РЕШЕНИЕ

3608
София, 21.03.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар Надя Дикова
и с участието
на прокурора Искренна Величкова
изслуша докладваното
от председателяТЕОДОРА НИКОЛОВА
по адм. дело 7246/2017. Document Link Icon


Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.
Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София при ЦУ на НАП и на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя П. С. М., чрез адв.З. Н., против Решение №2721 от 21.04.2017г. на Административен съд София-град по адм.д.№ 260 по описа за 2016г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт № Р-22221015000856-091-001 от 28.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП, София, потвърден с Решение № 1925/17.12.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП София, в частта му, с която на ревизираното лице за м. 06.2014 г. и м. 11.2014 г. е доначислен ДДС общо в размер на 11 868,87 лв., и в тази, с която жалбата на дружеството проив РА е отхвърлена.
В касационната жалба на ДД”ОДОП” се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че в нарушение на принципите на данъчен неутралитет и равно третиране, първоинстанционният съд отменил РА в посочената част. В съответствие с тези основни принципи на правото на ЕС, когато една сграда е закупена преди 01.01.2007г. и при покупката й получателят е упражнил право на данъчен кредит, а в последствие същият я продава при условията на освободена доставка защото сградата не е „нова” , на основание чл.79, ал.3 и ал.6 ЗДДС следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, а чл.80, ал.1, т.2 ЗДДС е неприложим, защото не е налице такава промяна в законодателството, която да обуславя недопускането на такава корекция. Позовава се на съдебна практика на Съда на ЕС по дело С-184/04.
Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по тази жалба [фирма], не взема становище.
В касационната жалба на [фирма] се твърди, че съдебното решение в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в частта му на отказ на данъчен кредит общо в размер 1 436,48лв. за данъчни периоди м.06-12.2014г. по доставки на услуги по оперативен лизинг от [фирма] на лек автомобил BMW, марка MINI Cooper S, е необосновано и противоречи на материалния закон. Доказано било използването на автомобила от управителя на дружеството за икономическата дейност на последното.
Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на РА, както и присъждане на разноски.
Ответникът по тази жалба – ДД”ОДОП” София, ДД“ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк.Д., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото – неоснователни, поради следното:
Пред първоинстанционния съд не е имало спор по следните факти:
Дружеството [фирма], едноличен собственик на капитала на ревизираното дружество, придобило съответно през 2000 и 2004 два недвижими имота, подробно описани в РА, при което приспаднало данъчен кредит съответно в размер на 9 583,33лв. и 10 273,42лв. [фирма] апортирало имотите в капитала на ревизираното дружество, при което не начислило ДДС, защото извършването на апорт не представлява облагаема доставка, а съгласно чл.132, ал.1 ЗДДС, РЛ е било длъжно да се регистрира по ДДС. Ревизираното дружество продало имотите, за които не е било спорно че не са нови по смисъла на §1, т.5 от ЗДДС, съответно през м.06 и 11.2014г. без да начислява ДДС, защото съгласно чл.45, ал.3 ЗДДС доставката на сгради или части от сгради, които не са нови е освободена.
Органите по приходите приели, че на основание чл.79, ал.1 ЗДДС, за данъчни периоди м.06 и 12.2014г., ревизираното дружество като правоприемник на [фирма], което приспаднало право на данъчен кредит при придобиването на имотите, е следвало да извърши корекция на приспаднатия данък, като размерът на задължението бил определен по формулата на чл.79, ал.6 ЗДДС.
За да уважи жалбата на ревизираното дружество в тази част първоинстанционният съд е приел, че след влизане в сила на ЗДДС /от 01.01.2007г./ е налице законова промяна в режима на облагане с ДДС на сгради, които не са нови по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Съгласно чл. 45, ал.3 от ЗДДС, освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, като съгласно чл. 45, ал.7 от ЗДДС, в случаите на доставка по ал.1, 3 и 4, доставчикът може да избере тя да е облагаема.
Към датите на придобиване на процесните недвижими имоти (01.06.2000 г. и 13.10.2004 г.) доставките на сгради според действалия към този момент ЗДДС /обн. ДВ бр. 153/23.12.1998 г., отменен от 01.01.2007 г./, не са сред изброените в глава осма на ЗДДС (отм.) освободени доставки. Като получател по облагаеми доставки [фирма] е имало право на приспадане на данъчен кредит. При продажбата на недвижимите имоти през 2014 г. съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на сгради, които не са нови, е освободена доставка.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда изключение от правилото на чл. 79 ЗДДС, съгласно което не следва да се извършва корекция на упражненото право на данъчен кредит, когато със закон бъде променен данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоката или услугата.
Настоящият настоящият състав на касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Налице е промяна в режима на доставката със закон, независимо от възможността по чл. 45, ал. 7 ЗДДС задълженото лице да избере възможността доставката на недвижими имоти, които не са нови да бъде облагаема. В случая, ревизираното дружество не е направило такъв избор. Предвид ограничението по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС законосъобразно е прието, че не следва да се извършват корекции на ползваното право на данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС във връзка с последващите освободени доставка. Това е така, защото данъчният режим на доставката на сграда и части от нея е променен със закон. В този смисъл настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение споделя мотивите на съставите на ВАС, съдържащи се в решенията по дела, цитирани в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че правните норми на чл. 79, ал. 3 и ал. 6, чл. 80, ал. 1, т. 2 и чл. 45 от ЗДДС са тълкувани буквално и в несъответствие с основните принципи на общностното право- на данъчен неутралитет и равно третиране. Ограничението по чл.80, ал.1, т.2 ЗДДС е в изпълнение на принципа на правна сигурност.
Неоснователно е позоваването на практика на Съда на Европейската общност (сега Съд на Европейския съюз), доколкото цитираното в касационната жалба Решение от 30 март 2006 г. по дело С-184/04 на СЕО, Korkein hallinto-oikeus - Финландия, е постановено по повод преюдициално запитване в главно производство, чийто факти са различни от тези в настоящото производство. С това решение СЕО е имал повод тълкува разпоредба на чл. 20 от Директива 77/388 на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота (Шеста директива), който изисква държавите-членки да предвидят възможност за коригиране на приспаднатия данъчен кредит за придобиване на стоки (каквато възможност е регламентирана и в ЗДДС), както и правното положение на субекти, на които е предоставено правото на избор по отношение данъчното облагане на определени извършвани от тях доставки и свързаната с това ограничаване на държавите-членки, предоставили такова право на избор, да ограничат съответстващото право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл в обжалваното съдебно решение не е налице тълкуване на национална норма като тази на чл. 80 от ЗДДС в противоречие с установени от практиката на СЕС принципи на общностното право, доколкото и националната разпоредба не ограничава упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит при промяна на режима на облагане на извършени доставки, за които е допуснала право на избор от страна на данъчните субекти относно начина им на облагане. Допълнително, касаторът не е съобразил и обстоятелството, че Директивата по ДДС би създала възможност за пряко позоваване на нея само за частните субекти, които претендират че черпят от нея права, но не и за държавата, ако не е налице точното й транспониране.
Съдебното решение е правилно и в останалата му част.
При установеното, че съгласно представена пътна книжка наетият автомобил се ползва от управителя на дружеството за превоз на лицето до различни дестинации, което не попада в хипотезите на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, не е доказано вещта да се ползва за извършването на облагаеми доставки, което е условие по чл. 69 от ЗДДС, без което не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит.
Твърденията в касационната жалба, че управителят на ревизираното дружество лично е изпълнявал задължения на дружеството по сключени договори, за която цел е използвал автомобила са подлежали на доказване пред съда по същество от лицето, което черпи изгодни за себе си правни последици от осъществяването на твърдяните факти. Само евентуалното признание в ревизионния доклад, че управителят е извършвал лично услуги, свързани с проектиране на интериорен дизайн, не е достатъчно за да се приеме, че използването на автомобила е било за тези цели. За сметка на ревизираното лице са и последиците от недоказването на тези факти.
Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
При този изход на процеса на Дирекция „ОДОП“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2721 от 21.04.2017г. на Административен съд София-град по адм.д.№ 260 по описа за 2016г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя П. С. М. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300лв.
Решението не подлежи на обжалване.