ОПРЕДЕЛЕНИЕ

11484
София, 30.09.2014

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаМАРИЕТА МИЛЕВА
по адм. дело 11522/2014. Document Link Icon


Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2918 от 18.06.2014 г. по адм. дело № 4278/ 2014 г. на Административен съд София – град, с което жалбата на дружеството против констативен протокол № УООВП-ЕМ-90/17.12.2013 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – С. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като оспореният протокол създава задължения за дружеството и следва да подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът оспорва частната жалба и моли определението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
За да постанови оспореното определение, съставът на Административен съд София - град приема, че оспореният констативен протокол № УООВП-ЕМ-90/ 17.12.2013 г. на РИОСВ - С., с който на частния жалбоподател [фирма], [населено място] са дадени предписания по реда на 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Протоколът е съставен в производство по текущ контрол, осъществяван от органите на РИОСВ – С., същият е част от процедурата, а не крайният, завършващ производството акт, поради което не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото.
Тези изводи на съда са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция.
С оспорения пред Административен съд София - град констативен протокол на дружеството – жалбоподател са дадени задължителни предписания по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС. По своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, констативният протокол е индивидуален административен акт, с който на дружеството фактически е приложена принудителна административна мярка с характера на предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС. Поради това настоящата инстанция приема, че констативният протокол подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 160, ал.1 от ЗООС. Ето защо като приема обратното и прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК съставът на Административен съд София - град постановява акт в противоречие със закона.
Допълнително следва да се посочи, че възможността в производството по текущ контрол освен задължителни предписания (чл. 155, ал. 2 от ЗООС) да се съставят и актове за административни нарушения и да се издават наказателни постановления (чл. 157 от закона) не обоснова различен извод. Процедурата по налагане на административно наказание се развива при различни предпоставки и процесуален ред и не е обусловена от производствата по АПК.
По тези съображения определението на Административен съд София – град следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2918 от 18.06.2014 г. по адм. дело № 4278/2014 г. на Административен съд София – град.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.

Особено мнение: