Ново Р/О: Ново Р/О, 151 / 12.1.2004 Ново Р/О: Ново Р/О, 14625 / 04.12.2014 г.


РЕШЕНИЕ

7474
София, 16.07.2003

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕКАТЕРИНА ГРЪНЧАРОВА
ДИАНА ДОБРЕВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Иван Лулчев
изслуша докладваното
от съдиятаДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 10949/2002. Document Link Icon


Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба, подадена от С. П. И., А. С. Ленчев, В. Л. К., А. Н. Х., Р. Т. К. и Е. Г. К. срещу Решение № 32-15/11.10.2002 г. на министъра на околната среда и водите, с което е разрешено строителството и експлоатацията на обект "Автомагистрала "Л." по комбиниран вариант "син (от км.0+000 до км.5+643) и кафяв (от км.5+439 до км.18+882)" с инвеститор Изпълнителна агенция "Пътища" при определени условия за следващата фаза на проектиране, по време на строителство и по време на експлоатация.
Според жалбоподателите, решението е незаконосъобразно поради нарушение на редица разпоредби на закона и подзаконови нормативни актове. То е взето без обществено обсъждане, както предвижда чл. 99, ал. 1 от ЗООС; правното основание за издаването на решението е чл. 94 от ЗООС, а не както е посочено чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС; липсват фактически основания за вземане на решението по О.; липсват мотиви каквито предвижда чл. 99, ал. 3, т. 4 от ЗООС; решението е подписано от министъра, но е формулирано като документ на Висшия експертен екологичен съвет (В.) за формирана негова воля и предложение до министъра на околната среда и водите; решението се позовава на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4 от 1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда, но в него липсват данни за обсъждане и приемане на някакъв предварителен доклад за О. от министъра, така както е предвидено в чл. 96, ал. 6 от ЗООС; решението не е оповестено по реда на чл. 99, ал. 4, т. 4 от ЗООС, а е предоставено на жалбоподателите на 25.10.2002 г. от кмета на [населено място]. Въз основа на тези оплаквания, някои доразвити и в пледоарията по същество, се иска отмяна на атакуваното решение на МОСВ за изграждане на Автомагистрала "Л.".
Ответникът оспорва жалбата. Счита същата за недопустима поради просрочие и алтернативно за неоснователна. Подробни съображения са развити в писмени бележки.
Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Пътища" (И.) поддържа същото становище с аргументи, изложени в писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия си тричленен състав, намира жалбата за процесуално допустима. Вярно е, че решението е оповестено на 17.10.2002 г. във вестник "24 часа" и жалбата е с вх. № 94-00-6161/06.11.2002 година. Видно е обаче, че пощенското клеймо върху плика, с който същата е изпратена на МОСВ и който се намира по делото, носи датата 31.10.2002 година. Това означава, че жалбата е подадена в последния ден от визирания в закона 14 дневен срок.
Освен това, физическите лица - жалбоподатели са заинтересувани лица по смисъла на закона, тъй като са собственици или ползуватели на жилищни или вилни имоти в [населено място], в близост до което минава автомагистралата.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Административното производство е започнало при действието на отменения ЗООС (Обн. ДВ, бр. 86/18.10.1991 г.; отм. ДВ, бр. 91/25.09.2002 г.) и издадената въз основа на чл. 22 от същия закон Наредба № 4 за оценка на въздействието върху околната среда (Обн. ДВ, бр. 84/22.07.1998 г.; отм. ДВ, бр. 25/18.03.2003 г.).
В съответствие с изискването на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗООС (отм.) и т. 26.1 от приложението към него, и чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/1998 г., Изпълнителна агенция "Пътища" с писмо № 05-00-54/11.04.2001 г. е внесла в МОСВ предварителен доклад по О. за проект АМ "Л." с подробно разгледани в различни аспекти варианти за трасе. Следва да се отбележи, че в пътното проектиране по избор на инвеститора (чл. 138 и чл. 139, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТ във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 4 и чл. 19, ал. 1 от Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти), по правило се извършват предпроектни проучвания (идеен проект), за който се съставя предварителен доклад за О., и техническо проектиране (технически проект), за който се съставя окончателен доклад за О.. В чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/1998 г. по изключение е допусната възможността разрешение за строителство и експлоатацията на новопроектирания обект да се издаде, без да се изработва окончателен доклад по О., в която именно хипотеза попада настоящия казус. Това става по преценка на компетентния орган, за случаите, когато с предварителния доклад за О. са извършени прогноза и преценка на очакваните конкретни въздействия върху околната среда и са определени необходимите мерки за ограничаване на въздействието върху околната среда. Няма спор, че в новия ЗООС процедурата е изменена и в Глава шеста понятия като "предварителен" и "окончателен" доклад за О. липсват, като в чл. 81, ал. 4 от закона е дефинирано съдържанието на понятието "оценка на въздействието върху околната среда", а в раздел ІІІ са регламентирани условията и реда за извършването й
В случая, съгласно разпоредбата на чл. 23а от ЗООС (отм.) и разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/1998 г., с писмо изх. № О.-540/16.07.2001 г. на министъра на околната среда и водите, е открита процедурата за обществено обсъждане на резултатите от О. за проекта по изграждането на обект АМ "Л.". Изпратено е уведомително писмо на главния секретар на МОСВ до заинтересуваните общини, райони и кметства, както и до И. за насрочени срещи за обществено обсъждане, със съответни указания по провеждането им. Поместено е съобщение за откриването на тази процедура в броя на вестник "24 часа" от 17.08.2001 година. Видно от представените протоколи, срещи с обществеността са проведени както следва: на 16.09.2001 в [населено място] (на която са присъствали и трима от жалбаподателите - С. И., А. Ленчев и Е. К.) и на 17.09.2001 г. в [община], в[жк]- СО, вкл. за кв. Ф. и [населено място] и в [населено място]. По настояване на жители от [населено място] и [населено място] е поискано организирането на допълнителни срещи, на които отново да бъдат представени предварително разработените алтернативи за трасе на автомагистралата. МОСВ е организирало такива срещи на 21.10.2001 г. и в двете населени места, като на обсъждането в [населено място] са присъствали жалбоподателите С. И. и А. Х..
От представения по делото Протокол № 18/22.11.2001 г. от заседание на В. е видно, че е взето решение ІІ-18/2001 г. за предложение до министъра на околната среда и водите за преработване във всички части на доклада по О.. Министърът на основание чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/1998 г. е издал решение № 74-18/2001 г., с което е върнал предварителния доклад за допълнителна преработка във всичките му части. Изискването е "да се опишат и оценят равностойно всички предложени алтернативи за трасе на автомагистрала "Л.", тъй като по време на общественото обсъждане са били направени редица възражения и искания от страна на заинтересованите лица.
От Протокол № 15/27.09.2002 г. от заседание на В. за обсъждане на вече преработения доклад по О., се установява участието на на жалбоподателите С. И. и А. Ленчев. Двамата не са изразили възражения и несъгласия с предпочетения след преработката вариант за трасе - комбинация от "син" и "кафяв" варианти.
От изложеното следва изводът, че обществено обсъждане на предварителния доклад за О. е било надлежно проведено, като по аргумент от чл. 23а, ал. 2 от ЗООС (отм.) такова обсъждане не се изисква след преработката на предварителния доклад и при изготвяне на окончателен доклад по О.. Затова оплакването на жалбоподателите в тази посока е неоснователно, а позоваването на чл. 97 във връзка с чл. 96, ал. 6 от новия ЗООС се явява несъстоятелно. Няма нормативно изискване започналите производства по О., неприключили с решение на компетентния орган към влизането на закона в сила в края на м. септември 2002 г., да се съобразяват с новата процедура. Приложима в случая е и Наредба № 4/1998 г., предвид разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗООС и правилно актът е позован на чл. 20, ал. 2, т. 2 от наредбата.
Неоснователно е и оплакването за грешка в правното основание на решението с посочването на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Именно тази разпоредба касае О. на инвестиционно предложение за строителство по т. 22 от приложение № 1 от същия закон, докато в чл. 94 от ЗООС само се определя кой е компетентният орган да го издаде.
Установява се още по делото, че през м. юли 2002 г. (преди приемане на атакуваното решение на МОСВ), на основание чл. 141, ал. 2 от ЗУТ, поради изключителната им важност и обществен резонанс, предпроектните проучвания за АМ "Л." са внесени в Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към МРРБ. Този орган с решение от 23.07.2002 г. приема трасето на АМ "Л." да минава по комбинирания вариант "син" и "кафяв" за определени участъци от него. Именно този вариант е включен и обсъден в преработения доклад за О. от м.август 2002 г., внесен е и обсъден във В. и по него е взето обжалваното решение на министъра.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от орган в рамките на предоставените му компетенции и в съответната форма, при спазване на приложимите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила.
С поправката на очевидна фактическа грешка, извършена с решение № 106/27.12.2002 г., се оборва твърдението на жалбоподателите, че решение № 32-15/11.1.2002 г. не изхожда от министъра на околната среда и водите. Решението е подробно мотивирано с доклада за О. и предписаните условия за проектиране, строителство и експлоатация на обекта, които представляват фактическите основания за вземането му. Поради това е неоснователно оплакването за липса на мотиви.
Не е налице и несъответствие на акта с целта на закона. Очевидно е, че с жалбата по същество се атакува не толкова законосъобразността на решението на МОСВ, а неговата правилност (целесъобразност). Съдът обаче няма правомощието да осъществява контрол в тази посока, съгласно чл. 3 от ЗВАС и чл. 33, ал. 1 от З.. Затова в настоящето производство не могат да бъдат обсъждани конкретните възражения на жалбоподателите, изложени в производството пред административния орган. Явно е, че недоволството им е породено от близостта на трасето до [населено място], където те постоянно живеят или притежават вилни имоти. Преценката обаче на техническите параметри, ефективността и целесъобразността на възприетия вариант на трасето, както и дали проектът за изграждане на автомагистралата защитава в максимална степен интересите на населението и екологията, са изцяло в прерогативите на МОСВ. При извършения от съда контрол за законосъобразност на акта, не се установиха сочените от жалбоподателите негови пороци. Затова жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС във връзка с чл. 42, ал. 1 от З., Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. И., А. С. Ленчев, В. Л. К., А. Н. Х., Р. Т. К. и Е. Г. К. срещу Решение № 32-15/11.10.2002 г. на министъра на околната среда и водите, с което е разрешено строителството и експлоатацията на обект "Автомагистрала "Л." по комбиниран вариант "син (от км.0+000 до км.5+643) и кафяв (от км.5+439 до км.18+882)", при посочените в трите раздела условия.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението.

Особено мнение: