ОПРЕДЕЛЕНИЕ

10547
София, 21.11.2003

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 9811/2003. Document Link Icon


Производството е по чл. 93, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС.
С определение от 05.08.2002 г., постановено по административнонаказателно дело № 2689/2002 г., Варненският районен съд е повдигнал препирня за подсъдност между него и Варненския окръжен съд по повод разглеждането на жалбата на [фирма] със седалище и адрес на управление к.к. “Св. Св. К. и Е.” срещу заповед № 6/20.06.2002 г. на директора на РИОСВ-В.. Съдът е прекратил производството и е изпратил делото на ВКС на РБ за определяне на компетентен съд на основание чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 НПК.
Повдигането на препирнята е станало необходимо поради това, че сезираният с жалбата Варненски окръжен съд с резолюция от 18.07.2002 г. е изпратил преписката по компетентност на Варненския районен съд на основание чл. 35 от ЗООС/отм./ като е приел , че обжалването на заповедта е по реда на ЗАНН.
С определение № 104/20.10.2003 г. ВКС е изпратил делото по подсъдност на ВАС, като е изложил мотиви, че по отношение на споровете, възникнали във връзка с обжалването на административни актове, компетентният по-горен по степен съд е Върховният административен съд.
С оглед на това, че очерталият се спор е относно това дали обжалваната заповед е индивидуален административен акт или има характер на наказателно постановление по см. на ЗАНН, Върховният административен съд приема, че е компетентният по-горен съд, който съгласно утвърдената система на административното правораздаване следва да се произнесе по повдигнатата препирня за подсъдност.
Предмет на обжалване от страна на [фирма] е заповед № 6 от 20.06.2002 г. на директора на РИОСВ - В., с която на основание чл. 18, ал. 2 от ЗООС/отм./ му е наредено да преведе сумата 359,00 лв., представляваща разходи за извършен контрол на дружеството-замърсител. В самата заповед изрично е записано, че обжалването й е по реда на З..
В ЗООС не се съдържа изрична разпоредба относно начина на обжалване на заповедите, с които се определят разходите за осъществения от компетентните орган контрол. Разпоредбата на чл. 35 от с.з., на която се е позовал окръжният съд, предвижда, че актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят по реда на ЗАНН от компетентния орган по чл. 27, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите, кметовете на общини или упълномощени от тях лица.
При липса на изрична разпоредба в закона определяща реда за обжалване, решаването на въпроса кой е компетентният съд за произнасяне по подадената жалба, е обвързано от характера на административния акт и органа, който го е издал.
Обжалваната заповед е властническо волеизявление на орган на държавно управление - директора на РИОСВ-гр. В., с която се създава задължение - заплащането на определена сума за осъществен контрол, от страна на [фирма]. При тази правна характеристика следва да се приеме, че заповедта на директора на РИОСВ е индивидуален административен акт по см. на чл. 2 З., който се обжалва пред съответния окръжен съд - в случая Варненски окръжен съд съгласно чл. 36, ал. 1 З..
Варненският окръжен съд неправилно е приел, че обжалването на заповедта съгласно чл. 35 от ЗООС/отм./ е по реда на ЗАНН. Действително условие за издаване на заповедта е лицето да има качеството на замърсител, но тя не се издава като санкция за извършено нарушение, а има за цел обезщетяване на направените разходи за контрол от страна на административния орган. Заповедта е издадена при спазване на правилата на З. и това е процесуалният закон, който определя начина на нейното обжалване.
Поради изложеното съдът счита, че спорът, очертан в жалбата на [фирма], следва да бъде разгледан от Варненския окръжен съд.
Воден от горното и на основание чл. 93, ал. 2 от ГПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на [фирма] със седалище и адрес на управление к.к. “Св. Св. К. и Е.” против заповед № 6/20.06.2002 г. на директора на РИОСВ - [населено място] е ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на когото да се изпрати делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Варненски районен съд за сведение по движението на административнонаказателно дело № 2689/2002 година.

Особено мнение: