ОПРЕДЕЛЕНИЕ

8627
София, 11.07.2016

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаЕМАНОИЛ МИТЕВ
по адм. дело 7735/2016. Document Link Icon


Производство по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма]-П., чрез управителя Н. Б., против Решение № 97/25.04.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на дружеството срещу Решение №ПВ-29-ПР/2016г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-П..
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост, но не на оспореното решение на министъра, а на първоначалния акт- решението на директора на РИОСВ-П..
Ответникът- Министъра на околната среда и водите, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспореното решение е започнало по жалба на " [фирма]- срещу Решение №ПВ-29-ПР/2016г. на директора на РИОСВ-П. , с което е взето решение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за инвестиционно предложение на дружеството,а именно : "Преустройство на склад за строителни материали в инсинератор за човешки тленни останки".
След като съобразява изложеното в жалбата и данните по преписката в качеството на по-горестоящ административен орган министърът на околната среда и водите приема, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на акта на директора на РИОСВ - П. тъй като с решението не се засягат непосредствено права и интереси на жалбоподателя. Актът на директора на РИОСВ - П. с който е преценено, че следва да се извърши ОВОС на инвестиционното предложение на дружеството поставя началото на процедурата по изготвяне на такава оценка, която представлява крайният акт в производството и съответно актът, който би могъл да засегне негативно правната сфера на жалбоподателя. По тези съображения и на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК министърът на околната среда и водите оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството.
При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:
Жалбата е неоснователна.
Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Откриването на производството започва с подаване на искане за такава преценка от инвеститора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата компетентният орган по чл. 6 преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на ОВОС. Ако органът с решението си прецени, че е необходимо извършването на ОВОС, започва следваща процедура по изготвяне на доклад по ОВОС. Изрична възможност за оспорване на акта, с който е установена необходимостта от ОВОС по чл. 93, ал. 5 от ЗООС не е предвидена.
Защитата на правата на засегнатите лица в този случай е регламентирана с нормата на чл. 99, ал. 6 от ЗООС, която предоставя възможност на заинтересованите лица да обжалват решенията по ОВОС по реда на АПК. Ако административният орган приеме, че изготвяне на ОВОС не е необходимо, то това решение е крайният акт, с който приключва производството по чл. 93 от ЗООС и като такъв подлежи на обжалване.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на акта на министъра на околната среда и водите, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
По тези съображения и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма]-П., против Решение № 97/25.04.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на дружеството срещу Решение №ПВ-29-ПР/2016г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-П..
Определението не подлежи на обжалване.