РЕШЕНИЕ

2462
София, 17.02.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар Десислава Александрова
и с участието
на прокурора Цветко Главеев
изслуша докладваното
от съдиятаВАНЯ ПУНЕВА
по адм. дело 14509/2010. Document Link Icon


Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С. А. Алуан - гражданин на И., против решение № 455/15.10.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) към Министерски съвет.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.
Ответната страна - Председателят на Д. при МС, чрез процесуалния си представител юрк. С., оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт.
Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ председателят на Д. при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че общата обстановка в И. сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Ж. конвенция от 1951 г. Заявените опасения на иракския гражданин, във връзка с твърдения от него конфликт между шиити и сунити са неоснователни. Посочената заплаха към молителя, сега жалбоподател, от страна на ислямисти е във връзка с професията му и не може да се приеме, че е свързана с неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Срещу него не е имало конкретни посегателства и той не е преживял насилие. По отношение на нуждата от предоставяне на хуманитарния статут по отношение на чужденеца, във връзка с твърденията му за отправени срещу него заплахи от терористична организация да ограничи работата си във фризьорския си салон само с ислямско подстригване, административния орган е приел, че не е установено С. А. Алуан да е бил принуден да отпътува от И. поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Посочено е, че дори действително да е получил обаждане по телефона, твърдяната заплаха не е била във връзка с неговата личност, а с определени дейности, които са се извършвали във фризьорския му салон. Административният орган е приел за неправдоподобни твърденията на жалбоподателя, че е получил плик с четири куршума и надпис "да напусне ислямската земя".
Настоящият съдебен състав счита, че решението е правилно, в частта относно постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец и незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в частта относно отказа да бъде предоставена закрила под формата на хуманитарен статут.
От проведените с жалбоподателя интервюта за изясняване на бежанската му история, както и мотивите му за напускане на страната по произход, се установява, че С. А. Алуан е роден в И., [населено място], народност-арабин, религиозна принадлежност-мюсюлманин сунит, семейно положение - неженен. До напускането си е живял в [населено място], където се намирал и фризьорският му салон. Като причина да напусне страната по произход жалбоподателят посочва конфликтът между шиити и суните. Изразява също опасения за живота и здравето си, вследствие на отправени срещу него заплахи от членове на Армията на М., които му изпратили плик с куршуми и надпис да напусна ислямската земя. Твърди, че упражнява професията фризьор. Един ден получил телефонно обаждане от терористичната организация. Казали му, че било забранено бръсненето и подстригването и работата му трябвало да се ограничи само с ислямско подстригване.
Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Иракският гражданин отрича да е член на някоя политическа партия или организация, не е бил арестуван и осъждан в страната си на произход, не е имал проблеми с официалните власти. Административният орган правилно е приложил нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, даваща тълкувание на понятието "преследване". Водени от даденото тълкувание, правилен е направеният извод, че по отношение на жалбоподателя не се установява преследване по смисъла на закона, даващо основание за предоставяне на държавна закрила.
Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне, при съобразяване със следните указания:
С решение от 17.02.2009 година на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО.
Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус.
От данните по делото се установява, че жалбоподателят е роден в [населено място], но живее и упражнява професията си в [населено място]. Градът е административен център на област Д.. Видно от служебно известната на съда справка с № 2122/20.07.2009 г. на МВнР обстановката в провинция Д. е започнала да се усложнява с настъплението на бившата "Армия на М." на М. ал-Садър към Б.. Провинцията, граничеща с И. е превърната в основен път са снабдяване на М. с всичко необходимо за водене на терористични действия. Вследствие на операцията на коалиционните сили и иракските сили за сигурност за прочистване на Б. през 2007 г. мнозина от хората на Садър се разпръснаха и закрепиха в Д. и превърнаха местните хора - шиити и сунити в ад. Посочено е, че за дълго главният [населено място] бе сред най-опасните градове в страната По-нататък в същото становище се чете, че провинциите, в които насилието е по-високо и трайно към момента са Б., Н., Д. (откъдето е жалбоподателят) и Сала хал-Д.….Градовете с най-много терористични инциденти и други актове на насилие са Б. с предградията, М., Бакуба, К., Самара, Т. и К..
Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства.
Административният орган не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в И., както го задължава чл. 35 от АПК, а напротив ползвал е избирателно данните от приложената по делото справка на МВнР, която следва да бъде добавено, че е актуална към месец юни 2009 г. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените по-горе указания при ползване на актуални данни за обстановката в страната по произход на жалбоподателя.
С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 172, ал. 2 , във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Алуан - гражданин на И., против решение № 455/15.10.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, в частта относно отказът да му бъде предоставен статут на бежанец, на основание чл. 8 от Закона за убежището и бежанците.
ОТМЕНЯ решение № 455/15.10.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, в частта относно отказът да бъде предоставен хуманитарен статут на С. А. Алуан, на основание чл. 9 от Закона за убежището и бежанците.
ИЗПРАЩА административната преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за ново произнасяне в срока по чл. 90, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховният административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Особено мнение: