РЕШЕНИЕ

916
София, 28.01.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора Емилия Маскръчка
изслуша докладваното
от съдиятаИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело 14495/2015. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против Решение № 6817/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5238/2015 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Заповед № 308/07.05.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която се забранява на [фирма] да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, предл. 2, във връзка с чл.68д, ал.2, т. 4, предл. 2, от Закона за защита на потребителите (З.), а именно - да представя на потребителите по заблуждаващ начин информацията за метода на изчисляване на цената за мобилния интернет тафик на данни в мрежата на [фирма]. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от А ПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът - Председателя на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу Заповед № 308/07.05.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която се забранява на [фирма] да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, предл. 2, във връзка с чл.68д, ал.2, т. 4, предл. 2, от Закона за защита на потребителите, а именно - да представя на потребителите по заблуждаващ начин информацията за метода на изчисляване на цената за мобилния интернет тафик на данни в мрежата на [фирма].
За да постанови този резултат съдът е приел, че не е необходимо информацията за предоставената услуга да е неясна, неточна и да формира погрешна представа в потребителя относно някое съществено обстоятелство, за да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител относно вземането на търговско решение за потребление на услугата. Достатъчно е начина на нейното представяне да бъде объркващ за потребителя, който да не може незабавно и еднозначно да формира точна представа за предлаганата му стока или услуга и нейната цена. Представянето на информацията за принципа на тарифирането на услугата на различни места - в приложение към договора и на интернет страницата на търговеца, без да има изрично препращане от едното място към другото, може да се окачестви като нелоялна търговска практика. Самият начин на поднасяне на информацията способства за въвеждане в заблуждение на потебителите, независимо че текстовете на условията сами по себе си са ясни и точни.
Решението е правилно.
Въз основа на подробен анализ на събраните доказателства съдът обосновано е приел, че [фирма] ползва нелоялна заблуждаваща практика с оглед хипотезата на чл. 68д, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. ал. 4 от З., намираща изражение в начина на представяне на информацията на потребителите относно метода на тарифиране на услугата „мобилен интернет“. Установено е, че в договора не е отбелязано съществуването на минимална цена за всяка интернет сесия, равняваща се на 1 MВ трафик на данни в рамките на първите 200 MB, което е 0,01 лв. с ДДС. Този факт не се знае от потребителя и той е с погрешно впечатление за изчисляване на цената на килобайт, а не на сесия. Съзнателното премълчаване на тази информация е в противоречие с изискването към търговеца за добросъвестност и професионална компетентност, след като е установено, че методът на тарифиране на процесната услуга се различава от представянето му в договора и неговите приложения. При положение, че средният потребител бе запознат с пълната информация, че минималната цена от 0,01 лв. е относима за всяка сесия, а не за 1 МВ трафик на данни, той би съобразил поведението си с нея, би променил или е било възможно да промени икономическото си поведение и като резултат да не сключи договор за ползване на услугата „мобилен интернет“. Защото информацията, предлагана в договора от страна на [фирма] не сочи за уговорка „минимална цена за интернет сесия“, а за килобайт (КВ), което има за последица увреждане на икономическите интереси на потребителите и несъмнено определя прилаганата от търговеца практика като нелоялна и заблуждаваща. Без значение за съставомерността на поведението му по смисъла на чл. 68г, ал. 1, вр. ал. 4, предл. 1, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 2, т. 4, предл. 2 от З. е обстоятелството, че само при изключително редки случаи, а именно - когато в рамките на 1МВ потребителят осъществи само 1 (една сесия) - цената и начинът й на изчисление могат да съответстват на клаузите на договора.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Комисията следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6817/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5238/2015 г., по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район "И.", [улица], ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисията за защита на потребителите, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението е окончателно.

Особено мнение: