Предишно Р/О: Предишно Р/О, 9678 / 12.7.2010 г.


РЕШЕНИЕ

588
София, 13.01.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Любка Стамова
изслуша докладваното
от съдиятаАТАНАСКА ДИШЕВА
по адм. дело 10638/2010. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от К. К. Худейр, гражданин на И., с адрес [населено място], [улица], против решение № 9678/12.07.2010г., постановено по адм. дело № 3046/2010г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 85/10.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /Д. при МС/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт.
Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, според които съдът правилно е приел, че не са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Спазено е изискването за единно тълкуване на общностното право и в частност на чл. 15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО с оглед решението на 17.02.2009г. на С..
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение на тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на К. К. Худейр против решение № 85/10.02.2010г. на председателя на Д. при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. За да постанови този акт съдът е приел за обосновани изводите на административния орган относно липсата на основания за предоставяне на искания статут, тъй като заявените причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставяне на съответния статут. В тази връзка е изложил, че е обсъдена бежанската история на кандидата и са взети предвид данните от приложените по делото становища и справки, според които цялостната оценка на ситуацията в И. въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и в момента отсъстват основания, към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификацията за наличие на „безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт”. Съдът е обсъдил приложимостта на чл. 15, б. ”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. съобразно тълкуването с решение от 17.02.2009г. по дело №С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз /С./, като е достигнал до извода, че предвид актуалните данни за ситуацията в И. не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като цивилно лице по смисъла на посочената разпоредба.
Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение:
От фактическа страна безспорно е установено, че кандидатът за предоставяне на статут К. К. Худейр е пристигнал нелегално в Р България от Р Турция на през м. май 2009г., същият е иракски гражданин, арабин. Според бежанската история на кандидата, основанието за напускането на държавата по произход е свързано с опасения от преследване, които са основани на атеистичните му убеждения, също така последователното и открито изразяване на отрицателното му отношение към исляма и осъществяваната от лидери и изповядващи тази религия насилствени и репресивни действия по отношение на други групи от населението, както и отказа му от ислямската религия, което също е прогласил публично. Във връзка с изложената лична бежанска история и обяснението на лицето за причините, поради които изпитва страх от преследване в страната си по произход, административният орган е констатирал несъответствия и противоречия, изведени от твърденията на лицето в различни части на проведените с него интервюта, както и неправдоподобност на обясненията, изведени от логическата и житейска необоснованост на твърдяното от лицето поведение от една страна, а от друга страна – обективното пребиваване в страната по произход в продължение на няколко години след падането на режима на С., през които лицето, според собствените му твърдения, активно е излагало убежденията си и впоследствие легално е напуснало страната. В съответствие с това, обосновано е прието, че бежанската история е недостоверна и от нея, както и от останалите обстоятелства и доказателства по делото, не може да бъде изведен обоснован извод за наличие на основателен страх от преследване поради причините, посочени в чл. 8 ЗУБ. В съответствие с това правилно е отказано предоставянето на статут на бежанец. Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В частта относно отказаното предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, обжалваното решение е неправилно. Съгласно ал. 1 на чл. 9 хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: а/ смъртно наказание или екзекуция; б/ изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; в/ тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая се поддържа наличието на основание по б. ”в”, съобразено с тълкуването на чл. 15, б. ”в” от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дадено с решението от 17.02.2009г. по дело №С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз.
В чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗУБ е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут от страна на директора на Д. се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. По делото липсват данни относно актуалната обществено – политическа ситуация в И., което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. ”в” ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по посоченото решение на С.. В решението на председателя на Д. е направена формална преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на становище на Министерството на вътрешните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на Д.. В мотивите на решението е посочено, че това становище е изпратено служебно до председателя на Върховния административен съд с изх. № 0304.742/29.07.2009 г. на Д. за информационните нужди на съдиите от ВАС, разглеждащи дела по ЗУБ, но самата справка липсва в преписката по делото. Приложено е копие от писмо с посочения изх. номер до председателя на ВАС, без вх. номер, в което е посочено, че се прилага справка от МВнР – актуална информация относно обстановката в Република И. вх. № 2122/20.07.2009г. - 2 бр. папки, и Меморандум относно насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждите от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище /април 2009/ - 2 бр. папки. Въз основа на извършената служебна справка от настоящия съдебен състав тези документи не бяха открити, съответно същите не са на разположение на състава за целите на произнасянето по делото. Поради това, данните в справка с вх. № 2122/20.07.2009г. не са служебно известни на настоящия съдебен състав. Такива данни не могат също така да бъдат приети за служебно известни след като съставът, в съответствие с принципа за непосредственост, не се е запознал със съдържанието им. Този извод не се променя от факта, че според извършената справка в деловодната програма на ВАС, въпросната справка на МВнР е била служебно известна на други състави на съда, според мотивите на съдебните решения, постановени по други дела за предоставяне на закрила по ЗУБ на лица от И.. Отделно от изложеното, с оглед принципите на доказване в процеса, подобно процедиране, изразяващо се в изпращане на доказателство по делото на председателя на съда, е недопустимо. Другата страна по делото има право да се запознае с доказателствата, които са обусловили изводите на административния орган, за да има обективна възможност да проведе насрещно доказване, евентуално да опровергае доказателствената сила на документа и т.н., а в конкретния случай това очевидно не е осъществено.
По делото са представени справка на Д. при МС, дирекция „Международна дейност с вх. № 3085/24.10.2008г. относно следните въпроси: 1. актуална обстановка и сигурността в И., 2. ниво на здравеопазването в И. и по-специално хирургията, 3. какво заплашва в И. двама млади, встъпили в брак без разрешение на родителите, и по специално момичето в Иракски К., представена е също справка на същата дирекция с вх. № 612/26.02.2009г. относно И. по следните въпроси – 1. дефиниции на понятието „война” и „въоръжен конфликт” съгласно международното право и съотносимостта им към положението в И., 2. мотиви за прилагане на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г. спрямо иракски граждани, 3. тенденции при решаване на молбите на иракски граждани, търсещи убежище. От датите на съставяне на тези справки е видно, че те не представляват актуални справки, а са от края на 2008г. и началото на 2009г., докато произнасянето по молбата е от началото на 2010г. От данните в първата справка само тези по т. 1 имат значение за правния спор, но не са актуални за периода, през който е издадено решението. Предвид обществено - политическата ситуация в И. през последните години, както и спецификата на конфликта и неговото видово и териториално проявление, преценката на актуалната по време обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуването, дадено с посоченото решение на С..
По изложените съображения отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Затова издаденият административен акт е незаконосъобразен и първоинстанционният състав на съда е следвало да го отмени на това основание. Като не е сторил това съдът е постановил неправилно решение – поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което налага неговата отмяна в частта, с която е отхвърлена жалбата относно отказа за предоставяне на хуманитарния статут, съответна отмяна на решението на директора на Д. при МС в тази част и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9678/12.07.2010г., постановено по адм. дело № 3046/2010г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на К. К. Худейр, гражданин на И., против решение № 85/10.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 85/10.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет В ЧАСТТА, с която на К. К. Худейр, гражданин на И., е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците.
ИЗПРАЩА административната преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за ново произнасяне в тази част, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9678/12.07.2010г., постановено по адм. дело № 3046/2010г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: