Предишно Р/О: 
РЕШЕНИЕ
№ 3291
София, 04.04.2003
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ВЕНЕТА МАРКОВСКА |
ЧЛЕНОВЕ: | ДИМА ЙОРДАНОВА
АНГЕЛ КАЛИНОВ
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
ГАЛИНА СОЛАКОВА |
| при секретар | Десислава Александрова | и с участието |
| на прокурора | Николай Николов | изслуша докладваното |
| от съдията | ГЕОРГИ АНГЕЛОВ |  |
| по адм. дело № 1006/2003. |
С. ДЖАФАРАБАД е обжалвал решението от 12.12.2002 г. по адм.д.№ 5564/02 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ от 25.05.2002 г. на председателя на Агенцията за бежанците за предоставяне на статут на бежанец.
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл.33 и сл. вр. чл.5, т.4 ЗВАС.
ОТВЕТНИКЪТ моли решението да остане в сила, прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е основателна.
1. Основателно е касационното оплакване, че незаконосъобразно на жалбоподателя не са били допуснати свидетели за установяване на твърдяното от него обстоятелство, че протоколът от интервюто с бежанската му история не му е бил преведен преди да го подпише.
а. В частта, в която изявлението, че текстът му е бил преведен на достъпен за него език - фарси, е подписано от заявителя и преводача, протоколът има характер на частен свидетелстващ документ. В частта, с която същото изявление е подписано от интервюиращия, документът е официален свидетелстващ (чл.143, ал.1 ГПК вр. чл.51, ал.1 ЗБ - отм.).
б. Забраната за опровергаване на съдържанието на документа по чл.133, ал.1, б. "б" и "е" ГПК би важала, ако жалбоподателят е целял с исканите свидетели да докаже симулативността на своето изявление, т.е. да установи, че е знаел, че подписва изявление за направен превод без всъщност да има такъв.
Той, обаче, е целял точно обратното - да опровергае изявлението на интервюиращия, че протоколът му е преведен, и да установи, че не е знаел, че подписва такова изявление от свое име именно защото протоколът в цялост, включващ самото изявление, не му е бил преведен.
в. Следователно свидетелите са били поискани за опровергаване не на съдържанието, както е приел тричленният състав, а на верността на официалния документ, свидетелстващ, че интервюто е било преведено на жалбоподателя, както и за доказване, че самият жалбоподател е бил в грешка (несъзнавайки несъответствието между действителната и документираната си воля), удостоверявайки с подписа си това обстоятелство.
Оспорването на документа е било направено още с жалбата и повторно в първото по делото заседание, т.е. в срока по чл.154, ал.1 ГПК вр. чл.11 ЗВАС.
За доказването и на двете обстоятелства, следователно, свидетелските показания са били допустими: за оспорването на верността на официалния документ - съгласно чл.155 ГПК (ако действително не е знаел какво изявление подписва, жалбоподателят не би могъл да се снабди и с писмено доказателство, че то не съответства на действителното фактическо положение, каквото е основанието за недопустимост на свидетелските показания), а на грешката - на общо основание.
2. В резултат на неправилното приложение на процесуалните норми на 133, ал.1, б. "б" и "е" ГПК съдът не е допуснал допустими доказателства. Доказателствата са били и относими, тъй като непревеждането на интервюто представлява нарушение на административнопроизводствените правила на чл.25, т.1 и чл.51, ал.1 ЗБ (отм.) и същевременно компрометира доказателствената сила на документа, ценен от съда. Обстоятелството е от значение за решението по жалбата, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл.218б, ал.1, б."в", предл.2 ГПК вр. чл.11 ЗВАС.
3. Следва съобразно чл.40, ал.2, изр.1 ЗВАС обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, при което, в зависимост от становището на органа по чл.154, ал.2 ГПК, да бъде открито производство по оспорване на верността на протокола в частта му, с която е удостоверено, че е бил преведен на заявителя преди подписването си, като бъдат допуснати и исканите свидетели, или протоколът да бъде изключен от доказателствата.
Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението от 12.12.2002 г., постановено по адм.д.№ 5564/02 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Особено мнение: