Предишно Р/О: Предишно Р/О, 2651 / 26.4.2000 г.


РЕШЕНИЕ

3069
София, 07.05.2001

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
СОНЯ ЯНКУЛОВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ФАНИ НАЙДЕНОВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Лиляна Кръстанова
изслуша докладваното
от съдиятаВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
по адм. дело 5477/2000. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 33-40 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Д. - гражданин на Л., срещу решение № 1652 от 06.04.2000 г. на 3-членен състав на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 2668 по описа за 1998 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 524 от 25.02.1998 г. на директора на Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец.
В жалбата се релевират касационните основания на чл. 218б, б. ”в” ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗВАС - неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът е постановил решението в нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК, тъй като не е преценил всички доказателства по делото и доводите му за допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Решението не е съобразено с материалноправната норма на чл. 1А от Ж. конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и с целта на закона. По преписката не е събрана и обсъдена информация за страната по произход, което е от съществено значение за вземане на правилно решение.
Ответникът по касационната жалба - директорът НБТУБ при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва същата. Счита, че не са налице условията на чл. 1А от Ж. конвенция.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и при постановяването му съдът не е нарушил материалния закон.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното решение 3-членният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 524 от 25.02.1998 г. на директора на Националното бюро за териториално убежище и бежанците, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице основателни опасения за преследване на жалбоподателя от страна на властите в страната му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Поради това съдът е приел, че не са налице условията, визирани в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., и лицето няма качеството на бежанец.
Този извод на 3-членния състав е неправилен и постановен в несъответствие с разпоредбите на материалния закон и фактическата обстановка по спора.
В административното производство, каквото безспорно е и настоящото, съдът е длъжен съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от З. да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При извършването на този контрол съдът следва да провери законосъобразно ли са преценени всички обстоятелства и факти от значение за спорното право. Актът, в случая решението на директора на НБТУБ, при издаването на който не са спазени материалноправните и процесуалноправните разпоредби за издаването му, съгласно критериите на чл. 41, ал. 3 З. е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. В настоящия случай 3-членният състав на Върховния административен съд изобщо не е обсъдил възраженията на жалбоподателя срещу акта, касаещи нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и нарушение на материалноправните норми, а в общи линии е преповторил мотивите на административния орган, с които на лицето е отказано предоставяне статут на бежанец, без да е обсъдена бежанската история на жалбоподателя. Не е ясно защо съдът приема, че няма данни лицето да е напуснало страната си поради преследване и че причината, за да се иска статут на бежанец, е само войната в Л., след като по делото се съдържат данни, а и изрично в съдебно заседание лицето е дало обяснения, че баща му принадлежи към сепаратистката фракция в страната, която е в противоречие с централното правителство на Л.. Към баща му са били отправяни първоначално само заплахи, които впоследствие са били реално осъществени, като срещу него е стреляно с огнестрелно оръжие и е бил тежко ранен. Лицето заявява, че точно поради това изпитва страх и за себе си, за да не се посегне и върху неговия живот, което именно го е накарало да напусне родината си. Тези изявления на кандидата не са обсъдени нито от административния орган, нито от съда и не е ясно по каква причина не им се дава вяра и защо не са взети предвид. Обсъждането им е било необходимо, тъй като определянето на статут на бежанец изисква да се направи оценка на изявленията, да се вземат под внимание всички обстоятелства по случая, да се прецени душевното и субективно състояние на кандидата, за да се направи преценката относно наличието на “основателни опасения от преследване”, с оглед на определението за бежанец, дадено в чл. 1А от Конвенцията от 1951 година. Освен това тези изявления на кандидата е следвало да бъдат разгледани не абстрактно, а в контекста на съответната ситуация в страната. Познаването на положението в страната на произход на кандидата, макар и не първостепенна цел, е важен елемент доколко може да се вярва на описаната от него ситуация. Административният орган не е събрал и не е представил по делото никаква информация за страната на произход, което е от съществено значение за вземане на правилно решение по бежанската молба. Към преписката и по делото липсва такава информация, нито пък обсъждане на обстановката в Л.. Това говори за липсата на положени усилия за пълно и обективно изясняване на случая и за изясняване на действителните причини, наложили лицето да напусне родината си. Съдът е приел само, че не е установено жалбоподателят да е напуснал страната си поради преследвания или по някоя от тези причини, без да обсъди казаното от него в съдебно заседание, че ако се върне, ще се опитат да го убият. Действително доказателства в тази насока няма, но следва да се има предвид, че в бежанското право общият правен принцип, че всеки е длъжен да докаже твърденията си, не се абсолютизира. Това е така с оглед трудностите по доказването, присъщи за особеното положение, в което се намира кандидатът за статут на бежанец. Много често кандидатът не е в състояние да подкрепи с документи твърденията си или да представи друг вид доказателства, което е напълно естествено, като се има предвид положението, в което се намира, и начинът, по който е напусната страната - обикновено бягане от преследване.
С оглед на горното неправилно е прието от 3-членния състав, че не са налице основанията по чл. 1А от Конвенцията за предоставяне статут на бежанец от 1951 г. поради липса на основателни и обективно обосновани опасения от преследване по някоя от причините, посочени в чл. 1А.
Що се отнася до втория довод, изложен в касационната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата за предоставяне и регламентиране статута на бежанците (НПРСБ-отм), същият е неоснователен. Съгласно тази разпоредба всеки чужденец има право на преводач, който да присъства на всички етапи от процедурата. Очевидно с предвиденото в тази разпоредба се цели и обезпечава освен разкриването на действителното съдържание на излаганите от лицето обстоятелства относно наличието на твърдяните от него предпоставки за предоставяне на заявения статут на бежанец, така също и най-вече преодоляването на обективните психологически затруднения при общуването му с властите на чуждата страна. Ето защо и препоръките на 28-та сесия на ИК на ВКБООН са за ясно разграничаване на функциите на преводача и интервюиста, което е залегнало и в настоящия Закон за бежанците. Липсата на преводач в конкретния случай и съвместяването в едно лице на двете функции - на “интервюист” и на “преводач”, не е довело обаче до съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като към датата на издаване на обжалвания акт съгласно действащата НПРСБ (отм.), уреждаща условията и реда за предоставяне на този статут, няма правна норма, която да забранява съвместяването в едно лице на тези две качества - “интервюист” и “преводач”, и второ - в съдебното производство е имало назначен преводач, но лицето не е изложило по-различна фактическа обстановка от тази, описана от него при интервюто. Това показва, че не е съществувало затруднение в общуването между кандидата и интервюиста и няма невярно отразени данни.
Предвид изложеното, като е счел, че отказът на директора на НБТУБ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, приемайки, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на кандидата В. Т. Д. от Л., 3-членният състав на Върховния административен съд е постановил решението си в нарушение на разпоредбата на чл. 1А от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година. Следва при това положение решението като неправилно да бъде отменено, като се постанови друго решение, с което да се отмени обжалваният административен акт - решението на директора на НБТУБ № 524 от 25.02.1998 година. С оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 3 З. делото като преписка следва да се върне на административния орган за ново разглеждане в съответствие с установените процедурни правила и съобразно указанията на Върховния административен съд в настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС във връзка с чл. 28 от същия, Върховният административен съд - 5-членен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1652 от 06.04.1999 г. на 3-членен състав на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 2668 по описа за 1998 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 524 от 25.02.1998 г. на директора на Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Министерския съвет, с което е отказано предоставяне статут на бежанец на В. Т. Д. от Л..
ВРЪЩА преписката на административния орган - Агенцията за бежанците, за ново разглеждане и решаване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение:
ВК