РЕШЕНИЕ

9959
София, 02.10.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ГЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар Станка Чолакова
и с участието
на прокурора Любка Стамова
изслуша докладваното
от съдиятаЙОВКА ДРАЖЕВА
по адм. дело 5293/2008. Document Link Icon


Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Салуа Алуан Н., гражданка на И., лично и като майка и законна представителка на малолетните деца Абрар Р. Сахеб и Сами Р. Х. против решение № 125/31.01.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Жалбоподателката твърди, че е работила като фризьорка, получила е заплашителни писма да затвори фризьорския си салон, след което същият бил взривен. Напуснала страната си по време на бременност и с едно от децата си. Другите две и съпругът й останали в И.. Административният орган не обсъдил всички данни относно обстановката в страната. Твърди, че е възможно да се приложи поне разпоредбата на чл. 9, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като под тежки посегателства по смисъла на закона и съгласно Директива 2004/83/ЕО са посочени смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание наложени на молителя в страната му на произход или тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен конфликт или на международен конфликт-чл.15 от Директивата. Хипотезите на чл.9 от ЗУБ се прилагат факултативно. Изброяването е примерно, а не ограничително.
Ответната страна - Председателят на Д. при МС, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Затварянето на салона е от икономически затруднения. Причините за напускане на страната са от икономически характер.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на Д. при МС е отказал на жалбоподателката и децата й предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Развити са мотиви, че "обстановката в страната може да бъде определена като ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие". Прието е, че историята на кандидатката може да се се разгледа във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като ситуацията в И. е кризисна и сигурността отсъства. Но останалите предпоставки липсвали и поради това е отхвърлена като неоснователна и молбата за хуманитарен статут.
Обжалваният административен акт е незаконосъобразен, в частта, в която е отхвърлена молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Налице е и противоречие в мотивите.
Салуа Алуан Н. и децата й са мотивирали молбата си за предоставяне на закрила по ЗУБ с общата обстановка в И. и конкретна заплаха за живота. Салуа Алуан Н. е имала собствен фризьорски салон, в който е упражнявала професията си на фризьор. В административното производство е установено, че е мюсюлманка- сунит, омъжена, с четири деца, по професия фризьор със стаж над 10 години, имала нает салон в [населено място], живеела и работела в кв."А.- шиитски район. Твърди, че й е отправена заплаха да закрие салона от страна на "въоръжени милиции", за които е грях да се извършва постригване на коса и забранявали съществуването на фризьорски и бръснарски салони. През м.юни 2007 г. пред салона й избухнала бомба, загинали 4 души. В съдебното производство представя диплома от Институт "Вира" от 10.09.2001 г. за това, че е завършила курс по козметика и фризьорство, нотариално заверен договор за наем на имот в район "Заеуне", махала 196, [населено място] за срок от една година от 7.05.2005 г. до 7.05.2006 г., съобщение от Салуа Алуан Н. от 16.06.2007 г. до Полицейска дирекция на [населено място] за нападение от страна на терористична групировка на фризьорския й салон "Ум А." в район "Заеуне", [улица]и причинени имуществени вреди, по което е заведено наказателно дело. От приложения акт за брак от 21.01.2005 г. се установява,че съпругът се казва Р. Сахиб Х. Хисни Дархума, който видно от съобщение от 10.06.2007 г. до Полицейска дирекция на [населено място] е съобщил, че терористична група е нападнала дома му ,намиращ се район "Б. Ал Муазам", със запалителни вещества, в резултат на което дома изгорял, образувано е наказателно дело.
Жалбоподателката е обяснила пред административния орган по време на интервютата, че след терористичния акт и поради четвъртата й бременност, със съпруга й решили тя да замине с едно от трите деца. Напуснали страната легално през С. през м.август 2007 г., пристигнали в И., от където трафикант ги превел нелегално с група през границата на 1.09.2007 г. и влязли на територията на Република България. Веднага подали молба за закрила.
Към административната преписка са приложени становище на Дирекция "Междунарно право" на М. на РБ относно ситуацията в И., възпроизведено в справката на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на Д. при МС. Установява се, че административният орган е възприел становището, че обстановката в И. се характеризира като "ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици", съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие, осъществявано по молба на законно избрано правителство и на основата на резолюция на СС на О.. Министерството на външните работи е посочило, че степента на вътрешно напрежение и безредици не е разпределена равномерно и въоръженото насилие не обхваща цялата територия на И., но възможностите за противодействие на незаконните въоръжени формирования и терористичните групи хипотетично са еднакви за територията на страната, а проблемът е в постигане на трайна сигурност и стабилност, за да се създадат условия за възстановяване на живота и икономиката. Напрежение има и в С. И./ Регион К./. Специално за Б. е посочено, че сигуацията се променя ежедневно и не означава, че в града има райони, в които опасността от убийства, отвличания и насилие е изключена. Иракското правителство има определени, но ограничени възможности да решава проблемите, да противодейства политически, военно-полицейски, социално и информационно на радикалните и терористични елементи в страната. Иракските сили за сигурност са в процес на формиране на нулево равнище, правораздаването практически все още не действа, а стратегическото обкръжение на И. не е позитивно настроено към промените. Терористи и милиции, както от средите на сунити, така и от среди на шиити, извършват масови отвличания, показни убийства. Отвличания с цел откуп, заграбване на имущества, прогонване от имущества са практики в страната. Населението е противопоставено по етнически и религиозен признак. Подробна е информацията за групировки - политически, религиозни и криминални, имената им, зоните на влияние и начина на действията им.
Представен е доклад на ВКБООН за ситуацията в Централен И. /включващ провинции А., Б., Д., Нинава, С. ал-Д. и Тамеем/ и Ю. И., като характеризиращи се с прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред, за бунтовническите групировки на сунитските араби и враждуващите шиитски милиции, продължаващата и влошаваща се тенденция за нарушаване правата на жените, дискриминация, заплахи, отвличания, осакатявания и убийства на лица, обвинени в неислямско поведение като например жени, които шофират или работят извън дома си, мъже, които бръснат брадите си, бръснари, които бръснат бради и мн. други.
От представените доказателства от страна на жалбоподателката, твърденията й относно причините за напускане на страната на произход и данните от източниците за обстановката в И., следва да се направи извод за достоверност на бежанския разказ. Законосъобразно е решението, в частта, в която административният орган е отказал предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, защото не е налице основателен страх от преследване по посочените в закона признаци- раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение.
Незакосъобразен е отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила като основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК, защото в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК не е изяснил всички факти и не е преценил всички твърдения от бежанската история на кандидата и доказателствата, съдържащи информация за ситуацията в И.. Налице е вътрешно противоречие в мотивите на административния орган, който от фактическа страна е приел, че И. е държава, в която има вътрешно напрежение и безредици, но извел правният извод, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Налице е несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. Не е спазена и материалната норма, основание за отмяна по чл. 146, т.4 от АПК. Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: т.1 смъртно наказание или екзекуция, т.2 изтезание или нечовешко или унизително отнасяне , или наказание, т.3 тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в И. съществува именно такъв. Налице е основание по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката и двете й малолетни деца, защото са извършени тежки и лични заплахи срещу живота и личността, застрашени са реално и децата, предвид характера на извършените терористични актове срещу фризьорския салон и дома. Тежките посегателства се осъществяват и могат да се осъществят именно поради обстоятелството, че към настоящия момент държавата не може ефективно да противодейства. След отмяна на решението в тази част, административна преписка следва да се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по молбата за хуманитарен статут.
С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - ІІІ отделение,


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 125/31.01.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) към Министерски съвет,в частта, в която е отхвърлена молбата на Салуа Алуан Сахеб, гражданка на И., лично и като майка и законна представителка на малолетните деца Абрар Р. Сахеб и Сами Р. Х. за предоставяне на хуманитарен статут и
ВРЪЩА административната преписка в тази част на Председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) към Министерски съвет за ново произнасяне.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Салуа Алуан Сахеб, гражданка на И., лично и като майка и законна представителка на малолетните деца Абрар Р. Сахеб и Сами Р. Х. срещу решение № 125/31.01.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) към Министерски съвет в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните.


Особено мнение: