ОПРЕДЕЛЕНИЕ

8566
София, 11.07.2016

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДОНКА ЧАКЪРОВА
по адм. дело 7992/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Движение с екологична насоченост“ срещу протоколно определение от 26.05.2016 г., постановено по адм.д.310/2015 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и относимите процесуални норми, регламентиращи сроковете за обжалване на индивидуални административни актове. Иска да бъде отменено обжалваното определение и да бъде върнато делото за постановяване на решение по същество на спора.
Ответниците, редовно уведомени за настоящото производство, не са изразили становище по частната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното протоколно определение от 26.05.2016 г., постановено по адм.д.310/2015 г. по описа на Административен съд – Стара Загора е оставена без разглеждане жалбата Сдружение „Движение с екологична насоченост“ против Решение № С3-66-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ-С. З. е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че жалбата е просрочена, поради което са налице предпоставките на чл. 159, т. 5 от АПК за оставянето й без разглеждане.
При извършената на основание чл. 236 от АПК във връзка с 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е действителен, допустим и съобразен с материалния закон съдебен акт.
Законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „Движение с екологична насоченост“ като просрочена. Оспореното Решение № С3-66-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ-С. З. е оповестено чрез интернет и поставяне на таблото за обяви на РИОСВ-С. З. на 03.07.2015 г. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и се установява от представено копие от официалния сайт на Министерство на околната среда и водите (л. 439) и протокол № 79 на комисия от служители на РИОСВ-С. З. (л. 438). По делото са приети и известия за доставяне на писма с обратни разписки, с които на кметовете на [община], [община], [населено място] и [населено място] (л. 22 и гръб). Кметът на [населено място] е получил Решение №№ С3-66-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ-С. З. на 08.07.2015 г.
Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена на 22.07.2015 г. като се е позовал на поставения от РИОСВ вх. № 3911 от тази дата (л. 449) и изявление на процесуалният представител на ответната страна, че жалбата е подадена в деловодството на РИОСВ. Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 2491/28.07.2015 г. при АС-Стара Загора (л. 1). По делото няма данни за изпращането и на двете копия по пощата с друга по-ранна достоверна дата. Липсват и твърдения в тази посока с оглед доводите на частния жалбоподател само относно начина на изчисляване на сроковете и неоспорване на установеното от АС-Стара Загора относно датата на подаване на жалбата, а именно - 22.07.2015 г. като по-ранна от двете достоверни дати.
При правилно установени по делото факти АС-Стара Загора е направил правилен правен извод, че срокът за оспорване на Решение № С3-66-ПР/2015 г. на директора на РИОСВ-С. З. за всички заинтересовани лица (с изключение на възложителя) започва да тече от съобщението по чл. 99, ал. 4 от ЗООС, а именно на 03.07.2015 г. и е изтекъл на 17.07.2015 г. т.е. преди подаване на жалбата на 22.07.2015 г.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗООС в срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице: 1. предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2; 2. оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин. Според чл. 99, ал. 6 от ЗООС заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4. Следователно специалният закон – ЗООС, регламентира начина, по който се съобщават решенията по ОВОС, който е различен от общите правила, предвидени в АПК. Законодателят е разграчинил съобщаването на акта на възложителя от всички останали заинтересовани лица като е предвидил различен ред за съобщаването на акта. В случая съобщаването е извършено на 03.07.2015 г. чрез интернет страницата на РИОСВ и чрез поставяне на решението на таблото за обяви в РИОСВ, с което е изпълнена хипотезата на чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС и от тази датата на основание чл. 99, ал. 6 от ЗООС се изчислява 14-дневния срок за обжалването му. Неоснователно е позоваването в частната жалба на нормата на чл. 61 от АПК, която е част от общите правила на АПК, приложими при липса на друга различна уредба за регламентиране на конкретно административно производство, каквато за случая е налице в специалния закон – ЗООС. По изложените съображения обстоятелството, че АС-Стара Загора е не е обсъдил изрично съобщението до кмета на [населено място], на територията на което се намира седалището на жалбоподателя, не представлява съществено процесуално нарушение. При тълкуване на чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС следва да се приеме, че начините за съобщаване са изброени алтернативно (виж. Определение № 8409 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7016/2013 г., пето отделение) и при използване на повече един от начините от правно значение е датата на най-ранното редовно уведомление. В случая административният орган е съобщил на всички заинтересовани лица своето решение по два допустими начина и за него не е съществувало задължение да изпълни отделно и процедурата по чл. 61 от АПК за тези от тях, чийто адреси са му били известни поради наличие на кореспонденция по време на административното производство.
Като е достигнал до правилен правен извод в съответствие със закона, АС-Стара Загора е постановил правилно и законосъобразно определение, без допуснати процесуални нарушения, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 26.05.2016 г., постановено по адм.д.310/2015 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.