ОПРЕДЕЛЕНИЕ

930
София, 27.01.2015

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаПАНАЙОТ ГЕНКОВ
по адм. дело 13877/2014. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по частна жалба от кмета на oбщина Т. срещу определение № 396 от 02.10.2014 г., постановено по адм. дело № 720/2014 г. от Административен съд – Велико Търново.
С частната жалба се твърди, че определението е неправилно и необосновано. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество.
Ответникът – ръководител на управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда 2007–2013 година” не ангажира становище по жалбата.
Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна.
С обжалваното определение Великотърновският административен съд е оставил без разглеждане жалбата на [община], представлявана от кмета, против писмо изх. № 08.00.2322/08.07.2014 г. на ръководител на управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда 2007–2013 година” и е прекратил производството по делото.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая било установено нарушение на обществена поръчка. С Писмо изх. № 08-00-1975/16.06.2014 г. жалбоподателят бил уведомен за вида на констатираните отклонения и размера на финансовата корекция на основание т. 6, Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 от Методология за определяне на финансови корекции. Това писмо не можело да бъде разглеждано като акт на административен орган по см. § 1, т. 1 от ДР на АПК и следователно по своята правна същност не представлявало индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК. Касаело се за акт, който регламентирал облигационни отношения между жалбоподателя, в качеството му на бенефициент и Министерството на околната среда и водите, като договарящ орган, при който била предоставена финансова помощ за изпълнение на проект „Рехабилитация на ВиК мрежите на [населено място]“. Предвид на това спорът между страните по отношение на тези договорни отношения бил подведомствен на гражданските съдилища. Оспореното писмо представлявало правно действие, с което се упражняват права, произтичащи от договор между страните по същия. Това волеизявление относно налагането на финансова корекция не било постановено въз основа на административноправна норма и поради това между страните по договора не били налице административни правоотношения.
Определението е неправилно.
От данните по делото се установява, че между [община] и Министерството на околната среда и водите е сключен договор за предоставяне на безвъзмезнa финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност № 58111-СО18-209/29.12.2008 г. С оспореното пред административния съд писмо изх.№ 08.00.2322/08.07.2014 г. ръководителят на управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда 2007–2013 година” е наложил финансова корекция в размер на 5% от стойността на договор № Д-ОП-42/20.12.2012 г., сключен въз основа на проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител на строително-монтажните работи по проект „Рехабилитация на ВиК мрежите на [населено място], с бенефициент [община] и изпълнител [фирма]. В правомощията на ръководителя на УО на ОПОС е при установяване на нередности в процедурата да наложи финансови корекции. При тези данни необосновани и незаконосъобразни са изводите на административния съд, че страните по договора са равнопоставени. Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” на първо място не е страна по договора, и на второ място действа като административен орган, в чиито правомощия е да налага финансови корекции по сключения между кмета на [община] и подизпълнителя договор, поради което се намира в надмощно положение спрямо кмета на общината. Със санкционния характер на процесното писмо неминуемо се засягат интереси на страна по договора. Ръководителят на УО на ОПОС е трета недоговаряща страна, която е оправомощена едностранно да налага санкции, поради което не може да се говори за отношения на равнопоставеност. Поради тези причини и оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, чиято законосъобразност подлежи на проверка от съд.
Като е достигнал до обратния извод Великотърновският административен съд е постановил едно неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на спора по същество.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 396 от 02.10.2014 г. по адм. дело
№ 720/2014 г. на Административен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждането му по съществото на спора.
Определението не подлежи на обжалване.



Особено мнение: