РЕШЕНИЕ

410
София, 14.01.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ГЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАНКА КОСТОВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар Соня Методиева
и с участието
на прокурора Мария Бегъмова
изслуша докладваното
от съдиятаЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело 7653/2004. Document Link Icon


Производството е по чл.12 от ЗВАС.
Образувано е по жалбата на С. Уехлие Мусе, гражданка на С., против изричен отказ на Председателя на Държавната агенция за бежанците да й предостави статут на бежанец и хамунитарен статут. Иска отмяна и уважаване на искането. Твърди, че е доказала причини за заплаха на нейните живот, сигурност и свобода, поради факта, че принадлежи към малка етническа група "тунни", а не "тумал", както е приел административния орган. Заявява, че е изнасилвана, племенната й група е подложена на репресии, мъчения и унижения, само защото не принадлежи към доминиращата племенна общност "Абгаал Х. Гидир" и са третирани като роби, налице е дискриминация. С. е разкъсана между няколко кланови групировки, налице е пълна децентрализация, липса на официална власт от 1991 г. и функциониращи държавни институции, тотална разруха, поради което гражданите не могат да получат закрила от преследващите ги и доминиращи кланови групировки. Притежаването на паспорт не означава, че не изпитва опасения от преследване. Твърди, че връщането в С. е равносилно да бъде подложена на унижение. С. не е сигурна страна, защото човешките права се нарушават в големи размери. В страната няма спокойни географски райони, поради което необосновано е прието ,че е възможно вътрешно разселване. Преминаване през територии на враждуващи племена е свързано с големи рискове и затова дори ВКБООН не препоръчва да се търси закрила в страната на място ,различно от мястото на произход. Най-уязвими са жените, разселени в С. и останали без закрилата на кланови структури и жените от малцинствените кланове. Допуснати са и нарушения на процесуалните правила, защото в отказа има противоречиви и взаимно изключващи се съображения. В решението е записано името Я. Мусе, което означава че е разгледана чужда бежанска история.
Ответната страна председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБ, не изразява становище по жалбата и не изпраща представител.
Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, защото в производството не е установен обоснован страх от преследване, а молителката е мотивирала искането си с общата несигурност в страната и проблеми от личен характер.
Върховният административен съд, ІІІ отделение ,намира жалбата за допустима и основателна по следните съображения:
С решение № 801/ 10.08.2004 г. председателят на Д. е отказал на жалбоподателката предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут, защото С. се явява сигурна страна на произход и не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е развил съображения, че госпожица Я. Мусе е била включена в официална сомалийска делегация за участие в световното първенство по фехтовка в [населено място] в периода от 25.03-12.04.2004 г. и след пристигането си в България прави неуспешен опит да напусне страната ни през [населено място], задържана е от гранична полиция и едва тогава подава молба за статут. Прието е, че молителката не е бежанец, защото не е установен обоснован страх от преследване поради нейната раса, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения, а поводът за напускане на С. е общата несигурност и лошите условия на живот. Развит е довод, че дискриминация може да се предполага поради принадлежност към племето "тумал", но други неблагоприятни фактори водещи до риск от преследване не са заявени. Освен това Мусе е напуснала страната си легално с валиден паспорт, което е правопогасяващ факт, а молбата за закрила не е и подадена незабавно- чл. 16, т. 7 от ЗУБ. Няма доказателства, че живота и свободата на Мусе са застрашени и че има вероятност от преследване по смисъла на чл.1, б.А ,т.2 от Ж. конвенция. Прието е ,че в С. има относително стабилни зони на сигурност и е възможно вътрешно разселване, няма "систематична дискриминация по отношение на конкретна малцинствена група" за да се приеме, че обстановката е несигурна. Поради това са развити доводи за неоснователност на искането за предоставяне и на хуманитарен статут.
В административното производство е установено, че С. У.Мусе е мюсюлманка- суни, неомъжена, твърдяла е, че принадлежи към племето "тунни"- малцинство в С.. Не е спорно, че в България е пристигнала легално, с национален паспорт, заедно с участниците от отбора по фехтовка. Заедно с няколко сомалийци прави неуспешен опит за незаконно преминаване на границата при [населено място], след което подава молба в Д.. От бежанския разказ се установява, че в С. С. Мусе е живяла първочанално с майка си в района на [населено място], където живее племето им, а после са се преместили в [населено място] поради убийството на баща й през 2000 г. в нейно присъствие. Причините за убийството не са изяснени. Спортното състезание в България е използвано като начин за организиране на легален канал за напускане на страната срещу заплащане. Не е образована, защото образователната система в С. не работи. За включването й в отбора по фехтовка е помогнал приятел на баща й. Страхува се от насилие в С.. Разказвала е за опит за изнасилване през 2003 г. от пет души от племето "хауиа". Не иска да се връща в С., защото няма централна държавна власт, няма сигурност за живота й, няма работа и живота е труден.
Приложена е справка от 17.03.2003 г. за обстановката в С., изготвена от Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" при Д.. От 1991 г. страната е в гражданска война, няма функционираща и международно призната централна държавна власт, функциите й са поети от местната администрация в някои региони- северозападен Сомалиленд, североизточен Пунтленд и два югозападни региона-Бей и Бакуул. Няколко региона от 1991 г. досега са се провъзгласили са самостоятелни републики, но не са признати от международната общност. От 2000 г. е установена централна власт от Преходно национално правителство с мандат до края на 2003 г. и управление [населено място]. Ситуацията в другите части на южна и централна С. е променлива, в региона Гедо има сблъсъци между клановете марехан, които преминават ту на страната на преходното правителство, ту на страната на опозицията Сомалийски съвет за помирение.От 1991 г. има масови нарушения на човешките права, липсата на каквито и да е политически права, насилия над малцинствени групи, липса на справедливи процеси и сурови наказания налагани от съдилищата на различните фракции, груби нарушения от поддържници на бившия режим и кланови милиции. По-добра е сигурността в Сомалиленд, Пунтленд, Бей и Бакуул, в които има хуманитарни групи, като за ВКБООН Сомаллиленд и Пунтленд са сигурни територии за завръщане на бежанци. В М. правителството полага усилия да подобри спазването на правата на човека, но ситуацията е напрегната, защото съществуват фракции, които се противопоставят на временното правителство и контролират голяма част от столицата. В информацията се сочи, че сигурност съществува само ако се живее в района, контролиран от собствения клан. Налице е социална дискриминация на жените. Поради липса на централна власт няма съдебна система. Налице е свобода за придвижване на стоки и хора, но преминаването в друг регион е опасно. Влизането и излизането от столицата е свободно от 1998 г. Хуманитарната ситуация е "трагична", в доклад на О. е определена като "ужасяваща", здравеопазването е недоразвито и не може да се пребори с епидемиите. Дават се данни, че за сомалийското общество произходът е важен и той определя и политическите връзки. Членовете на малцинствените групи се определят като несомалийци. С. е в положение на гражданска война, но има възможност за вътрешно разселване, защото властите на Сомалленд, Пунтленд ,Бай и Бакуул са заявили готовност да приемат на териториите под техен контрол лица, които преди са живяли там или принадлежат към някой от клановете в съответния регион. По време на войната са унищожени редица регистрационни служби в С. и затова няма възможност за установяване автентичността на сомалийските документи., а издаваните от местните администрации не са документи признати от международно признати власти.
От приложената справка от 21.04.2004 г. се вижда ,че няма подобряване на обстановката в С..
От така приетото за установено, Върховният административен съд, ІІІ отделение направи следните правни изводи:
Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 11 , ал.1 и чл.15 , ал.2 т.3 от З. вр. с чл.11 от ЗВАС.
В административното решение има произнасяне по отношение на Я. Мусе от племето "тумал", а не спрямо молителката С. Уехлие Мусе от племето "тунни", сезирала административния орган с молба за статут на бежанец и хуманитарен статут. Допуснатото нарушение е съществено, защото в сомалийското общество племенният произход е важен и определя както политическото поведение на съответното лице, така и отношението на доминиращите племенни кланове към малцинствата. Административният орган не е изяснил и съответно не е изложил мотиви, защо С. се явява "сигурна страна на произход" спрямо лице от женски пол от племето "тумал" /както е приел в административното решение/, което идва от [населено място], а не от Североизточна или от С. С., в които обстановката е по-спокойна.
Нарушен е материалният закон- отказано е предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут като административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 16, т. 7 от ЗУБ. На това основание административният орган може да прекрати по своя преценка административното производство за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Незаявяването пред компетентен орган в срок от 72 часа от законното влизането в страната не е основание за отказ по същество на искания статут- тези основания са изброени в чл. 12 и чл. 13 от ЗУБ. Незаконосъобразен е и изводът за наличието на "правопогасяващ факт" с притежаването на сомалийски паспорт, тъй като такова основание за отказ не е предвидено в закона, още повече, че в С. липсват функциониращи държавни институции, редица реугистрационни служби са ликвидирани, а много от местните администрации издават международно непризнати документи, включително паспорти. Неправилни са изводите, че притежаването на национален паспорт е доказателство, че притежателят му не е застрашен от преследване, защото легалното напускане на страната може да е единствен начин за бягство без кандидата да се постави в опасно положение спрямо властите. От значение е дали е налице обоснован страх от преследване поради причини посочени в чл. 8 от ЗУБ. В пар. 53 от наръчника / на който се позовава и административния орган/ е дадено обяснение, че дискриминацията, съчетана с други неблагоприятни фактори може да се отрази върху съзнанието на кандидата и това да оправдае твърдението му за основателни опасения за преследване. Затова мотивът,че доводът за дискриминацията не е основание да бъде предоставен статут на бежанец е неправилен. Следва обаче това твърдение да бъде обсъден, съобразно етническата принадлежност на кандидата и географския регион откъдето идва.
Липсват мотиви защо административният орган приема, че в [населено място] липсва конкретна заплаха за живота, сигурността, свободата, както и опасност за някаква форма на унизително или нечовешко отнасяне спрямо кандидатката.
При новото разглеждане на спора следва да се обсъдят обстоятелствата от бежанския разказ на жалбоподателката, както и да се изложат мотиви за сигурността на тази част от С., от която кандидатката твърди че идва, ако не бъдат събрани други данни. Следва да се изложат мотиви към коя малцинствена група принадлежи племето на кандидата, за да бъде преценено страха от преследване на база малцинствен произход, както и възможността за реално осъществимо вътрешно разселване в страна без функционираща държавна власт, предвид факта, че в северозападна и североизточна С. местните органи приемат лица, които преди са живели там или принадлежат към някои от клановете в региона/ виж справката/. Ответникът се е позовал формално на информационната справка, за да обоснове такава възможност в настоящия казус, без да обсъди конкретните обстоятелства .
Водим от горното и на основание чл.28 от ЗВАС, Върховният административен съд, ІІІ отделение
РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 801/ 10.08.2004 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБ и
ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново разглеждане на молбата на С. Уехле Мусеза предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд

Особено мнение: