ОПРЕДЕЛЕНИЕ

10672
София, 14.10.2015

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяАННА ДИМИТРОВА
по адм. дело 11647/2015. Document Link Icon


Производството е по чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против решение № 172/17.09.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № РУ-64-ПР/2015 на директора на РИОСВ – Р. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда /О./, с което е прието да се извърши О. за ИП „Изземване на наносни отложения с плаващи и/или закотвени плавателни средства от река Д. в участък от км 464.000 до км 462.300 с площ от 747 600 кв. м” с възложител дружеството-жалбоподател и е прекратено производството.
Частният жалбоподател излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на материалния закон. Сочи , че обжалваното решение има белезите на индивидуален административен акт и с него се засягат права и задължения на възложителя. Иска неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество.
Ответникът по частната жалба – министърът на околната среда и водите, не изразява становище.
Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 88, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С решение № РУ-64-ПР/2015 г. без дата, връчено на представителя на дружеството-жалбоподател на 21.08.2015 г. директорът на РИОСВ - Р. е постановил да се извърши оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изземване на наносни отложения с плаващи и/или закотвени плавателни средства от река Д. в участък от км 464.000 до км 462.300 с площ от 747 600 кв. м”, което има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда. Решението на директора на РИОСВ – Р. е издадено на основание чл. 93, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за О., чл. 31, ал. 4 и ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие /З./, чл. 40, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ОС, както и представена писмена документация от дружеството-възложител по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за О. и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС, внесена допълнителна информация с вх. № АО 409/15.06.2015 г. и становище на РЗИ-Р. по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве.
За да постанови обжалвания административен акт министърът на околната среда и водите е установил, че инвестиционното предложение попада в обхвата на Приложение № 2, т. 2, б. „в” – изземване на инертни материали от реки, езера или море чрез драгиране” от списъка на категориите дейности по Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗООС, които подлежат на преценка за допустимостта от извършване на О.. Директорът на РИОСВ - Р. е постановил решението си след като е бил сезиран с уведомление за инвестиционно предложение от дружеството-жалбоподателя. Министърът на околната среда и водите, като горестоящ административен орган, е констатирал, че атакуваният пред него административен акт е издаден на основание чл. 93, ал. 3 и ал. 5 ЗООС и с него е преценено, че следва да се извърши оценка на въздействието на околната среда /О./ по инвестиционно предложение на жалбоподателя. С това решение по-ниско стоящият административен орган е започнал процедура, завършваща с акта по чл. 99, ал. 6 ЗООС, който подлежи на обжалване от заинтересованите лица. Прието е, че актът е от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като е част от административно производство, което приключва с окончателен акт, който е различен от оспорения пред него.
Обжалваното решение е правилно.
В случаите, в които административният орган, с решението си по чл. 93, ал. 5 ЗООС е приел, че следва да се извърши О., това решение е етап от процедурата по извършване на О. без самостоятелно значение и завършва с решението по чл. 99 ЗООС. Актът, подлежащ на оспорване от заинтересованите лица е окончателният административен акт в случая решение по чл. 99 от ЗООС, с който се взема решение по О. и който има характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Оспореното решение по чл. 93, ал. 5 от ЗООС не засяга пряко правната сфера на жалбоподателя, както правилно е констатирано в обжалваното решение № 172/17.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите. В случая, оспореното решение не е индивидуален административен акт, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, тъй като е част от производството по издаване на индивидуалния административен акт – краен акт, с който приключва процедурата, по чл. 99 от ЗООС.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 88, ал. 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:


ОТХВЪРЛЯ частната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против решение № 172/17.09.2015 г. на министъра на околната среда и водите.
Определението е окончателно.

Особено мнение: