Ново Р/О: Ново Р/О, 156 / 08.1.2014 г.


РЕШЕНИЕ

11159
София, 30.07.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при секретар Станка Чолакова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
по адм. дело 3509/2013. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място] против решение № 00п-ИУМПС-5-00/05.02.2013г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешение на дружеството да извършва дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно като произнесено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.
Ответникът-министърът на околната среда и водите чрез юрк. П. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният административен съд, състав на П. отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
[фирма] притежава разрешение № 00п-62-00/04.08.2010г., издадено от министъра на околната среда и водите за извършване на дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), което е със срок на действие до 31.12.2014г. След влизане в сила на новия Закон за управление за отпадъците (ЗУО) (Обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012г. в сила от 13.07.2012г.) на основание § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУО за привеждане на дейността в съответствие с изискванията на закона дружеството подава заявление до министъра на околната среда и водите.
Към него са приложени изискващите се по чл. 81, ал. 4 от ЗУО документи с изключение на безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея (т. 9).
На основание чл. 86, ал. 2 от ЗУО компетентният административен орган-министърът на околната среда и водите изисква от заявителя с писмо с изх. № УО-31/26.01.2013г. отстраняване на нередовностите, свързани с непълнотата на задължителната документация, приложена към заявлението. Даден е 3-дневен срок за изпълнение на указанията. Жалбоподателят възразява относно срока за отстраняване на нередовностите като с писмо-отговор (вх. № УО031/28.01.2013г.) настоява да се спази срока по чл. 86, ал. 4 от ЗУО, според който в срок до два месеца от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация. Не е осъществена обратна кореспонденция между МОСВ и заявителя във връзка с молбата.
На 05.02.2013г. министърът на околната среда и водите приема неизпълнение на указанията в дадения от него срок за отстраняване на нередовности на заявлението и придружаващата го документация и произнася неблагоприятния административен акт, с който отказва издаване на разрешение на [фирма] да извършва дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства.
При тази фактическа обстановка настоящата инстанция намира жалбата за основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия. При издаването му обаче са нарушени основни принципи на административния процес и е допуснато съкществено нарушение на административните правила, разписани в Закона за управление на отпадъците.
Съгласно § 8 (1) от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за управление на отпадъците (Обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2012г., в сила от 13.07.2012г.) организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с решение.
Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят е организация по оползотворяване на отпадъци с получено разрешително за оползотворяване на отпадъци до влизане на закона в сила, както и, че не изпълнява задължението си към документите, изчерпателно изброени в чл. 81, ал. 4 от ЗУО да представи безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея (т. 9) в дадения от административния орган срок от 3 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗУО компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя да отстрани нередовности на заявлението. Това в разглеждания случай е направено с цитираното по-горе писмо на МОСВ.
Спорният по делото въпрос е дали като определя 3-дневен срок за отстраняване на нередовността на заявлението и без да отговори на молбата за удължаване на срока и да изчака изтичането на два месеца за представяне на банковата гаранция, министърът допуска нарушение на процедурата по издаване, респективно отказ да бъде издадено разрешение за индивидуално изпълнение.
Процедурата по издаване на разрешения на организации по оползотворяване и за индивидуално изпълнение е разписана в чл. 81 и следв. от ЗУО.
За да се изпълни изискването на чл. 35 от АПК е необходимо компетентният орган да разполага с информацията за всички относими факти и обстоятелства, само тогава той може да постанови законосъобразно и целесъобразно решение. Действително предоставянето на необходимата информация, в случая и определена чрез лимитативно посочени документи (чл. 81, ал. 4 от ЗУО) е и законово задължение на частния жалбоподател - всеки субект на административния процес е длъжен да упражнява своите права и свободи без да вреди на държавата, обществото, на правата, свободите и законните интереси на другите - чл. 4 АПК, както и всяка страна в административното производство е длъжна да предостави доказателствата, които се намират при нея. Спазването на административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. В разглеждания случай не се оспорва обстоятелството, че към заявлението на [фирма] не е представена безусловна и неотменяема банкова гаранция (чл. 81, ал. 4, т. 9 от ЗУО), а непредставянето и е недостатък, който законът свързва със самостоятелно основание за отказ да бъде издадено разрешително по оползотворяване предвид значението и за гарантиране изпълнението на целите по оползотворяване. В изпълнение на законовото правомощие по чл. 86, ал. 2 от ЗУО административният орган предоставя еднократно възможност на заявителя да отстрани нередовността, като дава 3-дневен срок за това. В специалния закон (ЗУО) няма конкретна правна разпоредба, която да определя продължителността на срока, който органът дава на заявителя за изправяне на нередовности на заявлението, но във всички случаи това правомощие следва да бъде упражнено по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 от АПК), следователно даденият срок следва да бъде разумен и достатъчен за страната в административното производство, за да изпълни указанията. Краткото време, посочено от министъра мотивира дружеството да подаде молба за удължаването му и възможността да представи банковата гаранция в рамките на срока по чл. 86, ал. 4 от ЗУО, а именно до два месеца от получаване на уведомлението по ал. 2. Без да отговори на тази молба, както и да обсъди изложените в нея обяснения и възражения срещу процесуалното действие на министъра, последният издава неблагоприятния административен акт, с което според настоящия състав на ВАС, пето отделение допуска нарушение на административната процедура. Безспорно е, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно установяват кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да влияе или да може да влияе на съдържанието на акта или да води до нарушаване правото на защита на неговия адресат. По настоящото дело, на първо място административният орган не упражнява правомощията си съобразно закона, да предостави разумен и достатъчен срок за отстраняване на нередовности на заявлението за издаване на разрешително по оползотворяване, за да може дружеството да реагира в рамките на предвидения в чл. 86, ал. 4 от ЗУО срок и да представи банкова гаранция, чието издаване също е свързано с определени действия на банката-издател във времето. На следващо място не се произнася по молбата за удължаване на срока с оглед изпълнение на указанията за представяне на банкова гаранция, с което е нарушено задължението му по чл. 35 от АПК преди издаване на индивидулания административен акт органът да вземе предвид и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованата страна, което като краен резултат води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на решението на министъра на околната среда и водите. След отмяната административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на "Ф. Рециклинг" за издаване на разрешително по оползотворяване или индивидуално изпълнение.
Съобразно изхода на съдебноадминистративния спор на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, платими от Министерство на околната среда и водите.
Воден от горното, ВАС, пето отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на [фирма] решение № 00п-ИУМПС-5-00/05.02.2013г. на министъра на околната среда и водите.
Връща административната преписка на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне по заявлението на "Ф. Рециклинг".
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на [фирма] сумата 450 (четиристотин е петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Особено мнение:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място] против решение № 00п-ИУМПС-5-00/05.02.2013г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешение на дружеството да извършва дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно като произнесено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.
Ответникът-министърът на околната среда и водите чрез юрк. П. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният административен съд, състав на П. отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
[фирма] притежава разрешение № 00п-62-00/04.08.2010г., издадено от министъра на околната среда и водите за извършване на дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), което е със срок на действие до 31.12.2014г. След влизане в сила на новия Закон за управление за отпадъците (ЗУО) (Обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012г. в сила от 13.07.2012г.) на основание § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУО за привеждане на дейността в съответствие с изискванията на закона дружеството подава заявление до министъра на околната среда и водите.
Към него са приложени изискващите се по чл. 81, ал. 4 от ЗУО документи с изключение на безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея (т. 9).
На основание чл. 86, ал. 2 от ЗУО компетентният административен орган-министърът на околната среда и водите изисква от заявителя с писмо с изх. № УО-31/26.01.2013г. отстраняване на нередовностите, свързани с непълнотата на задължителната документация, приложена към заявлението. Даден е 3-дневен срок за изпълнение на указанията. Жалбоподателят възразява относно срока за отстраняване на нередовностите като с писмо-отговор (вх. № УО031/28.01.2013г.) настоява да се спази срока по чл. 86, ал. 4 от ЗУО, според който в срок до два месеца от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация. Не е осъществена обратна кореспонденция между МОСВ и заявителя във връзка с молбата.
На 05.02.2013г. министърът на околната среда и водите приема неизпълнение на указанията в дадения от него срок за отстраняване на нередовности на заявлението и придружаващата го документация и произнася неблагоприятния административен акт, с който отказва издаване на разрешение на [фирма] да извършва дейности като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства.
При тази фактическа обстановка настоящата инстанция намира жалбата за основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия. При издаването му обаче са нарушени основни принципи на административния процес и е допуснато съкществено нарушение на административните правила, разписани в Закона за управление на отпадъците.
Съгласно § 8 (1) от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за управление на отпадъците (Обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2012г., в сила от 13.07.2012г.) организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с решение.
Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят е организация по оползотворяване на отпадъци с получено разрешително за оползотворяване на отпадъци до влизане на закона в сила, както и, че не изпълнява задължението си към документите, изчерпателно изброени в чл. 81, ал. 4 от ЗУО да представи безусловна и неотменяема банкова гаранция за гарантиране постигане на целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци, за създаване на система по чл. 15 и обхващане на населението в нея (т. 9) в дадения от административния орган срок от 3 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗУО компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя да отстрани нередовности на заявлението. Това в разглеждания случай е направено с цитираното по-горе писмо на МОСВ.
Спорният по делото въпрос е дали като определя 3-дневен срок за отстраняване на нередовността на заявлението и без да отговори на молбата за удължаване на срока и да изчака изтичането на два месеца за представяне на банковата гаранция, министърът допуска нарушение на процедурата по издаване, респективно отказ да бъде издадено разрешение за индивидуално изпълнение.
Процедурата по издаване на разрешения на организации по оползотворяване и за индивидуално изпълнение е разписана в чл. 81 и следв. от ЗУО.
За да се изпълни изискването на чл. 35 от АПК е необходимо компетентният орган да разполага с информацията за всички относими факти и обстоятелства, само тогава той може да постанови законосъобразно и целесъобразно решение. Действително предоставянето на необходимата информация, в случая и определена чрез лимитативно посочени документи (чл. 81, ал. 4 от ЗУО) е и законово задължение на частния жалбоподател - всеки субект на административния процес е длъжен да упражнява своите права и свободи без да вреди на държавата, обществото, на правата, свободите и законните интереси на другите - чл. 4 АПК, както и всяка страна в административното производство е длъжна да предостави доказателствата, които се намират при нея. Спазването на административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. В разглеждания случай не се оспорва обстоятелството, че към заявлението на [фирма] не е представена безусловна и неотменяема банкова гаранция (чл. 81, ал. 4, т. 9 от ЗУО), а непредставянето и е недостатък, който законът свързва със самостоятелно основание за отказ да бъде издадено разрешително по оползотворяване предвид значението и за гарантиране изпълнението на целите по оползотворяване. В изпълнение на законовото правомощие по чл. 86, ал. 2 от ЗУО административният орган предоставя еднократно възможност на заявителя да отстрани нередовността, като дава 3-дневен срок за това. В специалния закон (ЗУО) няма конкретна правна разпоредба, която да определя продължителността на срока, който органът дава на заявителя за изправяне на нередовности на заявлението, но във всички случаи това правомощие следва да бъде упражнено по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 от АПК), следователно даденият срок следва да бъде разумен и достатъчен за страната в административното производство, за да изпълни указанията. Краткото време, посочено от министъра мотивира дружеството да подаде молба за удължаването му и възможността да представи банковата гаранция в рамките на срока по чл. 86, ал. 4 от ЗУО, а именно до два месеца от получаване на уведомлението по ал. 2. Без да отговори на тази молба, както и да обсъди изложените в нея обяснения и възражения срещу процесуалното действие на министъра, последният издава неблагоприятния административен акт, с което според настоящия състав на ВАС, пето отделение допуска нарушение на административната процедура. Безспорно е, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно установяват кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да влияе или да може да влияе на съдържанието на акта или да води до нарушаване правото на защита на неговия адресат. По настоящото дело, на първо място административният орган не упражнява правомощията си съобразно закона, да предостави разумен и достатъчен срок за отстраняване на нередовности на заявлението за издаване на разрешително по оползотворяване, за да може дружеството да реагира в рамките на предвидения в чл. 86, ал. 4 от ЗУО срок и да представи банкова гаранция, чието издаване също е свързано с определени действия на банката-издател във времето. На следващо място не се произнася по молбата за удължаване на срока с оглед изпълнение на указанията за представяне на банкова гаранция, с което е нарушено задължението му по чл. 35 от АПК преди издаване на индивидулания административен акт органът да вземе предвид и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованата страна, което като краен резултат води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на решението на министъра на околната среда и водите. След отмяната административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на "Ф. Рециклинг" за издаване на разрешително по оползотворяване или индивидуално изпълнение.
Съобразно изхода на съдебноадминистративния спор на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, платими от Министерство на околната среда и водите.
Воден от горното, ВАС, пето отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на [фирма] решение № 00п-ИУМПС-5-00/05.02.2013г. на министъра на околната среда и водите.
Връща административната преписка на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне по заявлението на "Ф. Рециклинг".
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на [фирма] сумата 450 (четиристотин е петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Особено мнение: