете направления и да ограничава развитието на значителни премествания или повреди; 4. носимоспособност и коравина на усукване, с което се изисква разположението на елементи, участващи в поемането на сеизмичното натоварване, да е в близост до периферията на сградата и да ограничава неравномерното натоварване на отделните конструктивни елементи; 5. диафрагмено поведение на етажното ниво, с което се осигурява реагирането на конструкцията като единна пространствена система и участието на всички вертикални конструктивни елементи при поемане на ефектите от сеизмично въздействие; 6. подходящо фундиране, с което се изисква осигуряване на едно и също сеизмично въздействие в основата на строежа при избор на терен с възможно най-малка сеизмична опасност за строителство. Според чл.8, ал.2 от същата наредба, строежите се категоризират като регулярни и нерегулярни, въз основа на което се избира изчислителният им модел и се уточнява стойността на коефициента им на реагиране. Критериите за регулярност в план и по височина са дадени в приложение № 2. И по ал.3 не се допускат архитектурни решения на строежите, при които не се постига конструктивно осигуряване срещу сеизмични въздействия.
    В Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. е посочена - Минимална информация, която се събира при обследване на строежа, необходима за оценка на сеизмичната му осигуреност : 1. С обследването се събират и документират необходимата информация и доказателства за: а) състоянието на строежа, включително на строителната конструкция, земната основа, технологичното оборудване, инсталациите и външната инфраструктура; б) техническите характеристики на въздействията; в) типа и размера на повредите или разрушенията от минали периоди и новопоявили се, ако има такива, и предприетите превантивни мерки за обезопасяване и ограничаване на размера на щетите; г) установените несъответствия в носещата способност и коравината на строителната конструкция; д) допуснатите грешки при проектиране, изграждане и експлоатация или от неотстранени последствия от предишни аварийни събития. 2. Минималната информация, която се събира при обследване на строежа, трябва да съдържа: а) достоверни данни за геометричните характеристики на строителните елементи и конструкции (проектна или екзекутивна документация); б) идентификация на конструктивната система и определяне типа на конструкцията в съответствие с наредбата; в) идентификация на начина на фундиране и на състоянието на земната основа; г) информация за качеството и състоянието на материалите, изграждащи строителните елементи и конструкции; д) информация за критериите, заложени при първоначалното проектиране на строежа, включително първоначално възприетите критерии за сеизмична сигурност на конструкцията на строежа и възприетите коефициенти за редукция на изчислителните сеизмични въздействия; е) идентификация на въздействията от околната среда, потенциалните полезни натоварвания и условията на експлоатация, както и определяне на категорията на строежа по степен на значимост; ж) документирани записи за констатираните грешки в конструктивните схеми и детайли, както и за констатираните дефекти и/или отклонения в качествата на вложените материали и изпълнените елементи, детайли и съединения; з) информация за типа и степента на предишни и настоящи въздействия и установени повреди на конструкцията, ако има такива, включително и предприети действия за възстановяване; и) информация за измененията в конструкцията, извършени по време на строителството и последвалата експлоатация до момента на обследването. Според т.3 от Приложението към чл.6, ал.1,т.1 от наредбата, оценката на резултатите от обследването и проверката на съответствието им с изискванията на нормативните актове се състоят в провеждане на сравнителни анализи и проверки за определяне на количествените и качествените показатели за удостоверяване на: а) степента на удовлетвореност на изискванията на възприетите критерии за съответствие на съществените изисквания към строежа спрямо съвременните нормативни актове; б) размера на повредите или разрушенията в строежа, водещи до несъответствия по отношение на съществените изисквания към него; в) степента на риска за настъпване на аварийни събития в зависимост от уязвимостта на строежа и опасността на въздействията; г) опасността за обитателите и опазването на имуществените ценности в строежа, както и за неблагоприятните въздействия върху околната среда; д) технико-икономическата целесъобразност, културната и социалната значимост при избора на коригиращи действия с цел възстановяване или премахване (разрушаване) на строежа. Според т.4, резултатите от обследването се документират с доклад, в т.ч. технически становища или експертизи, в зависимост от наличната информация, времето, ресурсите и техническата компетентност и квалификация на ангажираните експерти за обследването. Описаните разпоредби и изисквания при оценката на строежите, налагат извода, че уредената материя е от компетентността на МРРБ в производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, по реда на ЗУТ. В ПЗР §2 на наредбата е посочено,че същата се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ и отменя Наредба № 2 от 2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (обн., ДВ, бр. 68 от 2007 г.; попр., бр. 74 от 2007 г.). В §3, ал.1 е предвидено, че започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред, а съгласно ал.2 за започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
    Неподкрепени с конкретни доказателства са твърденията на жалбоподателя, че районът на строежа се намира в зона в най-висок сеизмичен риск и реализирането на проекта е свързано с повишен риск за населението в района. Жалбоподателят е направил възражения по отношение на сеизмичния риск в хода на административното производство, които са били надлежно разгледани от [фирма], като в становищата от 03.07.2017 г. и 05.07.2017 г. е изразено подробно становище относно сеизмичния риск. Видно от становище вх.№ОВОС-50/03.07.2017 г. (л.136-168) – в Глава ІІІ (в точки ІІІ-1 – ІІІ.10) (л.147) „Отговори на въпроси свързани със сеизмичността“ са разгледани обстойно въпроси свързани със сеизмичността, относно проведения анализ за площадката на язовирна стена „Яденица“, оценка на сеизмичния хазарт на площадката; посочени са сеизмични нива, за които е осигурена язовирната стена, сеизмотектонски условия за стената на „Яденица“. Типът на язовирната стена – Каменно-насипна с асфалто-бетонова диафрагма е подбран спрямо най-новите препоръки на Международната комисия по Големите язовири (ICOLD) за избор на тип на стената в райони със сеизмична активност. Посочено е, че при проектирането на язовирната стена са спазени всички български нормативни документи, че постигнатото ниво на осигуреност срещу сеизмично въздействие отговаря на най-добрите международни практики и се основава на най-модерните методи за анализ и проектиране на хидротехнически съоръжения. По т.ІІІ.7-9 е посочено, че язовирните стени, проектирани съгласно изискванията на ICOLD поемат извънредното сеизмично въздействие без значими повреди, по цялото трасе на тунела няма данни за активни разломи, не се очаква наличие на активна зона, както и че е приет изключително консервативен – сигурен подход относно сеизмичната устойчивост на тунела. По т.ІІІ.10 специално е разгледан сеизмичния риск – чл.7, чл.136, чл.171 и чл.172 от Наредба РД-02-20-2/27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Следва да се отбележи, че нито в хода на административното производство, нито в съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал достатъчно задълбочени, изчерпателни и обосновани доказателства, опровергаващи по убедителен начин мотивираните доводи на [фирма], в процесното решение, становищата и др. доказателства в административната преписка.
    Не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административното производство, свързани с уведомяването на засегнатата общественост и обсъждането на ДОВОС. От документите, съдържащи се в приложената по делото административна преписка се установява, че заедно с уведомяването на МОСВ за инвестиционното предложение, са изпратени уведомления и до кметовете на общините и кметствата, засегнати от инвестиционното предложение, като в преписката се съдържат копия от тези уведомления, включително данни за получаването им, представени са също копия от обявленията, които са били поставени на съответните информационни табла и удостоверителни протоколи за поставянето им, съдържат се доказателства за публикуване на уведомления на интернет страниците на съответните общини и кметства.
    Относно обсъждането на ДОВОС също е проведено надлежно разгласяване в съответните общини и населени места. В съответствие със задължението по чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС от възложителя е представено писмено становище по всички направени възражения, предложения, мнения, искания, което е представено в МОСВ. Общественото обсъждане е проведено съгласно представените протоколи от обсъжданията. От съдържанието на становището и допълнението към него е видно, че от възложителя са обсъдени последователно и подробно всички искания и предложения, дадени са отговори на зададените въпроси, включително с конкретни препращания към отделни части от ДОВОС.
    Съдът намира, че разгласяването на проекта извършено в административното производство по издаване на процесното решение е било достатъчно, предвид естеството и мащабите на инвестиционното предложение, както и че обсъжданията са проведени обективно и конструктивно, видно от доказателствата по делото. Уведомяването както за подаденото уведомление за инвестиционното предложение, така и за общественото обсъждане на ДОВОС, е направено по начини и със средства, които дават възможност на засегнатите лица да получат съответната информация и да изразят становище. Гражданските организации и другите засегнати лица не са били лишени от възможност да участват при обсъждането.
    В процедурата по ОВОС е било спазено изискването за провеждане на консултации с компетентните органи, съгласно чл. 95, ал. 3 ЗООС. В хода на цялата процедура и на различни етапи от нея са искани и съответно - получени становища на различни органи и институции, чието становище, съгласие или мнение е необходимо; в случаите, в които са правени възражения от тези органи или искания за допълнителни разяснения или представяне на допълнителни доказателства, справки и други, съответно са дадени указания за представянето им от възложителя и последният ги е изпълнил. Проведено е обсъждане на ДОВОС пред Висшия експертен екологичен съвет.
    Предвид изложеното, оспореният акт е издаден при спазване на административнопроизводствени правила за издаването му, предвидени в специалните нормативни актове. Актът отговаря на изискванията за съдържание по чл. 99, ал. 3, вр. чл. 96, ал. 1 ЗООС. От МОСВ е проведено съгласуване с министъра на здравеопазването относно оценката на възможните въздействия върху човешкото здраве, който е изразил становище, че не се очаква възникване на здравен риск за населението от реализацията на инвестиционното предложение при спазване на всички препоръки и изисквания в ДОВОС.
    Направена е преценка за риска от аварии, бедствия и катастрофи по време на строителството и експлоатацията, като са предложени и мерки за недопускането или предотвратяването им .
    Твърдението, че с решението не е съобразено, че инвестиционното предложение ще доведе до разрушаване на ландшафтните стойности на района, разрушаване на ценни биотопи и местообитания, както и ще допринесе като цяло до съществено увреждане на компонентите на околната среда в района и ще окаже негативно въздействие върху здравето на населението, е необосновано. От съдържанието на ДОВОС и становищата на [фирма] от 03.07.2017 г. и 05.07.2017 г. се установява, че е направен подробен и последователен анализ на всички компоненти на околната среда /според съдържанието на това понятие, определено в чл. 4 ЗООС - атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи/ и за всяко от тях са дадени конкретни предвиждания за въздействието на инвестиционното предложение на всеки етап от изпълнението му - строителство и експлоатация, предвидени са съответни мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на вредното въздействие.
    Твърдението, че инвестиционното предложение засяга защитени територии не съответства на доказателствата по делото. Обективно не се оспорва факта, че трасето на газопровода, както и останалите съоръжения по инвестиционното предложение не преминава през защитени територии /според категориите, посочени в чл. 5 от Закона за защитените територии/.
    Засягането на защитени зони от инвестиционното предложение е установено обективно и в ДОВОС е направено обстойно изследване на въздействието върху защитените зони. Доводите в жалбата за липса на преценка са общи, както относно компонентите на околната среда, за които се твърди, че не са изследвани, така и относно начина на въздействието и съответните неблагоприятни последици от това въздействие. В ДОВОС и съответно в процесното решение е отчетена и отразена степента на въздействие, включително кумулативното въздействие по отношения на конкретните местообитания на видовете бозайници, птици, риби и други живи организми във всяка от зоните, като са направените съответни изчисления и прогнози в тази връзка. В подадената жалба се съдържат общи съждения за потенциални вреди върху компонентите на околната среда – жива и нежива, но липсват достатъчно конкретна информация и данни, както описателни, така и в цифрово изражение – относно какво е настоящото състояние на тези елементи (в качествено, но и в количествено изражения – напр. каква е точно по размер и местонахождение настоящата популация на кафява мечка, речен рак и други животински видове в района на засегнатите с ИП територии) които да дават възможност за реална преценка на твърдяния негативен ефект. Въпреки това, ответникът [фирма] е положил надлежно усилия и в хода на административното производство да разгледа, обсъди и отговори на всички поставени въпроси и възражения на дружество [ЮЛ], както и на други заинтересовани страни.
    Сдружението жалбоподател не е отправило искане за назначаване на съответните експертизи от вещи лица със специални знания в различните области, посредством които да желае да установи твърденията си за негативните ефекти на ИП, и да обоснове възраженията си. Позоваването на становището на Националния институт по геофизика, геодезия и картография при БАН относно сеизмичната осигуреност на ИП (на л.121-122 по делото) не е достатъчно да обоснове и подкрепи възраженията на жалбоподателя относно сеизмичния риск на ИП. Видно е, че становището на НИГГК – БАН с вх.№ОВОС-50/10.07.2017 г. е изпратено по повод на искане направено от МОСВ към БАН – с изх.№ОВОС-50 от 05.05.2017 г. Становището на НИГГК-БАН е лаконично – с дължина на текста по-малко от една страница, която съдържа само обща констатация, че забележките на [ЮЛ] т.VІІІ и на [ЮЛ] засягащи сеизмичните характеристики на площадката са основателни. Липсват обаче в него задълбочени мотиви, които да обосновават тази констатация, изложение или съждения, основани на преглед и анализ на цялостната документация, свързана с ИП с оглед значимостта му като национален обект,. В становището на НИГГК - БАН не е адресирано и отговорено на запитванията на МОСВ по един по-обстоен начин. Видно от писмо изх.№ОВОС-50/05.07.2017 г. от директора на дирекция „Превантивна дейност“ към Министерство на околната среда и водите (на л.128) до Директора на НИГГК – БАН, с него е предоставено на БАН копие от доклада за ОВОС с приложенията към него, представен от възложителя – [фирма], както и на електронен носител. Изразена е молба на основание чл.18, ал.1, т.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в срок до 12.07.2017 г., НИГГК-БАН да изразят становище относно сеизмичната осигуреност на ИП, попадащо в Яденишката дислокация, в т.ч. оценката в ДОВОС за сезмичния риск и при необходимост да предложат мерки за изпълнение на различни етапи от реализирането (проектиране/строителство/експлоатация), които да бъдат включени в проекта за решение по ОВОС. Изпратеното становище от Института по геофизика, геодезия и картография при БАН, по своя размер (по-малко от една страница), а и по съдържание – тъй като в него няма пълнота на анализа, изложение на факти и съответните научни изводи, не е в състояние да обосновано да подкрепи направеното от сдружението [ЮЛ] възражение срещу ДОВОС в частта му относно сеизмичния риск, нито дадените допълнително становища по тези въпроси от [фирма], които са съдържателни, обстойни и обосновани с факти, анализи и цифри. Тези становища се съдържат в кориците на делото, поради което съдът не намира за необходимо да ги възпроизвежда текстово в решението си. Наред с това, следва да се отбележи, че съдът няма задължение да формулира задача на вещи лица или да назначава съдебни експертизи от едно или няколко вещи лица в различни области, ако страните не са направили такова искане - обосновано и допустимо съгласно процесуалните правила.
    Предвид изложеното, настоящият състав намира оспорваното решение №2-2/2017 на министъра на околната среда и водите за законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
    На ответника – следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на спора, в размер на 150 лева.
    Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение



    РЕШИ:


    ОТХВЪРЛЯ жалбата на [ЮЛ], представлявано от пълномощника адвокат С. О. против Решение за оценка на въздействието на околната среда №2-2/01.08.2017 г. издадено от министъра на околната среда и водите.
    ОСЪЖДА [ЮЛ] да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.
    РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.99, ал.7 от Закона за опазване на околната среда.