РЕШЕНИЕ

9126
София, 25.06.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 9762/2011. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл.208-228 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
    Образувано е по касационна жалба на Директора на Б. дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П. (БДУВДР), подадена чрез процесуалния му представител решение № 336 от 15.06.201 г., постановено по адм.дело № 312/2011 г. от Административен съд - Плевен, с което е отменен отказа му да предостави информация по заявление вх. № ЗДОИ-272 от 09.02.2011г. на [фирма] [населено място]. По наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на [фирма] да бъде отхвърлена.
    Ответникът, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
    Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
    Върховният административен съд – П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
    Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
    С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил отказа на Директора на БДУВДР, обективиран в писмо изх. № ЗДОИ-272 от 16.02.2011г. и върнал преписката на органа за ново разглеждане с дадени задължителни указания.
    Решението е правилно.
    В случая, с оглед характера, естеството и целта, за която е необходима исканата информация от [фирма] правилно съдът е установил, че органът неправилно е квалифицирал заявлението като искане за достъп до обществена информация. В конкретния случай исканата информация е такава по реда на чл.17 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС)– т.е информацията следва да бъде предоставена и без да е необходимо да се доказва конкретен интерес от заявителя. Фактът, че по силата на чл.26 ЗООС при предоставянето й се прилагат правилата на ЗДОИ, не води до извод, че в случая са приложими останалите разпоредби на ЗДОИ, доколкото в чл.20 ЗООС изрично са посочени случаите, в които може да бъде отказан достъпа до информация за околната среда.
    В случая доколкото разпоредбата на чл.96 ал.1 т.3 ЗООС изисква възложителят на предложение по чл.81 ал.1 т.2 (какъвто твърди, че [фирма] в заявлението си до органа) да представи на компетентния орган за оценяване на качеството доклад за О., който да съдържа описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл.4 и 5 ЗООС, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях безспорно същият следва да установи съществуването на такива на засегнатата територия за да може да бъде извършена оценката по О.. В случая исканата информация е именно за компонент на околната среда и фактори, които я увреждат, при което правилно с обжалваното решение е прието, че в случая не са налице посочените в акта фактически основания.
    Ето защо, като е отменил обжалваният пред него отказ да бъде предоставена исканата информация, квалифицирана като такава по ЗДОИ и е върнал преписката на органа за ново произнасяне първоинстанционният акт е постановил законосъобразен съдебен акт.
    Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
    По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, П. отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 336 от 15.06.2011 г., постановено по адм. дело № 312/2011 г. по описа на Административен съд Плевен.
Решението е окончателно.

Особено мнение: