Ново Р/О: Ново Р/О, 5149 / 03.6.2005


РЕШЕНИЕ

10243
София, 09.12.2004

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ДИАНА ДОБРЕВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Николай Чирипов
изслуша докладваното
от съдиятаЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
по адм. дело 4062/2003. Document Link Icon


Производството е по реда на раздел І от глава ІІІ от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е от Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), [населено място], представляван от изпълнителния директор П. К. К., срещу решение № РД-37-4 от 01.04.2003 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), с което е отказан достъп до информация за инцидент в Атомната електроцентрала - (А.) [фирма], като се изтъква, че търсената информация е такава по смисъла на ЗООС и би следвало да се предостави на обществеността, на основание и по реда на същия закон. Настоява се, че след като А. [фирма] е длъжна да осъществява собствен мониторинг и да предоставя информацията от него на АЯР, то АЯР от своя страна следва да предостави тази информация на собственно основание. С допълнителните бележки към жалбата се твърди още, че от предоставения списък на категориите информация, класифицирани като служебна тайна на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, не става ясно по силата на кое измежду посочените основания в чл. 13 от ЗДОИ е ограничен достъпа до разглежданата информация. Изтъква се, че общественият интерес налага изнасянето на фактите, свързани с безопасността на А. “К.” и че на основание чл. 20, ал. 4 от ЗООС, при вземане на решение за отказ за предоставяне на информация, компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация, което в случая не е сторено.
Ответникът по делото - АЯР, чрез процесуалният си представител юрк. Ч. възразява срещу допустимостта и основателността на подадената жалба, като настоява, че от поисканата информация жалбоподателят не би могъл да си състави мнение за дейността на Агенцията, тъй като основната експлоатационна дейност на ядреното съоръжение е в отговорност на А. [фирма]. Цитира чл. 9 от Конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ), ратифицирана и обн., ДВ, бр. 86 от 1995 г., където се въвежда принципа, че основната отговорност за безопасността на ядреното съоръжение носи притежателят на разрешението за експлоатацията му. Сочи още чл. 16 от Закона за безопасно използване на ядрена енергия (ЗБИЯЕ), където съобразно цитираната по горе конвенция са развити и конкретизирани задълженията на лицензианта - А. и лицензодателя - АЯР. Изтъква, че А. [фирма] не е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, и като такъв не е задължен да предостави исканата информация.
Прокурорът във Върховната административна прокуратура счита жалбата за допустима и основателна, като дава становище за отмяна на решение №РД-37-4/2003 г. на председателя на АЯР. Поддържа, че е отказана информация за инцидент в трети реактор на А. “К.”, мотивите за което са посочени в неномерирана и недатирана заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Поддържа още, че с обжалваният акт не е приложен ЗООС, при все, че търсената информация касае околната среда, което обстоятелство прави същия незаконосъобразен.
Върховният административен съд, в състав при пето отделение, като изслуша страните и допусна представените от тях и по преписката доказателства, приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
По съществото си същата е частично основателна, в частта по т. 8 от заявлението - вх. № 92-00-46 от 04.03.2003 г. - за достъп за информация до АЯР, в която са потърсени сведения относно - “Имало ли е в деня на инцидента и в следващите дни, до окончателното отстраняване на инцидента, радиоактивни изхвърляния в работните помещения и в околната среда? К. са били нивата на тези изхвърляния?”. Останалата част на жалбата, настоящият състав на ВАС счита за неоснователна.
За да приеме горното, съдът съобрази, че жалбоподателят е правосубектен и на основание чл. 17 от ЗООС има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес.
Със заявление вх. № 92-00-46 от 04.03.2003 г. до АЯР, ЕУЦЕ е потърсил информация за инцидент от 20.01.2003 г. в трети реактор на А. “К.”, относно: 1. Описание на инцидента, причините за възникването му и нивото по скалата на INES, по което е класиран от АЯР; 2. Какъв е диаметъра на пробива; 3. До колко е спаднало налягането в първи контур; 4. За колко време е открито и изолирано мястото на теча; 5. Дали и коя от трите системи за ранно откриване на течове е показвала сигнали за теча, евентуално, колко време преди теча, както и в кой момент отговорният персонал е предприел мерки и какви точно са били те; 6. Ако системите за ранно откриване на течове не са се задействали - били ли са в работно състояние и каква е причината да не се задействат; 7. Била ли е изпълнена програма, евентуално кога, за не- разрушителен контрол на метала на авариралия тръбопровод и имало ли е индикации за пукнатини и съответните мерки срещу тях; 8. Имало ли е в деня на инцидента и в следващите дни до окончателното му отстраняване радиоактивни изхвърляния в работните помещения и в околната среда, евентуално какви са били нивата на тези изхвърляния; 9. Всякаква друга информация, необходима за изясняване на инцидента. Информацията е поискана на основание - ЗДОИ и ЗООС.
Не се спори между страните за факта на съществуването на авариен инцидент в А. “К.” на 20.01.2003 г., поради това и същият не е предмет на изследване в настоящето производство.
Следва да се отбележи, че в случая ЗООС се явява специален закон по отношение на ЗДОИ, тъй като в ЗООС изрично е предвидена глава ІІ, озаглавена “Информация за околната среда”. По смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 1 от цитирания закон, достъп до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна. По делото е представен списък на категориите информация, класифицирана като служебна тайна за Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (М.), утвърден от министъра на М., с дата на класификация - 15.10.2002 г.
Безспорно е, че министъра на М. е компетентен да издаде така описания списък, по силата на т. 54 от параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, където е указано, че списъкът на конкретните факти, сведения и предметите, съставляващи служебна тайна за отрасъл "Енергетика", се определят със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси. По силата чл. 4, ал. 1 от същия закон енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Видно от т. 16 и т. 17 от посочения списък е, че “Параметрите, структурата и причините на аварийността, използваемостта и отказите на основните и спомагателните съоражения”, както и “Информацията за нарушенията и смущенията в нормалната работа на системите за производство, пренос и разпределение на енергията”, са класифицирани като служебна тайна. Видно е също, че поисканата информация от жалбоподателя попода в полето на цитираните разпоредби от списъка на министъра на М..
В списъка, в т. 4, в съответствие с чл. 20, ал. 6 от ЗООС, е указано, че информацията за събития, дейности, повреди и др., касаещи здравето и безопасността на населението, се изключва от обсега на служебната тайна. Чл. 20, ал. 6 ЗООС разпорежда, че ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда, като стойност по показателите, определени от нормативните актове. В т. 8 от заявлението на ИУЦЕ до ЯЕР, е поискана такава информация, а именно имало ли е радиоактивно изхвърляне и ако да, в каква степен е било то. Тази информация е следвало да бъде предоставена по силата на цитираната по горе разпоредба.
Председателят на АЯР е органът, който по силата на т. 9 от чл. 5 на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, предоставя на граждани, юридически лица и държавни органи обективна информация относно състоянието по ядрената безопасност и радиационната защита. В същата норма, в т. 7 се предвижда, че той осъществява взаимодействие с органите на изпълнителната власт, в чиято компетентност са предоставени регулаторни и контролни функции в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения. В случая взаимодействието се осъществявя със съобразяването с правомощието на министъра на М. да определи обхвата на информацията за служебно ползване, въпреки, че не е отбелязано изрично в обжалваното решение-отказ. Решение № РД-37-4 от 01.04.2003 г. на председателя на АЯР се позовава на несъгласието на А. [фирма] да предостави разглежданата информация. Въпреки непозоваването в заповедта на списъка за информацията, представляваща служебна тайна, изпълнителният директор на Централата фактически се е съобразил с него. В частта обаче, касаеща информацията по чл. 20, ал. 6 от ЗООС, отказът е незаконосъобразен и следва да се отмени, като в тази част преписката се върне на АЯР за разглеждане, съобразно дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 28 ЗВАС, във вр. с чл. 42 от З., Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № РД-37-4 от 01.04.2003 г. на председателя на АЯР само в частта , с която е отказан достъп за информация по т. 8 от заявление за достъп, вх. №92-00-46/04.03.2003 г., като ВРЪЩА преписката на АЯР за разглеждането й в частта, с която се иска предоставяне на данни относно наличието или неналичието на радиационни изхвърляния в работните помещения и околната среда на А. “К.”, както и нивата на тези изхвърляния.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), [населено място], срещу решение № РД-37-4 от 01.04.2003 г. на председателя на АЯР, в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14 дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.


Особено мнение: