ОПРЕДЕЛЕНИЕ

4273
София, 17.04.2015

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
КАЛИНА АРНАУДОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаКАЛИНА АРНАУДОВА
по адм. дело 1834/2015. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба подадена от [община] срещу определение № 74 от 08.01.2015 г. постановено по административно дело № 12451 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ).
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. Излага, че съдът неправилно е оставил без разглеждане като недопустима жалбата против индивидуален административен акт изх. № 08-00-4063 от 21.11.2014 г. на главния директор на главна дирекция (ГД) „Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) в Министерство на околната среда и водите (МОСВ), ръководител на управляващ орган на ОПОС 2007-2013 г., в частта, с която не се верифицират разходи за ДДС в размер на 368 917, 03 лева, като недопустим разход по ОПОС 2007-2013 г. и в частта, с която не се верифицират разходи в размер на 564 619, 82 лева, поради наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на договор № 259 от 21.05.2012 г. Сочи, че правилното тълкуване на нормата на чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (Регламент (ЕО) № 1083/2006) има съществено значение за да определи каква защита може да получи бенефициера при акт на констатиране на нередност от страна на държавата член на ЕС. Счита, че писмата, с които се установяват по основание и размер финансовите корекции, наложени за нередности при неспазване на правилата относно обществените поръчки имат правната характеристика на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да подлежат на оспорване по отношение на тяхната законосъобразност по реда на АПК. Защитата на правата на бенефициерите по граждански ред нарушава принципа на пропорционалността и злепоставя техните права. Излага, че в по-новата си практика, Върховният административен съд е изоставил разбирането си за гражданскоправния характер на отношенията между Управляващия орган/Разплащателната агенция и е възприел, че става въпрос за индивидуални административни актове. Отношенията са свързани с разходването и използването на публични средства и се развиват между неравнопоставени правни субекти и са публични отношения. Управлението и контролът на публичните средства е регламентирано с императивни административноправни норми — европейски и национални. По-голямата част от финансовите корекции на практика са в резултат от нередности при възлагането и изпълнението на обществени поръчки, чийто режим също частично е публичноправен. По чл. 98, т. 1 и т. 2 от ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 административната процедура по управление и контрол на средствата да завърши с постановяване на индивидуален административен акт и защитата срещу този акт да се осъществява по реда на АПК. Защитата срещу актове на управляващия орган на „Оперативна програма „Околна среда 2007-2013" на Република България, с които се установяват по основание и размер на финансови корекции спрямо разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, при неспазване на правилата относно обществените поръчки, трябва да се извършва съгласно институционалната и правна рамка, както и традициите в доктрината и в практиката (т.е. по реда на АПК).
Ответникът по частната жалба – Главният директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда” в Министерство на околната среда и водите, не е изразил становище по жалбата
Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на [община], срещу писмо изх. № 08-00-4063 от 21.11.2014 г. на главния директор на ГД ОПОС, МОСВ и е прекратил производството по делото.
За да постанови определението си съдът е изложил, че с писмо изх. № 08-00-4063 от 21.11.2014 г. на главния директор на главния директор на ГД ОПОС, МОСВ, управляващият орган на ОПОС е уведомил жалбоподателя за резултата от приключила процедура по верификация на искане № 13 за междинно плащане по проект № DIR-51011116-4-26 „Интегриран инвестиционен проект на водния сектор на [населено място]" на ОПОС 2007 – 2013 г., като от сумата по представеното искане е одобрена/верифицирана сума в размер на 934 602, 44 лева и не са верифицирани отчетени разходи в размер на 1 293 299, 81 лева (по договор № 259/21.05.2012 г. - сума в размер на 1 281 322, 37 лева и по договор № 167/04.04.2012 г. - сумата в размер на 11 977, 44 лева). Писмото е оспорено в частта му, в която не се верифицират разходи по договор № 259/21.05.2.012 г. - за ДДС в размер на 368 917,03 лева, като недопустим разход по ОПОС и разходи в размер на 564 619,82 лева, поради наложена финансова корекция от УО на ОПОС в размер на 25% от стойността на договора с предмет „И.-проектиране и изграждане на главни и второстепенни канализационни колектори и строително-монтажни работи по реконструкция на водопроводната мрежа в [населено място], област В." с изпълнител Д. „Г. - А.", [населено място], финансиран по приоритетна ос 1 на ОПОС 2007-2013 г. с бенефициент [община] по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011116-С003 от 20.01.2012 г. При така установения предмет на оспорване, съдът е приел, че жалбата, е недопустима поради липса на подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт. Изложил е, че спорът между страните е относно изпълнението на договор № 259/21.05.2012 г., сключен във връзка с изпълнението на проект № DIR-51011116-4-26 „Интегриран инвестиционен проект на водния сектор на [населено място]", финансиран по ОПОС. Приел е, че с подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ управляващият орган придобива качеството на страна по този договор и от този момент в отношенията си с бенефициента той вече не е административен орган, а двете страни са равнопоставени в правоотношението. Поради това, отправяйки уведомление до съконтрахента, че няма да верифицира част от претендираната сума, управляващият орган не действа като административен орган и не упражнява властническа функция. Доколкото се касае за спор относно изпълнението на условията по договора, фактическите и правни действия на страните нямат публичноправен, а облигационен характер. Поради това спорът между страните следва да бъде разрешен по общия исков ред
Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че така постановеното определение на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, предвид следните съображения:
Правилно съдът е приел,че в случая не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради и което в съответствие с чл. 159, т. 1 от АПК жалбата е недопустима.
По делото е безспорно, че между МОСВ, представлявано от министъра и началник отдел ФД в дирекция ФЕСОС – Договарящ орган и [община] – Бенефециент е сключен договор № 24 от 23.01.2012 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност за проект № DIR-51011116-4-26 „Интегриран инвестиционен проект на водния сектор на [населено място]" Спорът по делото е за характера на издаденото от управляващия орган на ОПОС писмо изх. № 08-00-4063 от 21.11.2014 г., в частта, с която не се верифицират разходи по договор № 259 от 21.05.2.012 г. - за ДДС в размер на 368 917, 03 лева, като недопустим разход по ОПОС и разходи в размер на 564 619, 82 лева, поради наложена финансова корекция от УО на ОПОС в размер на 25% от стойността на договора.
По делото не се спори, че оспореното писмо е издадено административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 от АПК, който безспорно принадлежи на системата на изпълнителната власт. При издаването му обаче главният директор на главна дирекция ОПОС не е действал в това си качество, съответно – издаденият от него акт не е административен такъв по смисъла на чл. 21 от АПК. Административният акт е едностранно, властническо изявление на административния орган. Правните последици настъпват от едностранната воля на органа изразена директно по силата на правната норма, докато при договора за безвъзмездна финансова помощ е налице съвпадение на две насрещни волеизявления – на органа и на бенефициента. Органът няма властта с едностранно волеизявление да принуди жалбоподателя да стане страна в правоотношението по получаване на безвъзмездна помощ. Жалбоподателят става страна само по силата на собствената си воля, обективирала преценката му за задоволяване чрез договора на определени негови интереси. С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ управляващият орган придобива качеството на страна по договор. От този момент в отношенията си с бенефициента той вече не е административен орган, а контрагент, поради това актовете, които издава във връзка с изпълнението на договора не са индивидуални или общи административни актове, по отношение на които административният съд има право да осъществява контрол за законосъобразност, а са становище на страна по договор, несъгласието с което може да бъде разрешено само по общия исков ред. Отправяйки уведомление до съконтрахента, че няма да верифицира част от претендирата сума по договора, управляващият орган не действа като административен орган и не упражнява властническа функция. Доколкото се касае за спор относно изпълнението на условията на сделката, фактическите и правни действия на страните нямат публичноправен, а облигационен характер. Позоваването в частната жалба на нормата на чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 не води до различни от посочените по-горе изводи. Регламентът определя целите и общите правила на помощта, подхода към сближаването, програмирането, управлението, мониторинга и контрола, корекциите, т.е. всички елементи на процеса на предоставяне на безвъзмездна помощ като инструмент за постигане на общата европейска политика. В него правоотношенията по повод на изпълнението на договорите за безвъзмездна финансова помощ не са регулирани като административни. Този законодателен подход не може да бъде преодолян чрез тълкуване или чрез прилагане на закона по аналогия, тъй като именно тълкуването на процесното правоотношение води до извода, че в позитивното право съществува друг правен способ за защита правата и интересите на частния жалбоподател.
Предвид изложеното правилно административният съд е приел, че липсва предмет на оспорване, след като няма издаден индивидуален административен акт и законосъобразно е приложил чл. 159, т. 1 от АПК. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно-административно производство от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата й обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което АССГ законосъобразно е прекратил образуваното административно дело. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 74 от 08.01.2015 г. постановено по административно дело № 12451 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град.
Определението е окончателно.

Особено мнение: