РЕШЕНИЕ

9722
София, 30.06.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАНКА КОСТОВА
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
при секретар Станка Чолакова
и с участието
на прокурора Владимир Йорданов
изслуша докладваното
от съдиятаЙОРДАНКА КОСТОВА
по адм. дело 4001/2011. Document Link Icon


Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Бириван М. М., гражданка на С. срещу решение № 50/07.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение на председателя на Д. на Бириван М. М. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата.
Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
От данните по делото се установява, че Бириван М. М. е родена в [населено място], гражданка на С., народност - кюрдка, религиозна принадлежност - мюсюлманка-сунит, неомъжена. Пристигнала е в Р България нелегално през месец януари 2010 г., придружаван от баща си М. М. А., брат си Хауар М. М. и сестра си Нужин М. М.. Кандидатката е мотивирала молбата си за предоставяне на закрила по ЗУБ с проблеми със сирийските власти, във връзка с членството на баща й в кюрдската партия Йекити. Твърди, че на 11.12.2009 г. баща й участвал в митинг в подкрепа на политическите затворници. Заради проблемите с баща й върху цялото семейство бил оказван натиск. Заявява, че се нуждае от закрила в България и заради етническата си принадлежност на кюрд. Твърди, че кюрдите в С. нямали същите права като арабите и властите ги считали „втора категория хора”. Не е арестувана, нито осъждана.
Правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец по отношение на Бириван М. М., тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Този извод се подкрепя и от справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при Д..
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Чужденката не е преследвана във връзка с твърдяното членство на баща й в партията PYD, нито е имала в тази връзка конкретни проблеми с официалните власт в страната. Самата тя потвърждава, че не е арестувана, нито осъждана. Според справка на Дирекция äМДЕБФö сирийските служби за сигурност наблюдават и контролират цялото публично пространство в страната, но по принцип не всяка политическа дейност поражда причини за преследване от страна на властите, което да води до напускане на страната. Заплахата от преследване по политически причини на отделно лице зависи от преценката на сирийските служби за сигурност за опасността, която представлява дадено лице или група хора. В тази връзка обичайната критичност спрямо порядките, обикновената ангажираност с политическа дейност или редовото членство в редица политически партии и организации в С., не са основание за напускане на страната поради страх от преследване. В същото време властите проявяват толерантност и към партии, които не влизат в общата организация на легалните партии в С..
Несъстоятелни са опасенията на кандидатката във връзка с етническия си произход. От справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на Д., става ясно, че в днешна С. кюрдите, притежаващи сирийско гражданство и сирийски документи за самоличност, се третират като араби. На тях дори е позволено в частни разговори и в семеен кръг да говорят на "кюрдски диалект". Властите не ограничават провеждането на кюрдски фолклорни представления и организирането на концерти с кюрдска музика.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че жалбоподателката не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Заявените конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. Не се установява спрямо нея да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Поради това искането й за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне, при съобразяване със следните указания:
В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход С.. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция äМеждународна дейностö датират от 24.02.2009 г. и 11.05.2010 г. и очевидно не са актуални. äЕскалацията на напрежението в С., съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контролö, се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че äситуацията в С. остава напрегната. Силите верни на режима на президента Башар А. продължават да обсаждат ключови градове в страната в опит да прекратят вълната от антиправителствени протестиö. Следва да се отбележи, че изследването на факта налице ли е "безогледно насилие", има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. При новото разглеждане административният орган следва да събере необходимите данни в тази насока.
Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Бириван М. М. против решение № 50/07.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която е отказан статут на бежанец.
ОТМЕНЯ решение № 50/07.03.2011 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Бириван М. М., гражданка на С. и изпраща административната преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново провеждане на административното производство, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Особено мнение: