ОПРЕДЕЛЕНИЕ

5958
София, 25.05.2015

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаМИРОСЛАВА КЕРИМОВА
по адм. дело 5677/2015. Document Link Icon


Производство по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба на [община] чрез кмета на общината срещу определение №532 от 02.02.2015г. на Административен съд-София град по административно дело №774 по описа за 2015г.
Жалбоподателят претендира неправилност на съдебния акт. Твърди, че съдът е прекратил производството по делото поради липса на предмет, без да вземе предвид аргументите на жалбоподателя, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Министърът на околната сред и водите взема становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че производството е недопустимо на основание чл. 159, т.1 от АПК, като релевира, че оспореното писмо с изх. №08-00-4436 от 30.12.2014г. на ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото било издадено във връзка с изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №DIR-5122130-С001 за изпълнение на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Х.“, който пораждал изцяло облигационни отношения между страните.
Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Определението на Административен съд-София град по административно дело №774 по описа за 2015г. е правилно по изложените в него съображения.
Предмет на оспорване пред Административния съд-С. град е писмо с изх. №08-00-4436 от 30.12.2014г. на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“.
Със същото не се уважават направени от дружеството възражения срещу налагане на финансови корекции на стойността по сключен договор №70/24.03.2014г. с изпълнител Дружеството по Закона за задълженията и договорите „ТК-И.-Инфрапроект консулт“.
За да постанови оспорения правен резултат, Административен съд- София град е приел, че сключеният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ определя характера на възникналото правоотношение между жалбоподателя и Министерство на околната среда и водите като облигационно, а не като административно.
Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд-София град.
Върховният административен съд приема, че обжалваното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което производството по делото правилно е прекратено на основание чл. 159 т.1 от АПК.
По делото е безспорно, че между страните е подписан Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №DIR-5122130-С001 за изпълнение на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Х.“, който поражда изцяло облигационни отношения.
С оспореното писмо ръководителят на управляващия орган не уважава направени от дружеството възражения срещу налагане на финансови корекции на стойността по сключен договор №70/24.03.2014г. с изпълнител Дружеството по Закона за задълженията и договорите „ТК-И.-Инфрапроект консулт“.
Безспорно, оспореното писмо е издадено от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, който принадлежи на системата на изпълнителната власт.
При издаването му обаче ръководителят на договарящия орган не е действал в това си качество, съответно - издаденият от него акт не е административен такъв по смисъла на чл. 21 от АПК.
Административният акт е едностранно, властническо изявление на административния орган. Правните последици настъпват от едностранната воля на органа изразена директно по силата на правната норма.
В случая между страните е подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. При този договор е налице съвпадение на две насрещни волеизявления - на органа и на бенефициента. Органът няма властта с едностранно волеизявление да принуди жалбоподателя да стане страна в правоотношението по получаване на безвъзмездна помощ. Жалбоподателят става страна само по силата на собствената си воля. С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, управляващият орган придобива качеството на страна по договор. От този момент в отношенията си с бенефициента той вече не е административен орган. Същият е контрагент. Поради това, актовете, които издава, във връзка с изпълнението на договора, не са индивидуални или общи административни актове. По отношение на тях административният съд няма право да осъществява контрол за законосъобразност. Същите са становище на страна по договор, несъгласието с което може да бъде разрешено само по общия исков ред.
Отправяйки уведомление до съконтрахента за финансова корекция, управляващият орган не действа като административен орган и не упражнява властническа функция.
Доколкото се касае за спор относно изпълнението на условията на сделката, фактическите и правни действия на страните нямат публичноправен, а облигационен характер.
След като оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт, правилно административният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК.
Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №532 от 02.02.2015г. на Административен съд-София град по административно дело №774 по описа за 2015г.
Определението е окончателно.

Особено мнение: