РЕШЕНИЕ

915
София, 03.02.2004

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ВАНЯ АНЧЕВА
при секретар Ани Кръстанова
и с участието
на прокурора Елена Енчева
изслуша докладваното
от съдиятаМИЛКА ПАНЧЕВА
по адм. дело 7730/2003. Document Link Icon


Производството е по чл.33, ал.1 от ЗВАС.
С Решение № 136 от 16.06.2003 год., постановено по адм.д. № 212/2002 год. Русенският окръжен съд е отхвърлил жалбата на [фирма] [населено място] срещу Заповед № 2/ 07.03.2002 г. на Директора на РИОСВ-Р., с която се разпорежда дружеството да заплати сумата 99,50 лева, представляваща разходи по контрола за установяване замърсяване.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от [фирма] [населено място] с молба да бъде отменено изцяло като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и норми на материалния закон. Игнорирано е обстоятелството, че посоченото фактическо основание за издаване на Заповед № 2/ 07.03.2002 г. на Директора на РИОСВ не е обективирано в акт, който да го установява - Протокол № 004/ИИ от 12.02.2002 год. не сочи касатора като замърсител, респ. решението, което потвърждава тази заповед се явява постановено при нарушение правилата на З.-чл.41, ал.3 и ал.4 от З. вр.чл.188 от ГПК. В Решението не е отчетено, че размерът на разходите по контрола се определя като сума от цена на анализи на пет показателя, а само два от тях са извън нормата. Пред Р. е обжалвана заповед № 2/ 07.03.2002 г., същата е незаконосъобразна, базира се на констатации, закрепени в протокол № 004/ИИ от 12.02.2002 г., който не установява наличие на замърсяване, нито доказва качество "замърсител" в лицето на [фирма]. Липсва акт на административен орган, който да констатира замърсяване на околната среда. Решението е постановено при фактическа обстановка, разминаваща се с доказаната по спора. Като не е изменил обжалвания индивидуален административен акт при безспорност на изложените факти, Р. не е осъществил правомощието си, регламентирано в нормата на чл.42, ал.1, предл.3-то от З.. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, като обжалваната заповед бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят [фирма], редовно призован, не се представлява, получени са писмени бележки от пълномощник на изпълнителния директор на дружеството-правоприемник.
Ответникът по жалбата-директорът на РИОСВ [населено място], редовно призован, не се явява и не се прадставлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Неправилно в жалбата се твърди, че съдът сам трябва да събере доказателства според принципа на служебното начало. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите от извършения физико-химичен анализ, поради което разходите по контрола на околната среда следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.
Върховният административен съд прецени оплакванията по касационната жалба, обсъди правилността на постановеното решение от Русенски окръжен съд и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Според чл. 18 ЗООС /отм./ диференцираният по източници на замърсяване държавен контрол се осъществява по решение на държавните органи и по искане на засегнатите или предполагащите се за засегнати граждани, както и на техните организации, основано на констатирано от тях замърсяване. Установеният замърсител плаща разходите по контрола. Средствата постъпват в извънбюджетна сметка към Министерството на околната среда и водите, която се утвърждава от министъра на финансите по предложение на министъра на околната среда и водите.
За да постанови решението си, съдът е приел, че касаторът е установеният замърсител по смисъла на чл. 18 ЗООС/ отм./, който въпрос е и основният, поставен и пред касационната инстанция. Съгласно §. 1, т. 5 от ДР към ЗООС /отм./ замърсяване на околната среда е всяка промяна на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологични фактори от естествен или друг източник в страната или извън нея.
Касаторът не оспорва обстоятелството, че контролните органи на РИОСВ-Р. са взели три проби от отпадъчни води в ревизионна шахта на територята на дружеството, в присъствие на двама негови представители, подписали Протокол № 004/ИИ от 12.02.2002 г. След извършване на физикохимичен анализ на пробата е съставен Протокол № 34/ВД от 20.02.2002 г., от който е видно, че показатели № 8 и № 9 са над допустимите норми. По делото е приложена и калкулация на разходите за контрола, съгласно чл.18 от ЗООС/отм./ Така установените данни от извършения физикохимичен анализ на пробите не е оборен от жалбоподателя пред първата инстанция, поради което съдът правилно се е позовал на констатирано замърсяване на околната среда от страна на [фирма].
Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Правилно е прието, че издадената заповед № 2/07.03.2002 г. от директора на РИОСВ-Р. е индивидуален админстративен акт, пораждащ самостоятелни правни последици. Заплащането на разходите по контрол за установяване замърсяване от страна на жалбоподателя следва да бъде извършено независимо от обстоятелството-дали на дружеството ще бъде наложена санкция за констатираното нарушение. Без значение за крайният изход на делото е също по колко показатели се констатира отклонение от допустимите норми. Релевантният за спора факт е, че касаторът се явява установен замърсител по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗООС.
Като е приел качеството на установен замърсител за касатора, съдът правилно е приложил материалната норма на чл. 18, ал. 2 ЗООС. Решението е постановено при съобразяавен на материалния закон, а твърдяните в жалбата касационни основания за неговата отмяна не са налице.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136 от 16.06.2003 год., постановено по адм.д. № 212/2002 год. по описа на Русенския окръжен съд .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение: