РЕШЕНИЕ

9763
София, 16.10.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
МАРИЯНА ДЕЧЕВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Мария Каменска
изслуша докладваното
от съдиятаНАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
по адм. дело 5252/2007. Document Link Icon


Производството е образувано по жалба на Д. С. П. от С. срещу решението по протокол № 16 от 16 май 2007 година на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена молбата му за възстановяване на длъжността „следовател” в Столичната следствена служба.
В жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствени правила и за противоречие на решението с материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
Ответникът – Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. В. Карагонова, е представил по делото писмени бележки, в които излага становището си за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна поради липсата на мотиви към решението на Висшия съдебен съвет.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото не е спорно, че с решение от 13 април 2005 година на Висшия съдебен съвет Д. П. е назначен на длъжността „следовател” в Столичната следствена служба. Със заповед от 16 ноември 2005 година със заповед на министър-председателя на Република България П. е назначен на длъжността „заместник-министър” в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Със заповед № КВ – 38 от 08 май 2007 година на министър-председателя жалбоподателят е освободен от длъжността „заместник-министър” на държавната политика при бедствия и аварии. С молба вх. № 94-00-406 от 11 май 2007 година П. е поискал от Висшия съдебен съвет да бъде възстановен на длъжността „следовател” в Столичната следствена служба на основание чл. 132, ал. 2 от ЗСВ. Тази молба е разгледана на проведеното на 15 май 2007 година заседание на Комисията по предложенията и атестирането на Висшия съдебен съвет, на който е взето решение да бъде предложено на Висшия съдебен съвет да възстанови Д. П. на заеманата от него длъжност „следовател” в Столичната следствена служба, считано от датата на встъпване в длъжност.
На проведеното на 16 май 2007 година заседание на Висшия съдебен съвет по протокол № 16 е взето решение, с което е отхвърлена молбата на Д. П. за възстановяване на длъжността „следовател” в Столичната следствена служба. Административният орган е мотивирал така взетото решение с това, че след като П. няма морал да бъде заместник-министър, то няма морал да бъде и магистрат.
Това решение на Висшия съдебен съвет е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от З. (сега отменен, но действащ по време на издаване на решението). Посоченият текст предвижда, че при преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1 (народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници), подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1-6 от ЗСВ. При анализ на разпоредбата следва извода, че за възстановяването на лицата по чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗСВ(отм.) в съдебната система е необходимо наличието на две предпоставки – лицето да е освободено от длъжност и да е подало молба до Висшия съдебен съвет в посочения срок. Законът не поставя като изискване при възстановяване на освободените от длъжност заместник-министри в съдебната система да бъдат разглеждани техните морални качества. Това е така, защото притежаването на необходимите нравствени качества е условие за назначаване на магистрат, докато в случая става въпрос за възстановяване на лице по чл. 132, ал. 1, т. 1 от З.(отм.) в съдебната система. Ето защо наличието на визираните в чл. 132, ал. 2 от ЗСВ предпоставки предполага издаването на решение в благоприятен за жалбоподателя смисъл. Като е приел обратното, Висшият съдебен съвет е постановил решението си в противоречие с материалноправна разпоредба, което представлява основание за отмяната му на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Отделно от това следва да се посочи, че при издаването на обжалваното решение Висшият съдебен съвет не е изложил мотиви относно това по какви причини е отхвърлил молбата на Д. П. за възстановяването му като магистрат. Изложените при разискванията становища за липсата на морални качества не могат да бъдат възприети като мотиви на взетото решение, защото – както беше посочено по-горе, в случаите по чл. 132, ал. 2 от ЗСВ(отм.) Висшият съдебен съвет действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценява моралните качества на магистратите, временно преустановили заемането на длъжността. Изложеното в тази връзка становище на представителя на Върховната административна прокуратура относно статута на магистрата е без значение, тъй като законът не предвижда възстановяване на заеманата длъжност само за несменяемите магистрати. Задължението на административния орган да мотивира издаваните от него актове се съдържа в текста на чл. 59, ал. 1 от АПК, като неизпълнението на това задължение представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК.
С оглед горното оспореното решение ще следва да бъде отменено, а преписката върната на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне по молбата на Д. С. П. за възстановяване на длъжността „следовател” в Столичната следствена служба. Направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане съдът да се произнесе по същество по подадената от П. молба за възстановяването му като следовател, е неоснователно. Съдът не разполага с правомощия да се произнася по направеното в молбата искане. Възстановяването на магистрат по реда и при условията на чл. 132, ал. 2 от ЗСВ(отм.) е единствено в компетентността на административния орган – Висшия съдебен съвет.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението по протокол № 16 от 16 май 2007 година на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена молбата на Д. С. П. за възстановяване на длъжността „следовател” в Столичната следствена служба.
ВРЪЩА делото като преписка на Висшия съдебен съвет за ново разглеждане на молбата на Д. С. П. за възстановяването му на длъжността „следовател” в Столичната следствена служба.
Решението е окончателно.

Особено мнение: