ОПРЕДЕЛЕНИЕ

5559
София, 15.05.2015

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаЕМАНОИЛ МИТЕВ
по адм. дело 1656/2015. Document Link Icon

Производството по делото е образувано на основание чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) по частна жалба на Г. А. Ц.-В., против определение № 5727 от 01.12.2014 година, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. В. срещу решение №СО-82-ПР/02.07.2010 г. на директора на РИСВ-С.- да не се извършва оценка на въздействието на околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на трамвайна линия от "Семинарията" до[жк], в частта с която се претендира неговата незаконосъобразност и прекратено производството по адм. дело № 9311/2014 година на Административен съд София град/АССГ/, в тази част. Оплакванията в частната жалба са за незаконосъобразност на определението, като се иска отмяната му.

Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - [населено място], не взел становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу посоченото решение, с искане за отмяната му като незаконосъобразно,респективно за прогласяване на нищожността му. АСГС е изложил мотиви, че за жалбоподателя е налице правен интерес, да оспори решението, но е пропуснал срока за обжалване по чл. 93, ал. 5 от /закон за опазване на околната среда/ЗООС, с оглед на което правото му на оспорване неговата законосъобразност е преклудирано поради неупражняването му в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Касационната инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Постановяването на оспорения пред АССГ индивидуален административен акт е предшествано от процедура, детайлно уредена в Раздел Трети от Глава Шеста на ЗООС. Изрично законово изискване на чл. 93, ал. 5 от ЗООС при вземане на решение за необходимостта от извършване на оценка по О. е публично обявяване на мотивите на административния орган за тази преценка. В случая страните не спорят, че обявяването е извършено чрез поставяне на съобщение на табло в сградата и на интернет страницата на РИОСВ-С. и чрез изпращане на оповестяване до районите "Л.", "Изгрев и "Студентски". Последните не са оповестили решението в интернет-страниците си.

Частният жалбоподател не е адресат на оспорения административен акт и няма качеството на страна в административното производство с посочен адрес, телефон, факс или електронна поща, които да са известни на органа, поради което за него не е възникнало задължение да уведоми лично жалбоподателя по реда на чл. 61, ал. 1 от АПК.

Както правилно сочи и първоинстанционния съд, в специалния закон-ЗООС- е предвиден нарочен ред за оповестяване на взетото решение за извършване или не на оценка за въздействие, а именно: в чл.99,ал.4,т.2 –се сочи,че органа оповестява решението по О. чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин .Обоснован в тази връзка е извода на съда, че с публикуване на решението в интернет страницата, оповестяването е извършено редовно и от него момент тече 14 дневният срок по ал.6 на чл.99 ЗООС- за оспорване от страна на заинтересованите. Ирелевантен за срочността на жалбата е дали районите "Л.", "Изгрев и "Студентски", на когото също е изпратено решението- са оповестили същото на своите интернет страници.

На Интернет страницата на РИОСВ -С.- оспореното от В. решение е оповестено на 05.07.2010 година, а жалбата й срещу него е постъпила директно в съда на 17.09.2014 година,т.е. четири години по-късно. Поради това, към момента на подаване на жалбата до съда - процесуалното право на жалбоподателя да оспори решението на директора на РИОСВ С. е било погасено, респ. – жалбата в тази й част е просрочена.

Предвид на изложеното, правилно АССГ е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК, като е оставил без разглеждане жалбата, с която е бил сезиран.

Разноски от ответника пред касационната инстанция не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,


ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение № 5727 от 01.12.2014 година, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. В. срещу решение №СО-82-ПР/02.07.2010 г. на директора на РИСВ-С.- да не се извършва оценка на въздействието на околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на трамвайна линия от "Семинарията" до[жк], в частта с която се претендира неговата незаконосъобразност и прекратено производството по адм. дело № 9311/2014 година на Административен съд София град в тази му част.

Определението не подлежи на обжалване

Особено мнение: