Предишно Р/О: Предишно Р/О, 5031 / 29.06.2001


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

8217
София, 06.11.2001

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯН ЦАЧЕВ
ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА
НИНА ДОКТОРОВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаЛИЛЯН ЦАЧЕВ
по адм. дело 6304/2001. Document Link Icon


Производството е по чл. 20, ал. 3 ЗВАС и е образувано по частна жалба на [община] и Съвета по туризъм - [населено място], Бургаска област, срещу определение № 5031 от 29.06.2001 г. по адм. дело № 4910 от 2001 г. на Върховния административен съд - V отделение.
С посоченото определение са оставени без разглеждане жалбите на частните жалбоподатели срещу решение № 24-6 от 2001 г. на министъра на околната среда и водите и е прекратено производството по делото. Т. състав на Върховния административен съд е приел, че жалбите са просрочени с оглед разпоредбата на чл. 23б, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда, която предвижда 14-дневен срок за подаване на жалба, и този срок е пропуснат.
Противопоставени са оплаквания за незаконосъобразност на определението, тъй като не било съобразено, че обжалваният административен акт е нищожен, а в такъв случай атакуването му е без ограничение във времето.
Видно от приложената към делото разписка, прекратителното определение е съобщено на втория частен жалбоподател на 9.07.2001 г., а частната жалба е изпратена по пощата на 16.07.2001 г., което се установява от пощенското клеймо, т.е. същата е подадена в 7-дневния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС и е процесуално допустима. Допустима е и частната жалба на първия жалбоподател, тъй като по делото липсват данни кога му е съобщено определението с оглед началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване. При това положение следва да се счита, че срокът е започнал да тече от фактическото узнаване, което съвпада с датата на подаването на частната жалба.
Частната жалба на двамата жалбоподатели е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
Съгласно чл. 23б, ал. 3 ЗООС заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ал. 1 пред съответния окръжен съд по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщението по ал. 2. Поначало Върховният административен съд е компетентен да разглежда жалби срещу актове на министри, какъвто акт е обжалваното решение на министъра на околната среда и водите - чл. 5, т. 1 ЗВАС, но доколкото в друг закон не е уредена специална компетентност, която изключва общата. В случая чл. 23б, ал. 3 ЗООС е специална разпоредба и по силата на нея жалбата е подсъдна на съответния окръжен съд - конкретно на Софийския градски съд. Уредената в специалния закон компетентност е без оглед на органа, от който изхожда административният акт. Становището, че се касае за изрична разпоредба на специален закон, изключваща общата уредба по ЗВАС, се потвърждава и от законовото предписание на чл. 23б, ал. 3 ЗООС, че обжалването е по реда на Закона за административното производство. Когато жалбата е подсъдна на Върховния административен съд, производството се развива по реда на ЗВАС, а не по реда на З.. Законът за административното производство има само субсидиарно приложение за неуредени в ЗВАС случаи - чл. 11.
Съдът, който следва да разгледа подадената жалба, е компетентен да се произнесе и по нейната допустимост.
Ето защо атакуваното определение е постановено от ненадлежен съд, в противоречие с разпоредбата на чл. 23б, ал. 3 ЗООС, поради което следва да се отмени и делото да се изпрати на Софийския градски съд за процедиране.
Като се води от горното и на основание чл. 20, ал. 3 ЗВАС, Върховният административен съд - 5-членен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5031 от 29.06.2001 г. по адм. дело № 4910 от 2001 г. на Върховния административен съд - V отделение.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд по подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: