Предишно Р/О: Предишно Р/О, 12736 / 14.12.2007


РЕШЕНИЕ

4583
София, 17.04.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на трети април две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Николай Николов
изслуша докладваното
от съдиятаСВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
по адм. дело 1830/2008. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Теймур Д. Г. от [населено място] срещу решение № 12736/14.12.2007 г., постановено по адм. дело № 8330/2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 396/20.08.2007 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) при Министерския съвет на Република България за отказ за предоставяне статут на бежанец. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според съда тричленният съдебен състав е игнорирал представени по делото доказателства и не ги е обсъдил, както и не е разгледано и анализирано и представеното постановление на Софийски градски съд с оглед назначаването му за преводач по дела за екстрадиция на ирански граждани. Съдържат се в жалбата и оплаквания срещу неправилните изводи на съда, че И. е сигурна страна по произход. Относно оплакването за допуснати нарушения на материалния закон, касаторът твърди, че неправилно е приложен чл. 8 от Закона за убежището и бежанците(ЗУБ) за което са развити подробни съображения в жалбата. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от касатора и от адв. А., негов процесуален представител.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението на тричленният съдебен състав е постановено при изяснена фактическа обстановка и съдът основателно е приел, че липсват данни за осъществено преследване по отношение на касатора предвид приетата от него християнска вяра.
Върховният административен съд петчленен съдебен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата на Теймур Г. срещу индивидуалния административен акт на председателя на Д., съдът е приел, че правилно административният орган е отказал предоставянето на статут на бежанец, тъй като не е установено риск от завръщането на жалбоподателя в И. и евентуално да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според съда жалбоподателят не е бил преследван по причина на своята раса, религия, национална принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение. Основният мотив на жалбоподателя според съда е приемането на християнската вяра и той правилно е преценен от административния орган с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и въз основа на който на жалбоподателя му е бил предоставена хуманитарна закрила и правилно му е отказано предоставянето на статут на бежанец.
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно на посочените в касационната жалба отменителни основания.
За да се извърши преценката законосъобразен ли е или не отказа на административния орган да предостави статут на бежанец, следва подробно да се изследва и анализира цялата бежанска история на кандидата и да се обсъдят всички доказателства, приложени по делото.
В процесния случай в интервюто, дадено пред орган на Д., касаторът е изказал опасенията и страховете си да се завърни в родината си И. поради страх от преследване и изтезание. Този страх от разказа на касатора по време на интервюто е продиктуван от приемането от негова страна на християнската вяра и неколкократните и недвусмислени покани на служители от посолството на И. в България за събиране на информация за други ирански граждани. Т. състав на ВАС, ІІІ отделение неправилно не се е съобразил с бежанската история, установявайки само, че приемането от жалбоподателя на християнската вяра е основание за предоставяне на хуманитарен статут, какъвто е получил, но не и за бежански статут.
Разпоредбата на чл. 8 ЗУБ, предвиждащ условията, при които се предоставя статут на бежанец е категоричен, че такъв се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Следователно, законодателят не изисква за да се предостави статут на бежанец определени и конкретни действия върху личността на чужденеца, който кандидатства за бежански статут, а само страх от преследване поради изброените по-горе случаи. Понятието преследване е дефинирано в чл. 8, ал. 3 ЗУБ и то представлява нарушаване на основни права на човека или съвкупност от действия, водещи до такова нарушаване. Относно действията на преследване в ал. 5 на същата правна норма е предвидено, че това са физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни. В процесния случай видно от бежанската история, която е възприета и от административния орган и от съда страха на касатора от преследване е относно пречките, които му създава посолството на И. в България – неиздаване от месец ноември 2006 г. и към настоящия момент на ирански паспорт, поради изтичане срока на валидност на предишния паспорт. Не е оспорено от административния орган, че неиздаването на паспорта е с оглед отказа на касатора да сътрудничи на иранските представители в България с оглед обстоятелството, че от данните по делото е видно, че касатора е преводач и участва като такъв преди съдилищата в С. и прокуратурата и Националната следствена служба на ирански граждани, които имат дела за екстрадиция, както и участието му в семинар за подготовкта на българския военен контингент в И. и А.. След като до този момент посолството на И. не е предоставило паспорт на касатора, без да изтъкне причина за това и неколкократните им съвети, че е най-добре да отиде в Т. за да му се издаде ирански паспорт, то е налице административна мярка, която представлява действие на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Наличието на такова е достатъчно, за да се предостави статут на бежанец на чужденец, намиращ се в страната ни. Наред с това като се има предвид, че по делото е безспорно установено, че касаторът е променил вярата си, като е възприел християнската е основание за предоставения му хуманитарен статут от агенцията, както и страха му от преследване, създаден от представителите на иранското посолство с неиздаването на паспорт, която е административна пречка, определена от закона като действие на преследване, е достатъчно основание да се приеме, че са налице и условията по чл. 8 ЗУБ за предоставянето на статут на бежанец. Предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ не е пречка и за закрилата на чужденец, пребиваващ в България със статут на бежанец. В този смисъл е неоснователно възражението на процесуалния представител на Д., че не следва да се предоставя статут на бежанец, след като има такъв по чл. 9 ЗУБ – хуманитарен статут. При преценката за предоставянето на статут на бежанец следва да с има предвид и обстоятелството, неоспорено от административния орган и съдържащо се в становището на началник отдел „Производство и на настаняване” в РПЦБ при Д., че обясненията на кандидата за бежанец са достоверни, логични и последователни и кореспондират с приложената информация за страната му по произход. Във връзка с това е възприетото в посоченото становище и от административния орган, че пропагандирането от касатора на източни бойни изкуства и по-специално „Кунг-фу” в И. се свързва с кандидата за президент и опозиционен лидер Мирзаи и че неговите симпатизанти са преследвани, също е основание при преценката за предоставяне на статут на бежанец.
Предвид изложеното по-горе настоящият петчленен състав счита, че решението на ВАС, ІІІ отделение е неправилно на посочените от касатора основания и подлежи на отмяна, както и индивидуалният административен акт на председателя на Д., като се върне преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Теймур Г. за предоставяне на статут на бежанец.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,


РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 12736/14.12.2007 г., постановено по адм. дело № 8330/2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
ОТМЕНЯ решение № 396/20.08.2007 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) при Министерския съвет на Република България за отказ за предоставяне статут на бежанец на Теймур Д. Г..
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Теймур Г. за предоставяне на статут на бежанец.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



Особено мнение: