Ново Р/О: Ново Р/О, 5375 / 19.5.2006


РЕШЕНИЕ

8658
София, 06.10.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Любка Стамова
изслуша докладваното
от съдиятаИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело 6928/2005. Document Link Icon


Съдебното производство по чл. 5, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е образувано по жалба на "Екосдружение К." със седалище и адрес [населено място], район "К.", [улица], съдебна регистрация по ф. дело № 6688 от 2005 г. по описа на СГС, представлявано от председателя
на УС Ц. К. Ц., и по жалба на "Сдружение за екозащита – район "К." със седалище и адрес [населено място], район "К.", [улица], съдебна регистрация по ф. дело № 6061 от 2005 г. по описа на СГС, представлявано от председателя на УС П. С. С., срещу решение № 19-ПР от 30.06.2005 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите.

С обжалваното решение на основание чл. 93, ал. 5 ЗООС и представена писмена документация от инвеститора [фирма] -
гр. С., по приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (О.) за инвестиционно предложение за изграждане на съоръжение за третиране, балиране, опаковане и площадка за временно съхранение на битови отпадъци на територията на район "К." - Столична община, със срок за експлоатация три години.

В жалбата на "Екосдружение К." се поддържа, че обжалваното решение е нищожно поради липса на компетентност на административния орган. Решението е подписано от министъра на околната среда и водите на 30.06.2005 година. С решение № 328 от 29.06.2005 г. Централната избирателна комисия е обявила за избрана за народен представител в 24-и многомандатен избирателен район Д. Б. А. – т.е. министъра на околната среда и водите. Тоест твърди се, че обжалваният акт е постановен от лице, което е народен представител към датата на подписване му, следователно при липса на материална компетентност, която води до нищожност.
Поддържа се също, че решението е нищожно и поради липса на специална компетентност по чл. 93 ЗООС по изложени съображения за компетентност на директора на съответната РИОСВ.
Жалбоподателят поддържа и съображения за незаконосъобразност на решението поради противоречия с приложимия материален закон, както и поради нарушение на процесуални правила – отменителни основания по чл. 12 ЗВАС.
В жалбата на "Сдружение за екозащита - район "К." също се поддържа, че решението е нищожно поради липса на материална компетентност на органа, който е издал акта, с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 3 ЗООС. Жалбоподателят поддържа също, че решението е незаконосъобразно по изложени съображения за липса на подробни мотиви, основани на преценката на обстоятелствата по чл. 7 от Наредбата за условията и реда за извършване на О. на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, противоречия с приложимия материален закон, съществено нарушение на процесуални правила и поради несъответствие с целта на закона. По изложените доводи се прави искане за прогласяване нищожността на решението или отмяната му като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е законосъобразно и жалбите са неоснователни.
Заинтересованите страни също поддържат, че жалбите са неоснователни, като се прави и довод, че решението не е административен акт по определението на чл. 2 З. и съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗООС не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по аргумент от разпоредбата на чл. 94 ЗООС.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни по изложени подробни съображения за законосъобразност на решението съгласно изискванията на чл. 41, ал. 3 З..
Върховният административен съд - V отделение, като прецени допустимостта на жалбите, намира, че са подадени от надлежни страни, при наличие на пряк и личен интерес, на основание чл. 35, ал. 1 З. и
чл. 99, ал. 6 ЗООС и в срока по чл. 13, ал. 2 ЗВАС.

Съдът, като прецени и обсъди направените в жалбите оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното административно решение и въз основа на събраните доказателства в административното и съдебното производство по административноправния спор, намира за установено следното:
Административното производство е образувано по инвестиционно предложение за изграждане на съоръжение за третиране, балиране, опаковане и площадка за временно съхранение на битови отпадъци на територията на район "К." за срок на експлоатация от три години върху описани подземни имоти № 005409, 005408 и 005405, находящи се в землището на [населено място], като терените са собственост на З. [фирма].
С обжалваното административно решение, постановено на основание чл. 93, ал. 5 ЗООС, министърът на околната среда и водите е постановил, че не е налице необходимост от извършване на О. и тази преценка е направена с оглед инвестиционното предложение по приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии (обн., ДВ, бр. 25 от 18.03.2003 г.).
Доводите в жалбите за нищожност на обжалваното решение като постановено от некомпетентен орган са неоснователни.
Решението е постановено на 30.06.2005 г. от министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган да взема решения по О. по чл. 93, ал. 2 от приложимия материален закон ЗООС, като за конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 93, ал. 3 ЗООС, за да е компетентен за преценка на необходимостта от О. друг административен орган - директорът на съответната РИОСВ. С посоченото решение на ЦИК от 29.06.2005 г. е обявено, че Д. А. е избрана за народен представител, но същата не е получила статут на народен представител непосредствено от избора, както се поддържа от жалбоподателя "Екосдружение К.". Съгласно тълкувателно решение на Конституционния съд на Република България по к. д. № 18 от 1991 г. за тълкуване на чл. 76, ал. 2 от Конституцията "за да встъпят в изпълнение на пълномощията си, народните представители трябва както да са избрани, така и да са положили конституционна клетва, като и двете изисквания са еднакво задължителни. Полагането на клетва е свързано юридически с встъпването на народните представители в изпълнение на пълномощията им, като за конкретния казус няма данни за положена конституционна клетва от министъра на околната среда преди постановяването на обжалваното решение.
Доводите в жалбите за незаконосъобразност на решението на основанието, посочено в чл. 12, т. 4 ЗВАС, са основателни.
От събраните по делото доказателства е видно, че административният орган е определил инвестиционното предложение като такова по чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС – като инвестиционно предложение за разширение или за промяна на производствена дейност на съществуващи обекти. В действителност инвестиционното предложение е за ново изграждане на съоръжение за третиране, опаковане, балиране и площадка за временно съхранение на битови отпадъци, за което предложение съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 1 ЗООС задължително се прави О., защото попада в т. 26 от приложение № 1 (съоръжения за третиране на битови отпадъци), а не по приложение № 2 към наредбата, както незаконосъобразно е приел административният орган. При тези данни е безпредметно обсъждането на всички останали доводи и възражения на жалбоподателите.
Поради изложеното обжалваният административен акт следва да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния закон, а преписката да бъде върната на административния орган с указания, че следва да се прецени отново необходимостта от извършване на О. по отношение на инвестиционното предложение на [фирма], като се изискат и доказателства за изпълнението на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. При новото произнасяне административният орган е длъжен да се съобрази и приложи новата редакция на закона (ДВ, бр. 77 от 27.09.2005 г.), съобразно която е отпаднало императивното му задължение за извършване на О. на процесното инвестиционно предложение. Следва да се съобрази обаче, че дори и само въз основа на един от критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС – например засиления обществен интерес по т. 5, административният орган може да приеме за необходимо извършването на О. на предложението.
Водим от горното и на основание чл. 28 ЗВАС във връзка с
чл. 42, ал. 1, предложение 1 З., Върховният административен съд -
V отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 19-ПР от 30.06.2005 г. на министъра на околната среда и водите.
ВРЪЩА делото като преписка на министъра на околната среда и водите за постановяване на решение в изпълнение на указанията по прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните, пред 5-членен състав на Върховния административен съд.


Особено мнение: