Предишно Р/О: Предишно Р/О, 11234 / 25.10.2016 г.


РЕШЕНИЕ

1808
София, 13.02.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ДИМИТРОВА
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ДИАНА ДОБРЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Вичо Станев
изслуша докладваното
от съдиятаДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 13662/2016. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването срещу решение № 8453 от 07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 14490/ 2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което по жалба на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] е отменена изцяло издадената от касатора на основание чл. 19, ал. 7, т. 15 от Закона за здравното осигуряване Наредба № 10/02.12.2015 г. за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса (Обн. ДВ, бр. 97 от 11.12.2015 г.). Поддържа се в жалбата, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] оспорва касационната жалба с доводи, изложени в писмен отговор.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ], присъединено към оспорването по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК, също счита касационната жалба за неоснователна.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел за общополезна дейност [ЮЛ], присъединено към оспорването по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК, не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение решението да се остави в сила.
Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следните съображения:
Правилно тричленният състав е приел, че единствено посоченото в доклада към проекта на процесната наредба, че финансовите средства за прилагането й са в рамките на бюджета на НЗОК за съответната финансова година, без да има анализ за вероятния размер на тези средства и от кое разходно перо те ще бъдат поети, не удовлетворява императивното изискване на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) за мотивираност на проекта за нормативен акт.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗНА, изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В чл. 26, ал. 2 от ЗНА е предвидено преди внасяне на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНА проектът за нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като в ал. 2 са предвидени изисквания към мотивите към доклада. В чл. 28, ал. 3 от ЗНА законодателят изрично е постановил, че проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган, а с чл. 77 от АПК е въвел задължително обсъждане на проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения. Неспазването на тези императивни разпоредби е основание за отмяна на нормативен административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл е константната съдебна практика.
В случая тричленният състав на Върховния административен съд обосновано е посочил, че изпълнението на предвидената в Наредбата и Методиката дейност, включително възлагането ежегодно от НЗОК на изпълнител с доказан опит в предоставяне на услуги по проучване и анализ на общественото мнение, има финансови измерения, което е налагало финансова обосновка на очакваните разходи за изпълнението на Наредбата. Това обаче не е извършено, независимо че е общоизвестно затрудненото финансово състояние на НЗОК. Не е ясно какви са предвидените ограничения и мерките относно оптимизиране на разходите, дали е възможно и от кои разходни пера в бюджета на НЗОК биха могли да се отделят такива средства, които с оглед на значителния обем на проучванията, предвидени в Методиката, с висока степен на вероятност ще са в значителни размери. Освен това от съдържанието на справката и доклада, при съпоставката им с приложените становища на заинтересованите организации, се констатира, че не са обсъдени задълбочено значителна част от направените предложения и възражения. Такива са изложени относно обективната възможност за изпълнението на Наредбата, оптимизирането на Методиката, несъобразяването на световния и европейски опит и предоставяне на експерти, които са участвали в такава дейност, предполагаемите огромни разходи, очаквани резултати, различаващи се от целите и прочие. Тези критични съображения са приети за неоснователни без нужния всеобхватен и прецизен анализ, и в този смисъл не е изпълнено в цялост задължението по чл. 77 от АПК във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 - 3 от ЗНА.
Предвид изложеното, допуснати съществени процедурни нарушения налагат цялостна отмяна на оспорената Наредба и постановеният от първата инстанция резултат се споделя от касационния състав. Поради това не се налага и обсъждане на останалите доводи на страните, но пълнота на изложението следва да се отбележи, че правилно съдът е приел за неоснователни оплакванията относно несъобразяване на Наредбата със Закона за защита на личните данни и Закона за здравето.
Крайният изход на спора не се променя и от обстоятелството, че за разлика от тричленния състав настоящата инстанция приема, че в случая е определено понятието „неудовлетвореност“, макар и с математически модел по числов начин (т.4.4.4 - 4.4.7.3 от Методиката относно регламентираните индекси за всеки от четирите компонента и индексът като цяло в случаите на компоненти с преобладаваща неудовлетвореност). В този смисъл са изпълнени изискванията на чл. 19, ал. 7, т. 15 от ЗЗО за определяне на реда, начина и критериите за „неудовлетвореност“ с оглед приложимостта на § 1, т. 19а от ДР на закона, дефинираща понятието "системна неудовлетвореност".
В заключение петчленният състав счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото основателно е искането на ответника Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 400 лева, които МЗ следва да заплати.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8453 от 07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 14490/ 2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] сумата 400 (четиристотин) лева разноски.
Решението е окончателно.