Предишно Р/О: Предишно Р/О, 7597 / 12.12.2000 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

2200
София, 30.03.2001

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯН ЦАЧЕВ
ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА
ТОТКА ЯНЕВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаНАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
по адм. дело 885/2001. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 213 и сл. от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС.
Образувано е по частна жалба на министъра на околната среда и водите срещу определение № 7597 от 12 декември 2000 година, постановено по адм. д. № 1890/2000 година по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Поддържаното в частната жалба оплакване е за неправилност на определението.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред Върховния административен съд е обжалвано решение по оценка на въздействието върху околната среда № 98-30/1999 година на министъра на околната среда и водите, с което е разрешено преминаване в следваща фаза на проектиране и изработване на окончателен доклад за оценка на въздействието върху околната среда за проект обект “Вариант “Д.” на път І-6 “Г.-К.”. За да прекрати производството по делото съдът е приел, че с оглед предмета на жалбата и специалната разпоредба на чл. 23б, ал. 3 от ЗООС делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 23б, ал. 3 от ЗООС решението по оценката на въздействието върху околната среда може да се обжалва от заинтересованите лица пред съответния окръжен съд по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок за местните проекти и в 30-дневен срок за проектите с национално значение. Поради това тричленният състав на Върховния административен съд законосъобразно е приел, че се касае за специална правна норма, която дерогира приложението на общата норма на чл. 36, ал. 1 от З..
Възражението на частния жалбоподател, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 23б, ал. 3 от ЗООС, който текст предвижда обжалване пред съответния окръжен съд само на постановените от директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите решения по оценка на въздействието върху околната среда, настоящият състав намира за неоснователно. Посочената правна норма не посочва разлика при обжалването на решения по О. в зависимост от това кой орган е постановил атакуваното решение.
Възражението, че с изпращането на делото по подсъдност на Софийски градски съд се забавя съдебната процедура, е също неоснователно. Това възражение не касае законосъобразността на обжалваното определение.
Поради това обжалваното определение като законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7597 от 12 декември 2000 година, постановено по адм.д. № 1890/2000 година по описа на Върховен административен съд, трето отделение.
Определението не подлежи на обжалване.





Особено мнение: