РЕШЕНИЕ

1177
София, 11.02.2002

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
при секретар Ани Кръстанова
и с участието
на прокурора Иван Лулчев
изслуша докладваното
от председателяАНДРЕЙ ИКОНОМОВ
по адм. дело 6722/2001. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/. Образувано е по жалба на Т. П. И. от С., лично за себе си и като управител на [фирма], Аерогара С., против т. 2.3 и т. 3.3 от заповед № РД-305/18.05.2001 г. на министъра на околната среда и водите, публ. в ДВ бр. 59/03.07.2001 г.
Жалбата е подадена в срок.
С обжалваната заповед, на основание 21, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, министърът е наредил да се създаде и поддържа публичен регистър на физическите лица, които притежават професионална компетентност за извършване на оценка на въздействие върху околната среда /О./, при определен в заповедта ред. С обжалваната т. 2.3 от нея, е разпоредено кандидатите за вписване в регистъра да подават искане за вписване като ръководител на колектив - по желание на кандидата, а с т. 3.3 - когато такова искане е направено, към него следва да се прилагат документи, доказващи практиката по О. чрез ръководство и/или участие в изготвянето на най-малко 10 доклада по О., за които има издадено положително решение от компетентния орган по околната среда.
Недоволен от тези части на заповедта, жалбоподателят я обжалва. Счита, че в тях тя противоречи на разпоредбата на чл. 21, ал. 8 от ЗООС, предоставяща определени правомощия на министъра. Със заповедта те са превишени. Счита, че в нормативната база липсва понятието "ръководител на колектив", поради което противоречи на материалния закон и не съответства на целите му. Съгласно ЗООС, "ръководителят на колектив" може и да не е регистриран като експерт по О., тъй като закона не регламентира права, задължения и отговорности за него. С въведените в т. 2.3 и 3.3 от заповедта изисквания се създават пречки лично за жалбоподателя като "ръководител на колектив" по О. и на Института като изпълнител на договори по О.. Моли да се отмени обжалваната заповед в обжалваната и част.
Ответната страна - министърът на околната среда и водите, не взема становище по жалбата.
Прокурорът счита, че жалбата е недопустима. Обжалваната заповед не е индивидуален административен акт, тъй като няма конкретен адресат. Тя не е и общ административен акт, защото не създава права и задължения за неограничен брой адресати. Заповедта е вътрешнослужебен акт, създаващ задължения само за органи, подчинени на издателя `и.
За да се произнесе, Върховният административен съд, пето отделение съобрази следното:
По допустимостта на жалбата:
Според настоящият съдебен състав, в обжалваната заповед се съдържат разпоредби, касаещи пряко задълженията на подчинени на издателя `и органи /т. т. 4, 9, 11,12, 13 и 14/ и такива, създаващи задължения за неограничен брой физически лица, кандидатстващи за вписване в регистъра на експертите по О. /останалите/. Тази особеност дава основание за квалифициране на заповедта като административен акт, с елементи на общ и на вътрешноведомствен акт. Във всички случаи обаче, при преценка на допустимостта на жалбата следва да се изходи от наличието или липсата на засегнат пряк, личен и непосредствен интерес. По въпроса, за допустимостта на обжалването и на вътрешнослужебните актове, които засягат права и интереси на гражданите и юридическите лица, се е произнесъл К. съд с решение № 21/26.10.1995 г. по к.д. № 188/1995 г.
В случая обжалваните разпоредби на заповедта създават задължения за неограничен брой физически лица, кандидати за вписване в регистъра на експертите по О., поради което подлежат на обжалване. В този смисъл жалбата на П. като физическо лице е допустима. Допустима е и жалбата на [фирма], С.. За това дружество, занимаващо се с изготвяне на О., е от значение наличието или липсата на право да бъде "ръководител на колектив" дадено физическо лице.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 21, ал. 8 от ЗООС, "редът за създаване и поддържане на регистъра и редът за кандидатстване на лицата за вписване в него, се определят със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник". Т.е. на министъра е вменено със закон задължението да издаде заповед с която да определи посочения ред и издавайки своя заповед № РД-305/2001 г. той е изпълнил това си задължение.
Видно от чл. 5, ал. 1 на Наредба № 4/07.07.1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата.../, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обн., ДВ, бр. 84 от 22.07.1998 г., докладите за О. се изработват от колектив от регистрирани независими експерти с ръководител, които могат да бъдат български и чуждестранни физически лица. С този нормативен текст се въвежда понятието "ръководител на колектив". Същият е необходим и естествен от житейска гледна точка. В случаите на изработка на О. от колектив експерти, организацията на работата налага наличието на лице, което да координира дейността на членовете на колектива, да поддържа контакти с възложителя и компетентния орган по околната среда. С чл. 5, ал. 4 от Наредбата..., ръководителят на колектив от независими експерти, носи отговорности за определянето на състава от независими регистрирани експерти, необходими за извършване на О. предвид спецификата на предмета на оценката и условията на средата и за пълнотата и достоверността на информацията в общите раздели на доклада за О., с изключение на разделите по аспектите (компонентите и факторите) на околната среда, както и за крайното заключение за възможно решение. Отговорността, която експертите носят за извършените от тях О. по отделните аспекти на околната среда и подписаната в тази връзка от тях декларация по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗООС не се покрива с посочената отговорност на ръководителя. За последния тя е разширена. Предвиден е и текст относно начина на удостоверяване на професионалната компетентност на ръководителя /чл. 5, ал. 3/. В съответствие с духа на закона и житейските принципи и при наличието на повишена отговорност, естествено и нормално е към ръководителя да бъдат отправени по-високи изисквания във връзка с компетентността му, регламентирани в т. 3.3 от заповедта.
Д., че ЗООС допуска да бъде "ръководител на колектив и лице, което не е регистрирано като експерт по О., е неоснователен. Действително, ЗООС не борави с понятието "ръководител на колектив". Това обаче не лишава министъра, при изпълнение на задълженията си по чл. 21, ал. 8 от закона, да ги съобрази с житейската практика и чл. 5, ал. 3 от Наредбата... Последната нарочно изисква "ръководителят да бъде също експерт по О., включен в специалния регистър. Наредбата..., предоставя правото на министъра да регламентира посочените изисквания към кандидатите за "ръководители на колективи". В настоящото производство извън компетентността на съда е разглеждането на въпроса дали тя противоречи на нормативен акт от по-висша степен - ЗООС.
Пред вид горното доводите, развити в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 21, т. 8 от ЗООС, се явяват неоснователни. Обжалваните текстове от заповедта не противоречат на конкретен нормативен текст и напълно съответстват на духа на закона и Наредбата...
По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 28 от ЗВАС във вр. с чл. 42, ал. 1 от З., Върховният административен съд, пето отделение 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т. П. И. от С., лично за себе си и като управител на [фирма], Аерогара С., против т. 2.3 и 3.3 от заповед № РД-305/18.05.2001 г. на министъра на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Особено мнение: