Предишно Р/О: Предишно Р/О, 580 / 13.1.2011 г.


РЕШЕНИЕ

6519
София, 11.05.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
ФАНИ НАЙДЕНОВА
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Лиляна Кръстанова
изслуша докладваното
от съдиятаМАРУСЯ ДИМИТРОВА
по адм. дело 3185/2011. Document Link Icon


Производство по чл.208 АПК.
Касаторът Хезни М., гражданин на С., моли да бъде отменено решение №580/13.01.2011г. по адм.д.№3996/2010г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение №420/15.09.2009г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. В защита по същество поддържа, че не търси статут на бежанец, а хуманитарна закрила.
Ответника по касационната жалба Д. при МС, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
За да отхвърли жалбата против решение №420/15.09.2009г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, тричленният състав на ВАС е приел, че административният орган правилно е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора на основание чл.8 и 9 ЗУБ, тъй като не са налице предпоставките за това. Производството е образувано по четвърта молба, като предишните производства са приключили с влезли в сила след обжалване пред СГС решения на Д. за отхвърляне на молбите за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. В решението на председателя на Д. е прието, че фактите, посочени в бежанската история не доказват наличие на основателен страх от преследване по причините в чл.8 ал.1 ЗУБ. Кюрдите, притежаващи сирийско гражданство и документи за самоличност се третират като арабски граждани на държавата. Полицаите, поискали му подкуп, след оттегляне на подадения от М. сигнал в полицията са уволнени и са завели дело срещу М. за клевета, след оттеглянето на сигнала. В решението е прието, че заведеното дело за клевета е от частен характер и не е свързано с преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Не е доказано осъществено преследване спрямо молителя и е отхвърлено искането за предоставяне на бежански статут. Прието е също, че не са налице предпоставките и на чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Отпътуването от страната не е направено поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Т. състав на ВАС е приел, че противоречията в обясненията на М. и неговата съпруга водят до извод за недостоверност на твърденията, че е бил издирван във връзка с делото за клевета. Приел е също, че представените фотокопия на строго секретни документи, в които се твърди, че е издирван от службите за сигурност не са истински. В тях е разпоредено на всички клонове на Държавна сигурност, армията и въоръжените сили да участват и помагат за залавянето на М.. Съобщението е с дата 25.04.2005г., а М. е напуснал С. легално със самолет на 1.09.2005г. с виза и редовен паспорт. Предвид данните в справката на Дирекция „Международна дейност” на Д. тричленният състав на ВАС е приел, за М. не са налице обстоятелства, налагащи предоставяне на закрила.
Обосновано тричленният състав на ВАС е приел, че исканията на подкуп от служители на полицията и заплахите на бащата на единия от тях, М. да оттегли жалбата си са противозаконни, представляват психически натиск, имат личен характер и не представляват тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. Прието е също, че когато са арестувани полицаите по сигнала на молителя той е получил закрила от органите на реда. Според информация на Д. по справка от м.1.2009г. в С. не е налице въоръжен конфликт, липсват тежки и лични заплахи във връзка с въоръжен конфликт и не са налице обстоятелствата на чл.9 ал.1 т.3 ЗУБ. Не са налице и хипотезите на чл.8 ал.9 и чл.9 ал.6 ЗУБ, тъй като не е заявил на член от семейството му да е предоставен статут в Република България.
Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против решението на председателя на Д. в частта, с която е отказано предоставяне на бежански статут. Обосновано тричмленният състав на ВАС е приел, че не са налице обстоятелствата по чл.8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут на молителя.
Основателет е доводът на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.1,т.3 от ЗУБ.
Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в С. не е преценена към момента на постановяване на съдебното решение, а е обсъждана справка от м.01.2009 г. При постановяване на решението на основание чл.235 ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид новонастъпилите факти, които са от значение за спора по делото. По чл.9 ал.3 ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Предвид практиката на С. по дело С-465/07г. по тълкуването на чл.15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. следва да се отмени решението на тричленния състав на ВАС в частта, с която е отхвърлена жалбата против решението на Д. в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарна закрила и вместо него следва да се постанови отмяна на решението на административния орган в тази част и да се върне преписката на същия за ново произнасяне след събиране на актуална информация предвид последните усложнения в обстановката в С. във връзка с демонстрациите на гражданите, целящи промени в управлението на страната, като се прецени дали обхващат цялата територия на страната, към кои граждани са насочени проявите на насилие от властите, да се изложат съображения представляват ли проявите на насилие от властите към гражданите въоръжен конфликт по смисъла на чл.9 ал.1 т.3 ЗУБ, а също С. представлява ли сигурна страна на произход за молителя.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №580/13.01.2011г. по адм.д.№3996/2010г. на Върховния административен съд, тричленен състав на ІІІ отделение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Хезни М., гражданин на С., срещу решение №420/15.09.2009г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №420/15.09.2009г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която е отказан хуманитарен статут в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Хозни М., гражданин на С..
ВРЪЩА преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за произнасяне по молбата на Хозни М., гражданин на С., за предоставяне на хуманитарен статут.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.



Особено мнение: