Предишно Р/О: Предишно Р/О, 1581 / 12.3.2001 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

3531
София, 22.05.2001

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ
ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ
ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаСОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело 2447/2001. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.20, ал.3 от ЗВАС.
Образувано е по частна жалба на Информационен и учебен център по екология, Екологично сдружение “За земята”, Екологично сдружение “Д.” и сдружение “Зелени Б.”, подадена чрез пълномощника им адв. Ал. К., срещу определение N1581 от 08.03.2001г. на четвърто отделение на Върховния административен съд, постановено по административно дело N6857 по описа за 2000г.
С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е прекратил съдебното производство и изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Възприетото от решаващия състав тълкуване на разпоредбата на чл.23б от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ противоречи на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България. То е в противоречие и със систематичното тълкуване на Закона за административното производство /З./, Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ и ЗООС. Към момента на приемане на чл.23б от ЗООС е в сила чл.20 от З., съгласно който по реда на З. не могат да се обжалват актовете на министри. Съдът не е съобразил, че ЗВАС е по-нов, урежда процедурни въпроси и е в съответствие с разпоредбите на Конституцията. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото на същия състав за продължаване на съдебното производство. По делото е приложена и молба с искане за изрично спиране изпълнението на обжалвания акт.
Ответникът по частната жалба - министърът на околната среда и водите, не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 ГПК, приложим в настоящото производство по силата на чл.11 от ЗВАС, от надлежно лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл.23б, ал.3 от ЗООС жалбата срещу решение N44-10/2000г. на министъра на околната среда и водите е подсъдна на Софийски градски съд. Този извод на решаващия състав е правилен.
ЗООС е публикуван в “Държавен вестник” бр.86 от 1991г. Разпоредбата на чл.23б, ал.3, която допуска заинтересованите лица да обжалват решението на компетентния орган по експертната оценка за въздействие върху околната среда на съответния проект, е приета със закона за изменение и допълнение на ЗООС, публикуван в “Държавен вестник” бр.100 от 10.12.1992г. Тя е процесуална. Урежда реда, по който става обжалването на визираните в нея индивидуални административни актове - З., като установява специална подсъдност - тази на окръжния съд. Така установената подсъдност е различна от визираната в действуващата към този период разпоредба на чл.36, ал.1 от З., която сочи, че когато обжалваният акт е издаден, одобрен или изменен от министър, компетентен да разгледа жалбата е В. съд. Следователно още към датата на приемането на нормата на чл.23б, ал.3 от ЗООС в правния мир съществува друга подсъдност по споровете за законност на актовете издавани от министри. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че към този момент е в сила забрана за обжалване по реда на З. на техните актове. Нормата на чл.20 от З. действително създава забрана за обжалване на актовете на министри, но само по административен ред. Разпоредбата е в глава III, раздел I, “Обжалване по административен ред”. Тълкуването й с цел извеждане на забрана за обжалване по реда на З. на актовете на министри е недопустимо. Става въпрос за друга фаза на административния процес - съдебното обжалване. Възприетото в чл.23б, ал.3 от ЗООС решение безспорно е в отличие от установеното в З. и в чл.125, ал.2 от Конституцията. Но конституционната норма и тази на чл.36, ал.1 от З. уреждат компетентността на Върховния административен съд, а не създават забрана за произнасяне по спорове за законност на актове на министри и от други съдебни инстанции извън Върховния административен съд. С оглед на това не може да се твърди, че нормата на чл.23б, ал.3 от ЗООС е в противоречие с разпоредба на Конституцията и на чл.36, ал.1 от З.. Тя е ясна и тълкуването й с цел изясняване истинската воля на законодателя не е необходимо. Каква е била целта на законодателя, за да постанови обжалване актовете на министъра по ЗООС пред окръжния съд, е ирелевантно за правоприлагането. С влизането в сила на ЗВАС, не е изменена съществувалата в чл.36, ал.1 от З. подсъдност на актовете на министри - чл.5, т.1 от същия. Така установената в новия закон подсъдност не дерогира автоматично действието на вече визираната в специалните закони подсъдност. В случая е приложимо общото правно правило, че по-новият общ закон не дерогира по-стария специален. С влизането в сила на ЗВАС не са отменени автоматично всички онези разпоредби в специалните закони, които определят подсъдност, различна от посочената в него.
Поради изложеното настоящата инстанция счита, че с оглед действуващата правна уредба, компетентен да се произнесе по законосъобразността на административния акт на министъра на околната среда и водите, издаден в упражняване правомощията му по чл.23б, ал.1 от ЗООС е Софийски градски съд. С оглед на това обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.20, ал.3 от ЗВАС В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение N 1581 от 08.03.2001г. на четвърто отделение на Върховния административен съд, постановено по административно дело N6857 по описа за 2000г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение:
с.я.