Предишно Р/О: Предишно Р/О, 13989 / 17.11.2017 г.


РЕШЕНИЕ

3217
София, 14.03.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
БИСЕРКА ЦАНЕВА
при секретар Милка Ангелова
и с участието
на прокурора Мери Найденова
изслуша докладваното
от съдиятаБИСЕРКА ЦАНЕВА
по адм. дело 620/2018. Document Link Icon



Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба , подена от министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител К. , против решение №13989 от 17.11.2017г., постановено по адм.д. № 4269/16г. Върховният административен съд, трето отделение, с което е отменена Наредба № 36 от 06.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Очни болести", издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 66 от 24.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., изм., бр. 32 от 8.04.2014 г., бр. 37 от 17.05.2016 г.) (Наредбата). С решението съдът е осъдил Министерство на здравеопазването да заплати на жалбоподателите разноски по делото както следва : Сдружение [ЮЛ] , с БУЛСТАТ[ЕИК], разноски по делото в размер на 430 (четиристотин и тридесет )лв.; на [ЮЛ] разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет )лв. и на на Сдружение [ЮЛ] , разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет )лв.Прави се оплакване,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл.209,т.2 и 3 АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени като неправилно оспореното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Ответниците по касационната жалба , Сдружение [ЮЛ] [населено място], и [ЮЛ] [населено място] чрез своя процесуален представител адв. Х. Н. вземат становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Сдружение [ЮЛ] [населено място], чрез процесуален представител адв. С. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за производството.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отменил Наредба № 36 от 06.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Очни болести", издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 66 от 24.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., изм., бр. 32 от 8.04.2014 г., бр. 37 от 17.05.2016 г.) (Наредбата).За да постанови решението съдът е приел, че наредбата е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, но при допуснати нарушения на разпоредбите на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 ЗНА, представляващи съществени такива по смисъла на чл.146,т.3 АПК.На стр.4 от решението са възпроизведени текстовете на нормите на чл.26 и 28 Закона за нормативните актове /ЗНА/, уреждащи процедурата по изработване, приемане и обнародване на нормативни административни актове. Отбелязано е, че няма данни да са публикувани доклад или мотиви към проекта, като е посочено, че към публикувания проект за наредба от страна на МЗ не е представен нарочен доклад по чл.28, ал.2, както и други документи, разкриващи причините за въвеждане на новата уредба. Констатирано е, че на л.93 от делото е налична докладна записка от зам. министъра на здравеопазването, но доколкото липсва подпис и дата е негодна да установи както съществуването й към момента на административното производство, така и нейния автор. Отделно от това не отговаря на изискванията към доклад по смисъла на чл.28, ал.2 ЗНА, тъй като липсва ясно относима конкретика на целите и причините довели до озменението на медицински стандарт "Очни болести". Съдът е приел, че по делото и административната преписка няма твърдения и данни мотивите за издаването на оспорената наредба да се съдържат в друг документ или помощен акт, или такъв да е бил публикуван за обсъждане на интернет-страницата на министерство на здравеопазването. На отделен ред първоинстанционният съд е обосновал значението на мотивите за изработването на нормативния акт, и защо те трябва задължително да са налице при обсъждането му, като липсата на мотиви към проекта за приемане на оспорената наредба осуетява възможността да бъде извършен съдебен контрол за нейната законосъобразност, респективно дали е приета при зачитане на принципите, предвидени в чл.26,ал.1 ЗНА. Посочено е още, че непубликуването на мотиви към проекта за нормативен акт препятства възможността и правото на заинтересованите лица да предоставят предложения и становища по проекта. По изложените съображения липсата на мотиви е определена като съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената наредба и обуславя необходимостта от нейната отмяна.
На следващо място е установено, че в противоречие с разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗНА не е определен срок за предложения и становища, нито ред, начин и условия за приемането им. Това е попречило на заинтересованите страни за узнаят за предложените промени, респективно да съобразят поведението си, относно това дали срокът за предложения и становища е 14 или повече дни.
Същите нарушения са установени и по отношение производството по приемане измененията на Наредбата чрез §19 от ПЗР на Наредбата за изменение на Наредба №2 от 2010година за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиология/ обн. дв, бр.32/08.04.2014г. / и §14 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №30 от 2010 година за утвърждаване на медицински стандарт "Медицинска онкология/ ДВ , бр.37/2016г./
Решението на тричленния състав е правилно и законосъобразно като краен резултат.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл.209,т.3 АПК, изразяващи се в необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл.26 и чл.28,ал.2 ЗНА.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е внесъл друго съдържание и вложил нови изисквания в разпоредбата на чл.28,ал.2 ЗНА. В последната ясно е посочено, че мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В случая законовите изисквания са отнесени към приложен доклад към преписката по преписката /л.93 от делото/ от зам. министъра на здравеопазването, която както правилно е установил първоинстанционният съд е без подпис и дата, поради и което е негодна да установи както съществуването й към момента на административното производство, така и нейния автор. Законосъобразно е прието, че отделно от тези пороци не съдържат мотиви за въпросните обстоятелства, което е равнозначно на липса на мотиви или доклад.Доколкото нормата на чл.11,ал.1 ЗНА определя, че отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни, то е логично да бъдат обосновани по чл.28,ал.2,т.1 от същия закон причини, за приемането на изцяло нов медицински стандарт в посочената област.
На следващо място безспорно е установено, че докладът не е мотивиран по критериите на чл.28, ал.2, т.1-4 ЗНА. Приложените лаконични мотиви се отнасят не само до процесния, но и до други модицински стандарти. Не са ясни също така причините за промяна на наредбата. Липсват също така данни за финансовите и други средства, необходими за прилагането й, както и очакваните резултати. Няма и изготвен анализ за съответствието с правото на Европейския съюз. Като краен извод се налага, че при издаването на оспорения акт не са зачетени принципите на обоснованост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, които компрометират правната сигурност и подзаконовата регулация, лишават издадения акт от обосновка и препятстват съдебния контрол за законосъобразност
Тук е мястото за прецизност на изложението да се посочи, че към настоящия момент, по жалби на същите три сдружения, по идентични или сходни мотиви, са отменени наредбите за приемане на други медицински стандарти, както следва: Решение № 52 от 04.01.2017г., постановено по адм.д. №5340/2016г., тричленен състав на пето отделение – медицински стандарт „неврохирургия“; Решение № 8552 от 11.07.2016г. ,постановено по адм.д. № 2383/2016г., тричленен състав на шесто отделение, - медицински стандарта „спешна медицини“, като това решение е оставено в сила с решение № 2759 от 07.03.2017г. по адм.д. № 11858/2016г. от петчленен състав на втора колегия; Решение № 11894 от 07.11.2016г., постановено по адм.д. № 4272/2016г., състав на второ отделение за медицински стандарт „акушерство и гинекология“ , оставено в сила с решение № 2499 от 28.02.2017г. , постановено по адм.д. № 14584/16г. на петчленен състав на ВАС, втора колегия; Решение № 12547 от 21.11.2016г-., постановено по адм.д. № 4271/2016г. на тричленен състав на пето отделение, за стандарт „образна диагностика“ и решение № 11139 от 24.10.2016г. по адм.д. № 4335/2016г. на тричленен състав на седмо отделение, за стандарт „гастроентерология“
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация разноски по делото за настоящата инстанция както следва: на [ЮЛ] със седалище и адрес на управление [населено място], разноски по делото в размер на 400лв., на [ЮЛ], седалище [населено място] разноски по делото в размер на 400лева и на Сдружение [ЮЛ] със седалище и адрес на управление [населено място], разноски по делото в размер на 400лв.
Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №13989 от 17.11.2017год. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. дело № 4269 /16г.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването-гр.София да заплати на [ЮЛ] със седалище и адрес на управление [населено място], разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лв., на [ЮЛ], седалище [населено място] разноски по делото в размер на 400/четиристотин/ лева и на Сдружение [ЮЛ] със седалище и адрес на управление [населено място], разноски по делото в размер на 400/ четиристотин/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.