РЕШЕНИЕ

6482
София, 26.10.2000

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври двехилядната година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕРКА КОЦЕВА
ВАНЯ ПУНЕВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Мария Каменска
изслуша докладваното
от съдиятаВАНЯ ПУНЕВА
по адм. дело 1439/2000. Document Link Icon


Съдебното производство е по реда на чл. 12 и сл. отЗакона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на С. А. гражданин на Авганистан против решение № 2010 от 26.11.1999 г. на Агенцията за бежанците, с което му е отказан статут на бежанец. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на административно-производствените правила и се иска неговата отмяна. Твърди се още, че решението е постановено и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона.
Ответникът по делото - Агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение на жалбоподателя е отказан статут на бежанец на основание чл. 56, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за бежанците с мотив, че е напуснал страната на 1.11.1998 г. и е подал молба на 7.04.1999 г., когато е пристигнал нелегално в България. Дава противоречиви сведения относно причините за напускане на Авганистан, като не сочи конкретни сведения да е бил заплашван или спрямо него да е извършвано насилие. С оглед на това административния орган е приел, че спрямо жалбоподателя не са налице условията на чл. 2 от ЗБ.
Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени по следните съображения:
В решението, като основание за отказ административния орган е посочил чл. 13, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за бежанците, т.е. приложил е като основание за отказ "явно неоснователна молба". Когато административния орган констатира предпоставките по чл.13, ал.2, т.2, 3 и 6 от ЗБ, то това представлява произнасяне, с което приключва ускореното производство уредено в глава 5 раздел 2 от Закона за бежанците. В случая производството проведено по молбата на жалбоподателя не е ускорено производство тъй като същата е регистрирана на 7.04.1999 г., а решението е постановено от председателя на АБ при МС на 26.11.1999 г. по общата процедура. Незаконосъобразно административния орган е постановил отказ в производство по общия ред ,по основания предвидени за ускорено производство. С оглед на това решението се явява постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона което е самостоятелно отменително основание по чл. 12, т. 4 от Закона за Върховния административен съд.
Обжалваното решение е постановено и в нарушение на административнопроизводствените правила. При постановяването му административния орган не е спазил законовите изисквания за съдържанието - не са налице задължителните реквизити на административния акт. Съгласно чл. 56, ал. 4 от ЗБ председателят на АБ се произнася мотивирано относно сигурността на държавата в която лицето трябва да бъде върнато. Или задължително изискване за законосъобразността на административния акт е органът да се произнесе за сигурността на държавата - в случая Авганистан. По този въпрос в обжалваното решение няма нито едно изречение.
По изложените съображения решението се явява постановено в нарушение на съществени административно производствени правила и при нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и делото да се върне на органа за изпълнение на процедурата и съобразяване на материалните радзпоредби на ЗБ. Административният орган следва да се произнесе мотивирано по приложението на чл. 2 от ЗБ и чл. 56, ал 4, от същия закон.
Водим от горното и на основание чл. 28, ЗВАС във връзка с чл. 42, ал. 3 З. и чл. 68, ал. 2 ЗБ, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 2010 от 26.11.1999 г. на председателя на Агенцията за бежанците при Министерския съвет.
ВРЪЩА делото на Агенцията за бежанците за изпълнение на процедурата и постановяване на ново решение по същество на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.


Особено мнение:
дл