РЕШЕНИЕ

2909
София, 26.03.2002

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ВАНЯ АНЧЕВА
при секретар Ани Кръстанова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяАНДРЕЙ ИКОНОМОВ
по адм. дело 66/2002. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/. Образувано е по жалба на [фирма], М., против отказ на Министъра на околната среда и водите /МОСВ/ да се произнесе по искане вх. № ПВ-3803/23.10.2001 г. с което жалбоподателят е поискал от МОСВ, на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, да му бъдат предоставени правата по издаденото разрешително на водоползване № 649/24.11.1999 г., касаещо водно-електрическа централа /ВЕЦ/ "П.", тъй като е придобил правото на собственост на посочената ВЕЦ по силата на приватизационен договор от 26.07.2000 г.
МОСВ, е изпратил на жалбоподателя писмо изх. № ПВ-3803/09.11.2001 г., с която го е уведомило, че следва да бъдат извършени действия за издаване на разрешително за водоползване по общия ред, определен в ЗВ.
Недоволен, жалбоподателят обжалва отказа на министъра на околната среда и водите да приведе в съответствие със ЗВ издаденото разрешително. Счита, че е изпълнил всички свои задължения по този закон: в тригодишния срок по § 10, ал. 1, б. "б" от ЗВ е подал заявлението от 09.10.2001 г. Моли да се отмени мълчаливия отказ на министъра и му се върне преписката за ново разглеждане и произнасяне със задължителни указания по приложението на закона.
Ответната страна - МОСВ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави жалбата без разглеждане като процесуално недопустима. Обжалваното писмо изх. № ПВ-3803/09.11.2001 г. не съставлява индивидуален административен акт - отказ от провеждане на процедура по привеждане на съществуващо рарешително за водоползване в съответствие със ЗВ. Излагат се доводи, касаещи срочността на искането. Титуляр на разрешително № 649/24.11.1999 г. е Н. ЕАД. На основание чл. 79, ал. 1 и 2 от ЗВ жалбоподателят, като правоприемник на Н. ЕАД, е следвало в едномесечен срок да заяви пред МОСВ намерението си да се ползва от правата по издаденото разрешително. Правоприемството, съгласно приватизационния договор, не включва правото на водоползване. Освен това [фирма] е пропуснал едногодишния срок съгл. § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗВ за привеждане на разрешителни за водоползване, за водно количество над 1,0 куб.м./сек. в съответствие със сега действащия ЗВ, който срок е изтекъл на 28.01.2001 г.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Безспорно по делото е, че на основание чл. 8 от ЗВ /отм./, във вр. с чл. 15 от Наредба за водоползване и чл. 4, т. 3 от ПМС № 278/1997 г., МОСВ е издало разрешително на Н. ЕАД, за ползване водно количество до 1500 л./сек. от изравнител "П.", за производство на електроенергия посредством ВЕЦ "П.". По силата на приватизационен договор от 26.07.2000 г. /неприложен, но признат от ответника/, жалбоподателят е закупил ВЕЦ "П.". На 09.10.2001 г., с писмо вх. № ПВ-3803/23.10.2001 г., той е поискал от МОСВ, на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗВ, да му бъдат предоставени правата по издаденото разрешително за водоползване № 649/24.11.1999 г. Отговорено му е с цитираното писмо изх. № ПВ-3803/09.11.2001 г.
При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, пето отделение счита жалбата за процесуално допустима. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ, действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал. 1 или при прекратяване на правото на водоползвателя и/или ползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се намира водният обект. За случаите, когато това право е прехвърлено, се прилага чл. 79, ал. 2 от ЗВ: "В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 на лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот ... се дава едномесечен срок да заявят пред органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. Ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното, се издава разрешително на тяхно име". В случая безспорно е налице придобиване право на собственост върху имота, свързан с издаденото разрешително от 1999 г. Тъй като приватизацията е извършена по време на действие на сега действащия ЗВ, то на приобретателя е следвало да се даде едночесечен срок за заявление, дали желае да се ползва от правата по разрешителното. У. глагол сочи, че инициатор за началото на този едномесечен срок може да бъде само органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 или 3 от ЗВ. По делото липсват данни за "даване" на едномесечен срок от страна на този орган. Горното сочи, че искането, подадено от [фирма] е в срок.
Министърът, чрез процесуалния си представител, се позовава и на още един изтекъл срок - този по § 10, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВ. При съществуващото редактиране на този текст е видно, че в закона са определени два срока за привеждане на заварените разрешителни в съответствие с изискванията на закона: за водоползване над 30 л/сек. за подземните води - в срок една година от влизането на закона в сила, а за останалите случаи - до три години. Видно от характеристиките на конкретното водоползване, посочени в разрешително № 649/1999 г., очевидно сме изправени пред втората хипотеза. ЗВ е в сила от 28.01.2000 г., а тригодишният срок изтича на 28.01.2003 г. Очевидно искането е подадено в срок.
Жалбата е неоснователна по същество. Съгласно чл. 8 от ЗВ /отм./, разрешителните за водоползване се издаваха само от министъра на околната среда и водите, с изключение на случаите, когато се касае за питейно-битово и термално-битово водоснабдяване и водоползване на минерални води. С влизането на сега действащия ЗВ, по силата на чл. 52, ал. 1, това разрешение се дава от МС на РБ, от МОСВ или от директора на басейновата дирекция в зависимост от това, искане на разрешение за какво точно водоползване е направено. В случая, изхождайки от завареното разрешение за водоползване, това следва да стане от съответния директор на басейнова дирекция. Ако такава няма изградена в двегодишния срок по § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗВ, до изграждането и, по силата на § 13, ал. 2 от ПЗР на ЗВ, функциите `и, с изключение на тази по чл. 155, т. 3, се изпълняват от една от регионалните инспекции по околната среда и водите в съответния басейнов обхват, определена със заповед на министъра на околната среда и водите. Съгл. ал. 3 от същия текст, само издаването на разрешителни /за същия период/ за водоползване е преодоставено на министъра, а в случая се касае до привеждане на съществуващо такова към изискванията на закона. Следователно, не министърът е бил компетентния орган, упълномощен да извърши исканото от жалбоподателя привеждане на съществуващо разрешително към изискванията на новия закон по реда на § 10, ал. 1 от ЗВ. Според настоящият състав, основателно се счита от МОСВ, видно от тяхно писмо изх. № ПВ-3803/09.11.2001 г., че това трябва да се извърши от РИОСВ Б..
Съдът не споделя изводите на МОСВ, залегнали в писмото, че за реализация на горната процедура, следва да се изпълнят изискванията на чл. 64 и 66 от ЗВ като част от общата такава по раздел ІІ на глава ІV от ЗВ - "Условия и ред за издаване на разрешителното". Това е процедурата за издаване на първоначално разрешително, докато съгл. чл. 79, ал. 2 от ЗВ, в определените там условия, какъвто е и настоящия случай, се задвижда друга процедура: проверява се само дали молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното. Ако отговорът е положителен, се издава разрешително на тяхно име.
За да се прецени дали обжалваният акт на административния орган е мълчалив отказ, на първо място следва да бъде проверена материалната компетентност на същия да се произнесе по направено пред него искане. Ако такава липсва, мълчаливият отказ е основателен. Преписката, по силата на чл. 8 от З. е следвало да бъде изпратена за решаване на органа, който притежава въпросната компетентност.
По изложените съображения, отказът на МОСВ за издаде акт за привеждане на съществуващо разрешение за водоползване към изискванията на закона е основателен поради липса на съответна материална компетентност. Жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, а делото, като административна преписка следва да се изпрати на РИОСВ Б., за произнасяне на основание § 13, ал. 2 от ПЗР на ЗВ или на директора на съответната басейнова дирекция, ако такава е изградена и функционира.
Пред вид горното и на основание чл. 28 от ЗВАС във вр. с чл. 42, ал. 1 от З., Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на [фирма], М., против отказ на Министъра на околната среда и водите да се произнесе по негово искане вх. № ПВ-3803/23.10.2001 г.
След влизането на решението в сила, да се изпрати делото като административна преписка на компетентния орган - Регионална инспекция по околната среда и водите Б., за произнасяне по искането на [фирма], М., или евентуално на директора на съответната басейнова дирекция, ако такава е изградена.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Особено мнение: