РЕШЕНИЕ

3263
София, 29.03.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
МИНА АТАНАСОВА
при секретар Росица Тодорова
и с участието
на прокурора Огнян Атанасов
изслуша докладваното
от съдиятаАЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
по адм. дело 12250/2006. Document Link Icon


Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4, ал. 1 и ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. С. от [населено място], регистрирана като едноличен търговец с фирма [фирма], срещу решение № ІV-246 ОТ 03.11.2006 г. по адм. дело № 963/2006 г. на Бургаския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От данните по делото е видно, че след извършена пълна финансова ревизия на едноличния търговец – жалбоподател е бил съставен ревизионен акт за начет, с който е направена констатация, че в качеството си на осигурител едноличният търговец е причинил щета на държавното обществено осигуряване в общ размер на 3262,22 лв., от които главница в размер на 2325,44 лв., неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, отразени в справка № 1 към ревизионния акт и 936,78 лв. изтекли лихви върху тази главница. Според контролния орган, съставил ревизионния акт, паричните обезщетения за отглеждане на малко дете са били изплатени на едноличния търговец М. Т. С. неправилно, защото за да има право на такова обезщетение майката – едноличен търговец следва да сключи с друго лице договор за прокура, вписан в търговския регистър с нотариална заверка на подписите, чрез който това друго физическо лице е натоварено да управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение. В анализа към ревизионния акт контролният орган е посочил, че "упълномощаването на прокурист, който да управлява и извършва дейността от името на едноличния собственик, представлява временно прекъсване на трудовата му дейност, което от своя страна е основание за прекъсване на осигуряването и право на обезщетение съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)". Тъй като в случая майката – едноличен търговец М. Т. С. няма сключен договор за прокура, тя не е преустановявала трудовата си дейност и има работещи по трудови правоотношения с нея лица. Въз основа на този ревизионен акт за начет ръководителят на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – [населено място] е издал разпореждане № 617 от 06.07.2006 г. за доброволно плащане или за принудително събиране на сумите по начета. Едноличният търговец М. Т. С. е оспорила това разпореждане пред директора на РУСО, който с решение № 65 от 10.08.2006 г. е отхвърлил жалбата като е потвърдил разпореждането. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че "в случаите когато майката едноличен търговец не упражнява трудова дейност във фирмата си и фирмата не е преустановила дейността си, за да има право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО майката следва да сключи с друго лице договор за прокура съгласно чл. 21 от Търговския закон (ТЗ)". Упълномощаването на прокурист, който да управлява и извършва дейността от името на едноличния търговец, представлявало, според директора на РУСО, временно прекъсване на трудовата дейност, което от своя страна е основание за прекъсване на осигуряването. Моментът на прекъсване на дейността, а оттук на осигуряването, съвпадал с вписването на договора за прокура в търговския регистър. От момента на това вписване търговската дейност се считала за изцяло поверена на прокуриста, поради което от този момент едноличният търговец не извършвал никакви действия по нейното осъществяване.
М. Т. С. е оспорила това решение пред Бургаския окръжен съд, който с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че наистина няма законово изискване едноличният търговец да назначава прокурист за времето, когато ползва отпуск за отглеждане на малко дете, но тъй като жалбоподателката не работи по трудово правоотношение, а е едноличен търговец, за да може да ползва пълния размер на обезщетението е следвало да преустанови извършването на дейността по управление на дружеството. За търговеца при работещо предприятие това било възможно единствено чрез упълномощаване на друго лице да извършва тази дейност от негово име и за негова сметка.
Този извод е неправилен.
В Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина не се съдържат правила за реда, по който едноличният търговец обявява пред надлежните държавни органи, че временно прекъсва (спира) трудовата си дейност поради отпуск. В частност тези нормативни актове не съдържат правила, по които майката – едноличен търговец, ще заяви волята си да ползва отпуск за отглеждане на малкото си дете. В практиката на Националния осигурителен институт се е наложило становището, че това заявяване може да бъде направено единствено чрез договор за прокура по чл. 21 ТЗ (виж напр. указателно писмо № 94Т-623-1 от 14.12.2005 г. на НОИ относно условията за ползване отпуск за отглеждане на малко дете от собственичка на Е.). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита това становище за неправилно, защото тежести и задължения за гражданите и техните организации могат да бъдат установявани само със закон. А щом като в КСО и цитираната по-горе наредба не се съдържат правила, следва да се приложи правилото на общия административнопроцесуален закон – Законът за административното производство (действащ към датата на ревизионния акт и тази на оспореното пред окръжния съд решение на директора на РУСО), а след 12.07.2006 г. този общ процесуален закон е Административнопроцесуалния кодекс. Първият от тях – З. – с разпоредбата на чл. 11, ал. 3, изр. първо забранява на административните органи да отказват приемането на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Това правило сега изцяло е възпроизведено с разпоредбата на чл. 43, изр. първо АПК. Следователно, при безспорната липса на законоустановено задължение майката – едноличен търговец да доказва с договор за прокура прекъсването на трудовата си дейност поради отглеждане на малко дете, това доказване тя може и следва да направи с писмена декларация. Но с чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина е установено правилото, че прекъсването на трудовата дейност се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Щом като вече има утвърден образец на декларация, би било излишно майката, самоосигуряваща се като едноличен търговец, да подава и втора декларация по чл. 43 АПК. Решаването на този въпрос обаче следва да бъде съобразено с конкретните реални (фактически) условия по инкасирането на паричните суми за обезщетения.
По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение счита, че посоченото по-горе решение на Бургаския окръжен съд е неправилно и следва да бъде отменено. Налице е хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд с указание при новото разглеждане този съд да изясни въпроса подавала ли е М. Т. С. декларация, че прекъсва (или спира) трудовата си дейност като едноличен търговец поради отглеждане на малко дете, независимо дали тази декларация е била подадена на основание чл. 11, ал. 3, изр. първо З. или е била подадена на основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (окръжният съд да обсъди и приложенията към чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските).
Искането на процесуалния представител за присъждане на разноски по делото следва да бъде разгледано в неговата цялост (за всички съдебни инстанции до този момент) от Бургаския окръжен съд, който да даде отговор с решението при новото разглеждане на делото с оглед на изхода на правния спор, постановен с това решение.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № ІV-246 ОТ 03.11.2006 г. по адм. дело № 963/2006 г. на Бургаския окръжен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Особено мнение: