РЕШЕНИЕ

16247
София, 27.12.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
при секретар Жозефина Мишева
и с участието
на прокурора Моника Малинова
изслуша докладваното
от председателяМИЛКА ПАНЧЕВА
по адм. дело 8174/2018. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Асоциация на парковете в България“ срещу решение № 222 от 18.04.2018 г. по адм. д. № 531/2017 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против Становище по екологична оценка № МО-5-5/2017 г. на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите – Монтана, за съгласуване на ОУП на туристическа и ски зона (ТСЗ) „Миджур“, с възложител Община Чупрене. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, като излага доводи за нищожност и в условията на алтернативност – незаконосъобразност на административния акт, предмет на първоинстанционното производство. Моли за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с тълкуването на чл. 6, § 3 на Директива 92/43/ЕИО.
Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Монтана, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и искането за преюдициално запитване, моли за оставянето им без уважение. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – кметът на Община Чупрене, чрез адв. Кулаксъзова, изразява становище за неоснователност на оспорването и искането за отправяне на преюдициално запитване, излага съображения за правилност на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – председателя на Общински съвет – Чупрене, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и процесуално е допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на „Асоциация на парковете в България“ срещу Становище по екологична оценка № МО-5-5/2017 г. на директора на РИОСВ – Монтана, с което е съгласуван ОУП на туристическа и ски зона „Миджур“.
Съдът е приел, че становището по екологична оценка е издадено от компетентния административен орган, съгласно чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Направена е констатация, че създаването, обявяването и одобряването на устройствени планове е регламентирано в ЗУТ, като по аргумент от чл. 124 от ЗУТ, общинският съвет приема решение за изработване на проект за ОУП по предложение на кмета на общината придружено от задание по чл. 125 от ЗУТ, като компетентен орган за допускане изработването на проект за ОУП и неговото одобряване е Общински съвет – Чупрене. Отбелязано е, че съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Изложени са мотиви, че при провеждане на административното производство са спазени правилата, предвидени в чл. 16 – чл. 26 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, като след уведомяване на компетентния орган, от страна на възложителя е изготвен доклад за екологична оценка, в който са описани основните цели на плана и връзката с други планове, актуалното състояние на околната среда, териториите, които вероятно ще бъдат значително засегнати, възможните екологични проблеми вследствие прилагане на плана, обсъдени са съществуващите екологични проблеми, имащи отношение към плана, включително отнасящи се до райони с особено екологично значение, описани са мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последици от осъществяване на плана върху околната среда, разгледани са алтернативи и описание на методите за извършване на екологична оценка и са изложени мотиви за направения избор. Посочено е, че са проведени и консултации със заинтересованите органи и с обществеността по доклада за екологична оценка, резултатите от които са отразени в него, както и че са спазени правилата, предвидени в чл. 33- чл.37 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Решаващият съд е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), тъй като в направеното от експертите на доклада за оценка на съвместимост (ДОСВ) заключение, е отразено, че при спазване на предложените смекчаващи мерки, планът ще бъде съвместим с предмета и целите на опазване на защитените зони, и това е достатъчно, за да се приеме, че прилагането на предвижданията на плана няма да доведат до значителни отрицателни въздействия върху предмета на опазване в зоните. Оборени са възраженията по отношение на мотивите за издаване на становището по екологична оценка, както и доводът, че в част – мерки и условия, е променена съществено мярка 6.1 от 6 в ДОСВ, и че това е основание да се твърди, че разглежданият план няма да бъде съвместим с предмета и целите на защитените зони, тъй като право и задължение на държавата е, да отчита интересите на екологичната оценка за съгласуване на ОУП с възможност за евентуално увреждане на защитените зони. Приел е за неоснователен довода на жалбоподателя, че липсата на достатъчно конкретна информация за използваните методи на изследване не е основание за отмяна на становище по екологична оценка /ЕО/. Съдът е изложил аргументи, че е извършено подробно описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на ОУП върху типовете природни местообитания и видовете, поотделно за всяка от защитените зони, като при оценката на въздействието върху видовете, предмет на защита в тези зони, са използвани стандартни методи за оценка на степента на въздействие за типовете местообитания и местообитания на видовете. Изведен е извод, че не е установен тежък порок на оспорения акт от степен, обуславящ неговата нищожност, тъй като в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО е нормативно установено въз основа на какви доказателства, становища и критерии се основава преценката на компетентния орган от необходимостта за ЕО, както и че решението има нормативно определено съдържание. Посочено е, че в хода на производството не са се установили нарушения на Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици и Директива 92/43 ЕО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, тъй като същите са транспонирани в ЗБР, а досежно искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО, относно това кога предмета и целите на една защитена зона са силно увредени по смисъла на чл. 6 § 3 от Директива 92/43 ЕО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съдът е счел за неоснователно, тъй като са спазени разписаните правила и етапи по издаденото методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6, § 3 и § 4 от Директивата за местообитанията 92/43 ЕИО, издадена от Европейска комисия Генерална дирекция „Околна среда“ (MANAGING NATURA 2000 SITES – The provisions of Article 6 of the „Habitats“ Directive 92/43/CEE). Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт.
Настоящият състав намира решението на Административен съд – Монтана за правилно и обосновано.
Законосъобразен е изводът в обжалваното решение за съответствие на административния акт с приложимите материалноправни норми. Съгласно нормата на чл. 88, ал. 1 от ЗООС становището по екологична оценка задължително включва обосновка на предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89, като могат да се съдържат условия, мерки и ограничения, задължителни за изпълнение. В случая правилно съдът е установил, че актът е постановен при съобразяване с изискванията на чл. 86, ал. 3 от ЗООС. Процедурата е започнала във връзка с решение № 372 от 12.06.2014 г. на Общински съвет – Чупрене за приемане на предварителни проучвания и концепция за развитие на ТСЗ „Миджур“ и изработеното задание за изготвяне на ОУП за развитие на туристическа и ски зона „Миджур“, при което е изготвен доклад за екологична оценка и доклад за оценка на съвместимостта на ОУП на ТСЗ „Миджур“, в който се съдържат мотиви за избор на алтернативи и описание на методите за извършване на екологична оценка, както и описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагане на плана. Становището също съдържа подробно изложение на мерките по чл. 89 от ЗООС, които следва да се приемат. Административният орган е изложил становището си за незначително въздействие върху зоната, обосновано от становищата, изразени от компетентните държавни институции в становищата, приобщени към административната преписка и изложеното в оценката за съвместимост, като е поставено и условието, въведено в ОС (т. 9 – стр. 96), да се изключат от обхвата на ОУП на ТСЗ „Миджур“ имотите, попадащи в границата на ЗМ „Миджур“, съгласно забраните в заповедите за обявяване на защитената територия – Заповед № РД-136/23.02.2009 г. и Заповед № РД-31/17.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите. В този смисъл е посочено, че следва да отпаднат от ОУП „Миджур“ писти № 4, № 6 и № 29, седалков лифт/влек № 4 и № 19, горна лифтова станция към лифт/влек № 4, плац № 6 и панорамна площадка.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, когато прецени, че няма вероятност планът и програмата да окажат значително отрицателно въздействие върху защитена зона, компетентният орган взема предвид тази преценка при определяне на обхвата на ЕО и при постановяване на становището по ЕО за съгласуване/несъгласуване на плана и програмата. В конкретния случай въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства административният орган е направил именно такава преценка, за да съгласува плана. В случая съдът е съобразил, съответствието на обжалвания пред него административен акт през призмата на чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗООС, предвиждащ докладът за оценката, който е съществена част от изискуемата се документация по чл. 84, ал. 2 от ЗООС, при отчитането на която следва да се основава становището – да съдържа изводи за вероятни значителни въздействия върху околната среда, включително биологичното разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални активи, културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, ландшафт и връзките между тях; тези въздействия трябва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици. В конкретния случай в доклада по т. 9 се съдържат констатации, че “Общ устройствен план (ОУП) на туристическа и ски зона (ТСЗ) “МИДЖУР” в обхвата на землището на с. Горни лом в община Чупрене, област Монтана”, при спазване на предложените смекчаващи мерки ще бъде съвместим с предмета и целите на опазване на защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” с код bg0001040 и защитена зона „Западен балкан” с код bg0002002. От доказателствата по делото е видно, че в хода на процедурата са проведени консултации с обществеността, съгласно изискванията на чл. 25 от посочената по-горе Наредба.
Неоснователен е доводът на касатора, че ОУП на ТСЗ „Миджур“ е недопустим по смисъла на ЗБР, Закон за защитените територии (ЗЗТ), ЗООС, като противоречащ на режимите в т. 4.1 и т. 4.2 от Заповед № РД-31 от 17.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите, обнародвана в ДВ, бр. 14/2012 г., за промяна на територията и режимите на защитените местности. Чл. 13, ал. 2 от ЗЗТ сочи, че строителството на нови обекти, разширението, преустройството, промяната на предназначението на съществуващи обекти в защитените територии, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Законът за защитените територии не е създал специален ред, по който да се извършва съгласуването. Изискването за съгласуване е независимо от категорията на защитената територия по смисъла на чл. 5 от ЗЗТ, каквато е защитената местност, в която попада процесният план.
Член 31, ал. 1 от ЗБР сочи, че планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите за опазване на съответната защитена зона. Тази оценка се извършва за визираните в ал. 2 защитени зони. За тези планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по оценка на въздействието на околната среда и специалните изисквания на Закона за биологичното разнообразие и на Наредбата за ОС. Когато инвестиционното предложение не попада в обхвата на Закона за опазване на околната среда оценката за съвместимост се извършва по реда на Наредбата за ОС – ал. 3 на чл. 31 от ЗБР. Съгласно ал. 7 на чл. 31, когато прецени, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия за опазване на зоната при осъществяване на предложението. Съответна на това законово решение е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Член 6а от Наредбата за ОС определя компетентните за издаване на административни актове и за всички волеизявления и действия по реда на наредбата органи. Процесният ОУП попада в приложения №1 и №2, и е в обхвата на РИОСВ – Монтана, като не попада в ЗМ „Миджур“, както и в защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” с код bg0001040 и защитена зона „Западен балкан” с код bg0002002.
В тази връзка с писмо изх. № 584/14.03.2017 г., директорът на РИОСВ – Монтана, е поставил отрицателна оценка на ОУП „Миджур“, но само по отношение на непълноти в документацията. В същото писмо е посочено, че в границите на ЗМ „Миджур“ попада само един имот № 002262, за което в последвалата преценка за допустимост, РИОСВ – Монтана се е произнесъл положително, при условие, че този имот се изключи от плана. Впоследствие, а и както е посочено в оспореното становище, кметът на Община Чупрене е представил допълнен доклад, който с поставеното условие е отговарял на оценката за съвместимост. При тези данни не е налице недопустимост на административния акт, поради изначална порочност. ОУП не попада в ЗМ „Миджур“, което обстоятелство се удостоверява и към приложените по настоящото дело Схеми на проектни намеси при изграждането на ТСЗ „Миджур“. Защитените зони са извън границите, в които ще се изгражда ТСЗ „Миджур", а административният орган в изпълнение на чл. 12 от НУРИОС е дал указания на възложителя по отношение на плана, които са били изпълнени. Посочената от касатора разпоредба на чл. 13, ал. 3 от НУРИОС, според която компетентният орган прекратява процедурата по ОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган недопустимостта на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове, в случая не е приложима. Няма данни по делото някои от специализираните административни органи - Басейнова дирекция „Дунавски район“, СДП към МЗХГ, РЗИ – Видин и т. н. да е изразил отрицателно становище към окончателния вид на ОУП на ТСЗ „Миджур“.
Втората група оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и несъответствието му с неговата цел. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на Директива 79/409/ЕИО /за опазване на дивите птици/ и Директива 92/43/ЕИО /за опазване на природните местообитания/, предвид наличието на защитени територии в рамките на площта, обхваната от ОУП на ТСЗ „Миджур“. Конкретни правни норми от Директива 79/409/ЕИО, за които се твърди, че са нарушени, не са посочени от жалбоподателя. По отношение на Директива 92/43/ЕИО се твърди, че са нарушени чл. 6 § 3 и § 4.
Твърденията за нарушение на Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици и на Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна, също са неоснователни. Двете Директиви регламентират задължението на държавите членки по отношение на защитените територии. Посочените директиви са транспонирани в ЗБР, като промените в последния са обнародвани в ДВ, бр. 94/2007 г., нормите на чл. 4, ал. 5, във вр. чл. 6, § 2, 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна са възпроизведени в чл. 31 и сл. от ЗБР.
Доводите, изложени в касационната жалба, по съдържанието на доклада за ОВОС, съдът намира за неоснователни.
Според жалбоподателя в доклада по ЕО има противоречия между изложените факти във връзка със засягане на природни видове и местообитания и крайния извод, че няма да има сериозни уреждания върху тях. Сочи се също така, че посочената в доклада алтернатива, която административният орган е предложил, съобразно изискванията на двете Директиви, не води до извода, че реализацията на плана няма да окаже значително въздействие върху природни местообитания 9110, 9130 и 91WO и планът да увреди защитена зона BG 0001040“Западна Стара планина и Предбалкан“ по Директива 92/43/ЕИО.
Докладът отговаря на изискванията за обхват и съдържание, посочени в разпоредбите на чл. 86, ал. 3 от ЗООС - други планове, програми и проекти /инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони в района /т.2 от доклада/, описание на елементите на плана, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони /т.3/; описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на плана /т.4/; описание и анализ на вероятната степен на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони /т.5/; описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони /т.5.1/; описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на защитените зони с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидрогеоложки и геоложки промени и др. /т.5.2/; изложени са предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на плана, върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване в ЗЗ в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки /т.6/; разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива /т.7/, картен материал с местоположението на обектите/трасетата на плана спрямо защитените зони и техните елементи /т.8/, както и заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22 (т. 9), наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и експлоатацията на плана и че не е налице друго алтернативно решение /т.10/ и информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация /т. 11/.
Неоснователни са и доводите, че не е отчетен ефектът на изготвянето на плана върху застрашените природни местообитания и видове. Съставът на растителните и животински видове, срещащи се на терена, тяхната численост и местообитания са описани подробно в Доклада за ЕО, като са взети предвид при количественото оценяване на риска от прилагането на плана за растителния и животинския свят. За запазване на специфичните природни дадености в Доклада за ЕО и в становището за ЕО са дадени задължителни предписания и план от мерки за запазването им.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за нарушение на изискванията на Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна. В случая се касае за изготвяне на ОУП, който съгласно разпоредбата на чл. 104 от ЗУТ са основа за цялостното устройство на териториите на общините или на части от тях, като предвижданията на ОУП, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Общият устройствен план няма пряко приложение за разрешаване на строителството - арг. от чл. 104, ал. 3 от ЗУТ. Предвид на тази уредба в ЗУТ по отношение на ОУП, които нямат пряко приложение при разрешаването на строителството, всяко конкретно разрешаване на строителство или на одобряване на инвестиционно предложение в територията на действия на конкретния план, отново ще бъде извършена оценка за въздействието върху околната среда, при което ще следва да намерят пряко приложение, както нормите на вътрешното ни законодателство по опазване на околната среда, така и общностното право. Поради това при изготвянето на ЕО за изменението на ОУП на ТСЗ „Миджур“ не са налице допуснати нарушения на материалното право, включително и на двете посочени по-горе Директиви, с оглед наличието на защитени територии в рамките на плана.
Изпълнени са изискванията на чл. 6, т. 2 от Директива 92/43/ЕИО, съгласно която държавите - членки вземат подходящи мерки за предотвратяване със специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, за които за определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на директивата. Понятието "състояние на запазване на естествените местообитания" е дадено в чл. 1, б. "д" от Директивата и то "означава съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамките на територията, посочена в чл. 2, като състоянието на запазване се счита за "благоприятно", ако естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще". Същото се отнася и за Директива 79/409/ЕИО/за опазване на дивите птици/. В случая административният орган е изпълнил изискването и на чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, която изисква компетентният орган да извърши оценка на качеството на доклада въз основа на критерии, един от които е равностойно описание, анализ и съпоставка на алтернативите. В доклада по ЕО са посочени алтернативни решения, които визират отделните алтернативи, от които следва извода, че предварителните оценки по отношение на очакваните въздействия върху компонентите на околната среда са приети за незначителни и не предполагат "нулева алтернатива", по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗООС.
На стр. 10 от ДОСВ са описани характеристиките на други планове, програми и проекти /инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваният план могат да окажат отрицателно въздействие, като е отразено, че предвид точково локализиране на посочените инвестиционни предложения, следва заключението, че няма да са в конфликт с туристическата зона.
Неоснователно е възражението, че липсва оценка на кумулативен ефект на ОУП на ТСЗ „Миджур“ с проектите, плановете и програмите, които се издават по реда на Закона за горите, тъй като те нямат сходни предвиждания – липсва въздействие върху ОУП на ТСЗ „Миджур“. Посочените в жалбата решения, с които са съгласувани мотивирано лесоустройствени проекти (ЛУС) на ДГС – Берковица, Чипровци, Говежда, Монтана, Белоградчик, Чупрен, Годеч, Своге, Видин и УОГС – Петрохан, са съобразени с Режимите на устойчиво развитие на горите в Натура 2000, които са утвърдени по реда на Наредба № 8 за сечите в горите на Република България. Основно изискване при тях е запазване на гори във фаза на старост, оставяне на определен брой биотипни дървета и др. ЛУП се осъществява в продължителен период от време, като сечите в горски природни или приоритетни местообитания са с различен интензитет и вид и се извършват поетапно в период от 10 години. Именно поради тази причина не може да се твърди, че е налице кумулиране на отрицателно въздействие върху природните местообитания и върху местообитанията на птиците от ЛУП и ОУП на ТСЗ „Миджур“.
Неоснователен е доводът, че лисва адекватна оценка върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитените зони, в т. ч. и на кумулативния ефект от реализация на процесния план в съчетание с въздействията от други, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, одобрени или в процес на одобрение от съответните органи и засягащи двете защитени зони по ЗБР. На стр. 23 от ДОСВ е отразена таблица за определяне степента на въздействието върху природни местообитания и местообитания на целеви растителни и животински видове, за която е използвана 10-степенна скала за оценка, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно въздействие. Предмет на изследване е кумулативното въздействие, като критериите са взети предвид и са приложени съответните оценки на степента на въздействие върху типовете природни местообитания и видове, които са засегнати от реализацията на плана.
Неоснователно е възражението на касатора, че проучванията на екипа, който е изготвил ДОСВ, върху орнитофауната, не са достатъчни, за да се извърши правилна преценка на въздействието върху птиците и техните местообитания, тъй като съществува минимално изискване за едногодишен мониторинг. Регионалния експертен съвет в заседанието, проведено на 21.09.2017 г. е отбелязал, че посочените в ДОСВ данни, въз основа на които са направени заключенията на експертите на ДОСВ – теренни проучвания на природните местообитания, на целевите видове и техните местообитания и различни литературни източници, са достатъчни за обективността на заключението им. На стр. 96 от ДОСВ е отбелязано, че са използвани „Червената книга на България“, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др. Теренните проучвания са проведени през месец октомври 2016 г. с цел регистрация на индивиди на целеви видове и следи от тяхната дейност: убежища, колонии и др. Направена е верификация на пригодността на потенциалните местообитания на видовете в УЗ на територията на Защитените зони. За оценка състоянието на животинския свят са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания на земноводни, влечуги, бозайници и птици. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността. Местоположението на установените индивиди се отбелязва с помощта на GPS устройство. Използвани са и редица литературни данни, както и лични, непубликувани наблюдения в територията на община Чупрене от последните 10 години. Общите методи за събиране на данни за прилепите следват общоевропейските методики за изследвания на видовете на тази група за целите на оценката на въздействие върху околната среда по препоръките на EUROBATS.
Съдът намира искането за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за неоснователно.
Поставените в искането на касатора въпроси са свързани с приложението на чл. 6 § 3 от Директива 92/43/ЕИО в рамките на процедури по оценка на планове и проекти, засягащи територии по Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕЕС и по-конкретно касаят научната информация, въз основа на която се извършва ДОСВ, характеристика на проектите и плановете в степен, в която последните определят рамката за бъдещи инвестиционни предложения и други дейности, въпроса за одобряването от компетентния орган по околна среда на проекта или плана, когато въпреки предписаните мерки за намаляване и компенсиране на самостоятелното въздействие, следва да се извърши оценка и по кумулативното такова с други панове и проекти, засягащи съответните територии, както и въпроси досежно допустимостта на процедурата по екологична оценка.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС съдът намира, че за правилното решаване на конкретния правен спор не е налице необходимост от сезиране на СЕС с искане за тълкуване на норми от правото на Европейския съюз, т.к. въпросът досежно принципното съотношение между системата от мерки за опазване на местообитанията и дивата флора и фауна по чл. 6 § 3 от Директива 92/43/ЕИО и прилагането на инструмента екологична оценка е достатъчно ясен. Предмет на съдебното производство е проверка на законосъобразността на становище по екологична оценка, с което е съгласуван осъществяването на конкретен план. Безспорно е, че описанието, анализът и оценката на въздействието на конкретната дейност върху биологичното разнообразие, включително върху находящите се в териториалния обхват на плана местообитания и на дивата флора и фауна, обект на защита на Директива 92/43/ЕИО, е елемент от цялостната оценка на въздействието на плана върху околната среда и се обхваща от нея. Решението на компетентния орган по околна среда в производството по издаване на становище по екологична оценка, следва да отчита за всеки отделен случай въздействието на проекта върху видовете, обект на защита по от Директива 92/43/ЕИО. В случая обаче, нормата на чл. 6, § 3 от Директива 92/43/ЕИО, както и цялата директива е транспониран в ЗБР, и е част от действащото законодателство. При всички случаи на установяване на вероятно отрицателно въздействие върху процесните животински и растителни видове следва да бъдат предвидени мерки за предотвратяване, намаляване или, където е възможно, за прекратяване на значителните вредни въздействия. В настоящия случай искането за преюдициално запитване касае общи въпроси, които са неотносими към разглежданата хипотеза и не кореспондират на фактическата и правна обстановка по делото, доколкото няма доказателства, че реализирането на проекта ще доведе до вероятно отрицателно въздействия на местообитанията и дивата флора и фауна, въпреки предписаните мерки за намаляване на въздействията. От друга страна, презумираното от касатора отрицателно въздействие само по себе си не изключва възможността за одобряване и реализиране на плана, т.к. целта на становището по ЕО е именно оценка на риска за околната среда и местообитанията, при наличие на такъв – предписване на адекватни и ефективни мерки за минимизиране на евентуални вреди.
По изложените съображения не са налице предпоставки по чл.209, т.3 АПК за отмяна на обжалваното решение.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на кмета на Община Чупрене разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. По отношение на искането на директорът на РИОСВ – Монтана за присъждане на разноски, същото е неоснователно, тъй като няма доказателства за извършени такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,


РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ искането на „Асоциация на парковете в България“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 531/2017 г. на Административен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „Асоциация на парковете в България“ с адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 26, ап. 1 да заплати на кмета на Община Чупрене разноските, извършени пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.