РЕШЕНИЕ

10495
София, 20.11.2003

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ТАНЯ РАДКОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Искрена Величкова
изслуша докладваното
от съдиятаТАНЯ РАДКОВА
по адм. дело 4156/2003. Document Link Icon


Производството е по чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение от 28. 02. 2002 г. по адм. д. № 1008/ 2001 г. по описа на Шуменския окръжен съд. С атакуваното решение е изменена заповед № 165/ 26. 06. 2001 г. на директора на Регоиналната инспекция за опазване на околната среда и водите [населено място] в частта й, в която е наредено [фирма] [населено място] да преведе сумата 2 616 лв. на основание чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС отм. /, представляваща разходи по контрол на околната среда и е определил като дължима сумата от 2 561. 93 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Решението се обжалва в частта, с която е определена като дължима сумата 2 561. 93 лв., като в касационната жалба не се посочват конкретни касационни основания за отмяна, но от обстоятелствената й част може да се направи изводът, че като касационно основание се твърди противоречие с материалния закон.
Ответникът по жалба -директорът на Регионална инспекция за опазване на околната среда и водите [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото й съгласно чл. 39 ЗВАС с оглед посоченото касационно основание, съдът съобрази следното:
Със заповед № 165/ 26. 06. 2001г. ответникът е наредил на касатора на основание чл. 18, ал. 1 и 2 ЗООС /отм./ да заплати сумата 2 616 лв., тъй като касаторът се явява установеният замърсител, който на посоченото основание следва да заплати разходите по контрола.
Настоящата съдебна инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Според чл. 18 ЗООС /отм./ диференцираният по източници на замърсяване държавен контрол се осъществява по решение на държавните органи и по искане на засегнатите или предполагащите се за засегнати граждани, както и на техните организации, основано на констатирано от тях замърсяване. Установеният замърсител плаща разходите по контрола. Средствата постъпват в извънбюджетна сметка към Министерството на околната среда и водите, която се утвърждава от министъра на финансите по предложение на министъра на околната среда и водите. Съдът е уважил частично жалбата на касатора, като от дължимата на посоченото основание сума е изключил разходите за заплати в размер на 41. 17 лв. и ДОО в размер на 12, 90 лв. За да постанови решението в атакуваната му част, съдът е приел, че касаторът е установеният замърсител по смисъла на чл. 18 ЗООС/ отм./, който въпрос е и основният, поставен и пред касационната инстанция. В конкретния случай касаторът е ползвателят на водните съоръжения, поради което се явява и замърсител на околната среда. Решаващият съд е изтъкнал, че касаторът е извършвал действия по поддръжка и експлоатация на съоръженията на канализационната система в [населено място]. Поради това и съгласно чл. 126, ал. 1 от Закона за водите в негова тежест са задълженията за поддържане в изправност на канализационната мрежа и пречиствателните съоръжения. Съгласно пар. 1, т. 5 от ДР към ЗООС /отм./ замърсяване на околната среда е всяка промяна на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологични фактори от естествен или друг източник в страната или извън нея. В случая с протокл № 222 / 21. 06. 2001 г. е установено, че касаторът е допуснал изтичане на замърсени отпадни води. Касационната инстанция напълно споделя изводът на решаващия съд, че е възможно прякото причиняване на замърсяването да е от друг източник, а не от непосредствените действия на касатора. Меродавен обаче е само и единствено фактът, че дружеството -касатор осъществява експлоатацията на канализационната мрежа и е този, който трябва да подаде заявление за получаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчните води. Касаторът е заявил получаването на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води и е длъжен да спазва разпоредбите на чл. 127, ал. 2 и чл. 128, ал. 3 от Закона за водите. След като е допуснал заустване на замърсени отпадни води, то касаторът като експлоатиращ водните съоръжения се явява установеният замърсител по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗООС.
Като е приел качеството на установен замърсител за касатора, съдът правилно е приложил материалната норма на чл. 18, ал. 2 ЗООС. Пред вид изложеното решението в обжалваната му част е съответно на материалния закон, поради което твърдяното касационно основание не е налице.
Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28. 02. 2002 г. по адм. д. № 1008/ 2001 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е изменена заповед № 165/ 26. 06. 2001 г. на директора на Регоиналната инспекция за опазване на околната среда и водите [населено място] в частта й, в която е наредено [фирма] [населено място] да преведе сумата 2 616 лв., представляваща разходи по контрол на околната среда, като е определил като дължима сумата от 2 561. 93 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.


Особено мнение: