Ново Р/О: Ново Р/О, 13418 / 8.12.2016 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

12659
София, 23.11.2016

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИО ДИМИТРОВ
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаМАРИО ДИМИТРОВ
по адм. дело 12774/2016. Document Link Icon


Производство по чл.58, ал.3 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл.132, ал.2, т.8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., подадена чрез С. Т. Т., в качеството на председател и представляващ инициативния комитет, регистриран с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на Централната избирателна комисия, срещу Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). В жалбата са изложени доводи за нищожност и алтернативно за незаконосъобразност на оспореното решение на ЦИК.
С определение от 16.11.2016г. по адм. д. №12774/2016г. на Върховния административен съд е указано на жалбоподателя в 3 дневен срок от съобщението да обоснове правен интерес от оспорването на Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК, предвид на това, че като акт, който предхожда обявяването на резултатите от гласуването в националния референдум на 6 ноември 2016г., следва да обоснове пряк и непосредствен правен интерес от оспорването и с какво се засягат или нарушават права, свободи или законни интереси от него или какви задължения поражда за него, след като на оспорване по съдебен ред подлежи решението на ЦИК, с което са обявени резултатите в националния референдум на 6 ноември 2016г.
С писмено становище (обосновка на правен интерес) жалбоподателят е направил уточнение, че оспорването на Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК, е от страна на Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., който е регистриран с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на ЦИК, във връзка с което е издадено удостоверение №4/26 септември 2016 г. за регистрация. Изложени са доводи, че този Инициативен комитет е различен от Инициативен комитет по чл.10, ал.1, т.5 от ЗПУГДВМС, който има право да обжалва резултатите от референдума в съответствие с чл.24 от ЗПУГДВМС.
Излага, че жалбоподателят като Инициативен комитет регистриран с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на ЦИК за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., има право да обжалва всички решения на ЦИК, с изключение на решението, с което се обявяват резултатите от референдума. Посочено е също, че правният интерес за оспорване на Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК, се състои в това, че целта на регистрирания комитет е да се осъществи хипотезата на чл.23, ал.1 от ЗПУГДВМС, а оспореното решение препятства това.
Ответникът – Централна избирателна комисия не изразява становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема, че жалбата е подадена в срока по чл.58, ал.1 от ИК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
От фактическа страна се установява, че с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на ЦИК, на основание чл.16, ал.2 от ЗПУГДВМС и чл.57, ал.1, т.10, б. „б“ от ИК, е регистриран Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., в състав от 21 членове и в съответствие с изложените в заявлението мотиви. Въз основа на регистрацията е издадено удостоверение №4 от 26 септември 2016г.
На 6 ноември 2016г. е проведен национален референдум по обявените въпроси.
С Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на Централната избирателна комисия, на основание § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС и чл. 346, ал. 1, 2, 3 и 4 от ИК е одобрен анализа на несъответствията, който е Приложение № 5 към решението и окончателните числови данни от гласуването в националния референдум, и е актуализирала базата данни на резултатите от произведения национален референдум на 6 ноември 2016 г. Решението е прието по протокол №442 от 11 ноември 2016г. въз основа на повторно въвеждане на данните от протоколите на СИК за гласуването в националния референдум на 6 ноември 2016 г., при което са констатирани грешки и несъответствия в 345 от 12 340 протоколи на СИК, като са отстранени очевидни технически грешки.
С Решение №4000 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК, на основание чл.22, чл.23 и чл.24, във връзка с чл.8, ал.1 от ЗПУГДВМС, Решение №3527 от 16 септември 2016г. и Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК, са обявени резултатите от гласуването в националния референдум на 6 ноември 2016г. по трите поставени въпроси.
Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК е оспорено от Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., регистриран с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на ЦИК, на основание чл.16, ал.2 от ЗПУГДВМС и чл.57, ал.1,т.10,б. „б“ от ИК.
Въз основа на установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав на ВАС при проверка допустимостта на жалбата в съответствие с чл.159 от АПК, приема, че е процесуално недопустима, поради това, че е подадена срещу решение на ЦИК, което не подлежи на самостоятелно обжалване и поради липса на правен интерес за жалбоподателя, правни основания по чл.159, т.1 и т.4 от АПК.
Основание за недопустимост по чл.159,т.1 от АПК.
Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на Централната избирателна комисия, е прието на основание § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС и чл. 346, ал. 1, 2, 3 и 4 от ИК, като с него е одобрен анализа на несъответствията, който е Приложение № 5 към решението и окончателните числови данни от гласуването в националния референдум, и е актуализирана базата данни на резултатите от произведения национален референдум на 6 ноември 2016 г.
В съответствие с чл.7, ал.1 от ЗПУГДВМС Централната избирателна комисия изпълнява функциите на Централна комисия за провеждане на национален референдум. Съгласно §2 от ДР на ЗПУГДВМС за всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс.
Съгласно чл.22 от ЗПУГДВМС Централната комисия обобщава данните и обявява резултатите от гласуването в срок до 5 дни след приключване на гласуването.
Съгласно чл.346, ал.1 от ИК ЦИК създава база данни чрез компютърна обработка на протоколите на секционните избирателни комисии (СИК) от страната, данните от машинното гласуване и сканираните екземпляри от протоколите на СИК в страната. Съгласно ал.2 в ЦИК се извършва повторно въвеждане на данните от протоколите на СИК, както и компютърно сравняване на данните от протоколите на СИК въведени в районните избирателни комисии и в ЦИК, както и се разпечатват различията. Същото се отнася и за протоколите с резултатите от гласуването извън страната – ал.3. При наличие на разлики и при установени очевидни фактически грешки ЦИК се произнася с решение за окончателните числови данни за всеки от случаите и актуализира базата данни – чл.346, ал.4 от ИК. Съгласно ал.5 резултатите от изборите се определят според актуализираната база данни.
Посочената правна уредба за поддържане и актуализиране на базата данни е относима към провеждането на избори за президент и вицепрезидент на Републиката, като споровете относно законността на избора на президент и вицепрезидент се решават от Конституционния съд. По отношение на решението на ЦИК по чл.346, ал.4 от ИК не е предвидено самостоятелно обжалване по съдебен ред.
Въз основа на представената правна уредба следва, че със ЗПУГДВМС не е регламентирана процедура за определяне на „окончателни числови данни“ и за „актуализиране на базата данни“ по смисъла на чл.346 от ИК по отношение на резултатите от гласуването за референдум, поради и което процесното решение е издадено при приложението на §2 от ДР на ЗПУГДВМС.
Независимо от това обаче, съгласно чл.22 от ЗПУГДВМС Централната комисия е задължена да обобщи данни от гласуването и да обяви резултатите от гласуването.
По своя характер решението по чл.346, ал.4 от ИК, във връзка с §2 от ДР на ЗПУГДВМС от една страна е определило окончателните числови данни и е актуализирало базата данни в ЦИК във връзка с проведения национален референдум, а от друга представлява решение за обобщаване на данните по чл.22 от ЗПУГДВМС и е основание за определяне на резултатите от гласуването на националния референдум.
Решението на ЦИК по чл.346, ал.4 от ИК във връзка с §2 от ЗПУГДВМС, както и решението на ЦИК по чл.22 от ЗПУГДВМС, с което се обобщават данните от проведеното гласуване на националния референдум нямат самостоятелен характер, поради това, че с тях се определят „окончателните числови данни“ от гласуването в първия случай и „обобщаване на данни“ от гласуването във втория случай, като тези решения представляват част от процедурата за определяне на резултатите от гласуването за президент и вицепрезидент, респ. за определяне на резултатите от националния референдум.
Решението по чл.346, ал.4 от ИК, респ. решението по чл.22 от ЗПУГДВМС, с което се обобщават данните от проведеното гласуване имат преюдициален характер и подготвят издаването на окончателното решение на ЦИК за обявяване на резултатите от гласуването. В случая оспореното решение съдържа фактически и числови данни, които са включени в решението за обявяване на окончателния резултат от гласуването, съдържа съставните елементи на решението за обявяване на резултатите, поради и което не подлежи на самостоятелно обжалване,а контрола за валидност на данните отразени в него се осъществява при обжалване на окончателното решение за обявяване на резултатите от гласуването и контрола за законосъобразност по реда на чл.24 от ЗПУГДВМС.
В тази връзка в съответствие с чл.21, ал.5 от АПК – „Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове“. Съгласно чл.64 от АПК – „Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго“. Тези разпоредби са приложими в съответствие с чл.74 от АПК и по отношение на обжалването на общи административни актове.
С чл.57, ал.1 от ИК изрично са определени правомощията на ЦИК, по които взема решения и които се обявяват по реда на ал.2. В съответствие с чл.58, ал.1 от ИК е предвидена обжалваемост на решенията на ЦИК, които са издадени в изпълнение на правомощията по чл.57, ал.1. Нормата е обща и регламентира основния принцип на обжалваемост на административните актове приемани от ЦИК, но не и случаите, при които не подлежат на самостоятелно обжалване отделни решения на ЦИК в производствата при провеждане на отделните видове избори, за които е предвиден специален ред за обжалване на някои решения на ЦИК и решения за определяне на резултатите от изборите чрез препращане по реда на чл.58 от ИК ( напр. чл.12, чл.13, чл.33, чл.53, ал.4, чл.58, ал.1, чл.73, чл.88, чл.128, ал.6, чл.134, ал.3, чл.135, ал.5, чл.141, ал.3, чл.154, ал.3, чл.201, чл.256, ал.2, чл.304, чл.306, ал.5, чл.319, ал.2, чл.322, ал.6, чл.347, чл.366, ал.2, чл.459 от ИК и др.).
Решението на ЦИК по чл.346, ал.4 от ИК, във връзка с §2 от ДР на ЗПУГДВМС, както и решението на ЦИК по чл.22 от ЗПУГДВМС за обобщаване на данните от гласуването за национален референдум не подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл.58, ал.1 от ИК, поради и което жалбата срещу Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК е процесуално недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Основание за недопустимост по чл.159, т.4 от АПК.
Жалбоподателят - Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г. ( Инициативния комитет) е оспорил Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК, с което е определил предмета на спора и е обосновал правен интерес за оспорването с това, че е регистриран с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на ЦИК, на основание чл.16, ал.2 от ЗПУГДВМС и чл.57, ал.1, т.10, б. „б“ от ИК, за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., както и да се реализират целите по чл.23 от ЗПУГДВМС.
В съответствие с чл.16, ал.1 от ЗПУГДВМС за провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага съответно Изборният кодекс, като се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума. Основната цел на регистрирания Инициативен комитет е провеждане на информационно-разяснителна кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум, като в съответствие с чл.16, ал.5 от ЗПУГДВМС информационно-разяснителната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него. С изтичането на законово регламентирания срок за провеждане на кампанията и провеждането на националния референдум в случая на 6 ноември 2016г., се преустановява и дейността на регистрирания Инициативен комитет за кампанията.
Правосубектността на Инициативния комитет във връзка с провеждането на националния референдум се легитимира от момента на регистрацията, в случая с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на ЦИК, и се преустановява с провеждането на референдума.
Правото на жалба на Инициативния комитет, респ. правото на съдебна защита срещу актове и действия на Централната избирателна комисия, е обусловено от наличие на правен интерес, като абсолютна материална предпоставка за административноправен спор и процесуална предпоставка за решаване на този спор от съда. Правният интерес е задължителна активна легитимация на оспорващия.
В разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България е предвиден съдебен контрол за законност на актовете и действията на административните органи, като съгласно ал. 2, “Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон”. Конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове е да са нарушени или застрашени правата или законните интереси на правните субекти, който е материалноправното основание за легитимиране на процесуалноправния интерес от съдебно обжалване. Авторите, видът и характерът на административните актове са без значение. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. Правото на обжалване обаче не е неограничено. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. В този смисъл Решение №21/1995г. на Конституционния съд.
Правният интерес трябва да е налице не само при подаване на жалбата, но и през целия процес и при решаване на делото. Освен това правният интерес следва да е пряк и непосредствен и да засяга негативно правната сфера на оспорващия.
В случая Инициативният комитет регистриран с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на ЦИК има правен интерес да оспорва актовете на ЦИК във връзка с информационно-разяснителна кампания за провеждане на националния референдум до момента на неговото провеждане. След провеждане на националния референдум и в съответствие с чл.16, ал.5 от ЗПУГДВМС за Инициативния комитет е отпаднал правния интерес от оспорване на актове на ЦИК във връзка с обобщаване на данните от гласуването и определяне на резултатите от гласуването, поради това че с чл.24 от ЗПУГДВМС лимитативно са определени субектите, които имат право на жалба. Именно в тази връзка съдът е указал на жалбоподателя да обоснове правен интерес от оспорването.
Инициативният комитет регистриран по реда на чл.16, ал.2 от ЗПУГДВМС за участие в информационно-разяснителна кампания за провеждане на националния референдум, не е активно легитимиран да обжалва актове на Централната комисия за провеждане на национален референдум, издадени след провеждане му, поради това, че неговата регистрация и участие е лимитирано по отношение информационно-разяснителна кампания и до провеждане на националния референдум. След провеждане на националния референдум за Инициативния комитет е отпаднал правния интерес от оспорване на актове Централната комисия издадени след провеждането, поради и което неговото право на жалба е погасено.
В случая правата на жалбоподателя като Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г. не са засегнати лично, пряко и непосредствено от оспореното решение на ЦИК, както и от него не следва негативно въздействие за участника в информационно-разяснителната кампания. Жалбоподателят не е доказал засягане на права или интереси свързани с обжалваното решение, поради което за него липсва правен интерес от оспорването. Жалбоподателят е следвало да докаже, какви права и законни интереси са засегнати от оспорения акт за да обуслови правния си интерес.
В тази връзка материалноправни претенции относно нищожност и незаконосъобразност на оспореното Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на ЦИК не могат да бъдат упражнени от Инициативен комитет, регистриран за участие в информационно –разяснителната кампания за провеждане на национален референдум, поради липса на доказан правен интерес и при липса на законово определено основание за право на жалба, след като е проведен националния референдум и единствено законово легитимиран субект с право на жалба е Инициативния комитет по чл.10, ал.1, т.5, във връзка с чл.24 от ЗПУГДВМС, респ. останалите посочени в разпоредбата субекти.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че жалбата на Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., подадена чрез С. Т. Т., в качеството на председател и представляващ инициативния комитет, регистриран с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на Централната избирателна комисия, срещу Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради това, че решението не подлежи на обжалване и поради липса на правен интерес от оспорването, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, във връзка с чл.58,ал.3 от ИК Върховния административен съд, четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции ,ДА“ в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., подадена чрез С. Т. Т., в качеството на председател и представляващ инициативния комитет, регистриран с Решение № 3618-НР от 26 септември 2016 г. на Централната избирателна комисия, срещу Решение №3999 - НР от 11.11.2016г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което на основание § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС и чл. 346, ал. 1, 2, 3 и 4 от ИК е одобрен анализа на несъответствията, който е Приложение № 5 към решението и окончателните числови данни от гласуването в националния референдум, и е актуализирана базата данни на резултатите от произведения национален референдум на 6 ноември 2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №12774/2016г. на Върховния административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от получаване на съобщението до страните,че е обявено.