РЕШЕНИЕ

3692
София, 22.03.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ
при секретар Николина Аврамова
и с участието
на прокурора Владимир Йорданов
изслуша докладваното
от председателяДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 11984/2016. Document Link Icon


Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуален представител против решение № 5732 от 25.08.2016 г., постановено по адм. дело № 489/2016 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-114/2015 от 09.12.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията). С това нейно решение е уважена като основателна жалба с рег. № Ж-114/18.03.2015 г., подадена от Г. И. М. в частта й за извършено нарушение от [фирма] на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, предвид липсата на което и да е от посочените в същата разпоредба условия за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на дружеството, като на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с т. 1 от решението на [фирма] е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 11000 лева.
Иска се отмяната на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като обработката на личните данни е извършена при наличие на договорно основание - договор за прехвърляне на вземания (цесия), в който предмет попада и задължението, което Г. М. имал към цедента [фирма]. В случая според касатора е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, която допуска обработка на личните данни, когато това е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който е страна физическото лице, за което се отнасят данните. Изводите, направени в обжалваното решение са в противоречие и с чл. 99 от ЗЗД, уреждащ договора за цесия, доколкото прехвърлянето на лични данни на длъжника при прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е неизбежно.
Ответниците - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител и Г. И. М. лично оспорват касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество установи следното:
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Въз основа на приетата административна преписка, съдът е отговорил на доводите на оспорващото търговско дружество и е направил заключение за наличие на нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - обработка на лични данни без съгласието на лицето, за което те се отнасят.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Този извод настоящият състав извежда след обсъждане на събраните по делото доказателства, като намира следното от фактическа и правна страна по отношение на извършеното нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД:
В мотивите на решението на КЗЛД е посочено, че личните данни на М. са прехвърлени от [фирма] на [фирма] на основание сключен договор за прехвърляне на вземания с № 32995 от 17.05.2013 г. и приемо-предавателен протокол от 12.08.2013 година. В хода на административното производство пред КЗЛД, въпреки, че многократно е изискван, не е представен индивидуален договор, сключен между [фирма] и Г. М., от който да е видно, че същият е дал съгласие неговите лични данни да бъдат събирани, обработвани и предоставяни на трети лица. Изхождайки от легалното определение, съдържащо се в т. 13 на ДР на ЗЗЛД на понятието „съгласие на физическото лице“, Комисията е приела, че без представянето на индивидуален договор не може да се направи извод, че физическото лице, за което се отнасят личните данни, се е съгласило те да се събират, обработват и предават на трети лица. [фирма] не е доказало сключването на договор между страните и поради това събирането на лични данни за Г. М. е в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗЗЛД, т. е. при липса на законово основание за обработването им.
Съгласно т. 7 от Раздел I на Общите условия за взаимоотношенията между [фирма] и абонатите, договорът, който се сключва за предоставяне на далекосъобщителната услуга е писмен, което е общоизвестен факт. Неговото съществуване и автентичност могат да бъдат установени само когато този договор бъде представен и бъдат използвани допустимите доказателствени средства.
Настоящият състав споделя заключението на АССГ, че не е установено процесният договор да е сключван, за да има правомерно обработване на лични данни при наличие на съгласие и/или в изпълнение на договорно задължение. Доказателствената тежест за съществуването на такъв договор и идентичност на подписалите го страни се носи от [фирма], а такова доказване не е извършено.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е незаконосъобразно, защото е в противоречие с чл. 99 от ЗЗД. Действително с прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера се извършва и предоставяне на лични данни да длъжника, но законосъобразното им събиране, обработка и предоставяне се реламентира от специалния закон – ЗЗЛД, който изисква свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят тези данни, недвусмислено се съгласява това да бъде направено.
Що се касае до размера на наложената имуществена санкция, правилно АССГ е посочил, че същият е съобразен с характера и степента на извършеното нарушение и е близо до минимума, установен в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД.
Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5732 от 25.08.2016 г., постановено по адм. дело № 489/2016 г. на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.