РЕШЕНИЕ

9158
София, 20.10.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ТАНЯ РАДКОВА
при секретар Пенка Пейчева
и с участието
на прокурора Николай Николов
изслуша докладваното
от председателяМИЛКА ПАНЧЕВА
по адм. дело 4279/2005. Document Link Icon


Производството е по чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
С Решение № 219/01.03.2005 г., постановено по адм.д. № 984/2004 г. Варненски окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма], к.к. "А.", представлявано от К. С. и А. Г. П. от [населено място], ул."25-ти септември" № 58, вх.Б, ет.3, ап.5 против Решение по оценка на въздействието на околната среда № 3-3/95/2003 г. на Директора на РИОСВ [населено място]. Осъдил е [фирма], к.к. "А.", представлявано от К. С. и А. Г. П. да заплатят солидарно на РИОСВ В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. и на [фирма] [населено място], представлявано от А. Н. Щ. разноски в размер на 1000 лв.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от [фирма] чрез пълномощник адв. С. С. и от А. Г. П. чрез пълномощник адв.Н. С., с оплакване за неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, които съставлявали отменителни основания по чл.218б, ал.1, т."в" от ГПК. Жалбоподателите считат за неправилни изводите на съда, че решението по О. е издадено от компетентен орган и че са спазени изискванията и процедурата по изготвянето, обсъждането и приемането на О.. В колектива, който е изготвил и подписал доклада, са участвали експерти, които не са били регистрирани в публичния регистър при МОСВ. Твърдят, че не е спазена разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗООС, която изисква уведомление или информиране на засегнатото население от инвеститора в най-ранен етап за инвестиционното намерение за консултации с населението по чл.95, ал.2 от ЗООС. Релевират и оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - решението било постановено при непълнота на доказателствата, не била назначена поисканата тройна експертиза, не били допуснати свидетели, което довело до незаконосъобразност на решението поради необсъдени от съда релеванти факти, както и изложени доводи и съображения на жалбоподателите. Считат постановеното решение за необосновано, направените от съда фактически констатации не съответствали на събраните по делото доказателства. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество, като бъде отменено атакуваното решение № 3-3/95/2003 г. по О. на Директора на РИОСВ-В..
Ответната страна - Директорът на регионалната инспекция на околната среда и водите [населено място], чрез юрисконсулт К. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, представя писмена защита.
Заинтересованата страна- [фирма] чрез адв.А. моли да бъде потвърдено решението на Окръжен съд-Варна, представя писмени бележки.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, което е постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с доказателствата по делото. Съгласно чл.188, ал.3 от ГПК съдът е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на жалбоподателите и въз основа на това е постановил обосновано и законосъобразно решение. Липсват основания по смисъла на чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК за неговата отмяна.
Върховният административен съд обсъди направените в касационната жалба възражения, прецени правилността на атакуваното решение, съобрази събраните по делото писмени доказателства и намира следното:
Касационната жалба на [фирма] и на А. П. е процесуално допустима, подадена в срока по чл.33, ал.1 от ЗВАС от лица, имащи правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата инстанция счита атакуваното решение на Окръжен съд [населено място] за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.
Жалбоподателите [фирма] и А. П. са направили пред и пред окръжния съд възражение за некомпетентност на органа, издал процесното Решение по О. - Директора на РИОСВ [населено място]. Съдът мотивирано е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.94, ал.1, т.2 във връзка с чл.93, ал.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), при която компетентен орган за вземане на решение по О. в случаите по чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС за инвестиционни предложения, посочени в Приложение № 2 към цитираната разпоредба е Директорът на съответната РИОСВ. Касае се за инвестиционно предложение, включено в приложение № 2, т.3, б."и" към чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС - "съоръжения за производство на електроенергия, посредством силата на вятъра". Административният орган е преценил данните, че не се касае за вземане на решение по О. за инвестиционно предложение, което да попада в хипотезата на чл.94, ал.1, т.1 във връзка с чл.93, ал.2 от ЗООС, в които случаи компетентен да се произнесе е министъра на околната среда и водите. Настоящата инстанция споделя правния извод на окръжния съд за компетентност на Директора на РИОСВ да се произнесе с процесното решение по О.. Същото становище е изразил и министърът на околната среда и водите в своето Решение № 224/ 05.12.2003 г. по повод подадена до него жалба от [фирма] срещу процесното решение по О., по реда на чл.19 и сл. от З..
Съображенията на съда по въпроса за компетентността на административния орган са свързани и с друг въпрос, поставен от касаторите в жалбата - налице ли е трансгранично действие на инвестиционния процес. Както по време на изготвяне доклада по О., така и в хода на съдебния процес, този проблем се разглежда с необходимата сериозност и загриженост за съдбата на флората и фауната в региона, а също и на засегнатото население в района на предстоящото изграждане на съоръженията. Първоинстанционният съд е кредитирал констатациите, изложени в доклад въз основа базов мониторинг, извършен от екип с ръководител проф. Д.Н. от Института по зоология на Б. и потвърдени в заключението на вещото лице по делото, че няма да бъде оказано значително негативно влияние върху птиците, бозайниците и растенията в региона. Приложени са в Таблица 3.8.1. данни за птиците, установени да гнездят на площадката и на тези, участващи в пролетния и есенен прелет. Констатациите са, че размерът и числеността на популациите на всичките 13 вида гнездящи на платото птици са незначителни в сравнение с установените за страната, поради което не се очаква негативно въздействие върху числеността на популациите в района, с оглед поведението на птиците и траекториите на летене. От данните, установени пред първата инстанция, не се доказва твърдението на жалбоподателите, че теренът, върху който ще се реализира обекта, попада в обсега на международния път на птиците "V. pontika". Настоящата инстанция прецени изводите на първоинстанционния съд и намира същите за обосновани съобразно убедително изложени данни от експертите.
Първоинстанционният съд подробно е разгледал твърденията на жалбоподателите за допуснати нарушения на чл.95, ал.1 от ЗООС относно процедурата при изготвяне решението по О. във връзка с уведомяване на засегнатото население. Съгласно тази норма (в редакция ДВ, бр. 91 от 2002 г.), инвеститорът на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено и осигурява изработване на задание за обхват на О.. Доколкото в закона няма пояснение какво включва "най-ранния етап" на инвестиционното намерение, то правилно съдът е приел, че инвеститорът е спазил условието на закона, уведомявайки МОСВ за намерението си и предприемайки действия по изготвяне доклад по О., както и на действия по уведомяване на населението в района за намерението си във връзка със строителството на вятърния парк за производство на електрическа енергия.
За наличието на диалог от страна на [фирма] със заинтересованите лица и населението от региона, свидетелстват данните по делото във връзка с изпълнение процедурата по чл.97, ал.1 и ал.2 от ЗООС и проведеното обществено обсъждане на инвестиционното предложение. Обяви за това са публикувани във в."Труд" и в."24 часа", в местен ежедневник и поставяне на обява в община [населено място], каквото е изискването на ал.3 на чл.97 от закона. За състоялите се дебати, предложения и изказвания на това обществено обсъждане е съставен Протокол от 24.07.2003 г. Няма спор по делото, че [фирма], като възложител на проучванията за изготвяне на О., е спазил разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗООС - да представи на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане, които да бъдат съобразени от органа при вземане на решение, с цел отчитане резултатите от обсъждането (чл.99, ал.2).
Настоящият състав счита, че не съставлява основание за отмяна на обжалваното решение по О. възражението по жалбата, че в колектива, който е изготвил и подписал доклада по О. са участвали експерти, които не са били регистрирани в публичния регистър при МОСВ. Този довод е приет и в мотивите на решението на окръжния съд за неоснователен.
Съгласно чл. 83, ал1 от ЗООС, оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат на регистрирани експерти - български и чуждестранни физически лица, които трябва да декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията и прилагането на плановете, програмите или на инвестиционните предложения. В конкретния случай изготвянето на оценка е възложено на колектив от лицензирани експерти с ръководител лицензираният експерт н.с. инж.Л. И.. Вярно е, че в анотацията към доклада е отразено и участие в работата на колектива на трима консултанти, които към този момент не са били лицензирани. Това обстоятелство съдът счита за несъществено нарушение разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗООС, тъй като данните по доклада са обработени и обобщени в цялост от лицензираните експерти, които носят и съответната отговорност за съдържанието на доклада.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от окръжния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на решението при непълнота на доказателствата поради обстоятелството, че не било уважено искането на жалбоподателя за назначаване на тройна експертиза и не били допуснати до разпит сочени свидетели. Видно от протокола от съдебно заседание на 02.02.2005 г., съдът е отказал назначаване на тройна експертиза с мотиви за липсата на конкретни възражения от страна на жалбоподателя по основното и допълнителното заключение на депозираните експертизи. Настоящата инстанция намира процесуалните действия на окръжния съд за правилни, приетите заключения на експерти по делото са изяснили оспорвани от жалбоподателя части от процесния доклад по О. и не са били необходимо други данни, включително допускане на гласни доказателства.
Несъстоятелно се явява възражението за необоснованост на обжалваното решение. Съдът е анализирал събраните по делото многобройни писмени доказателства и изградил правните си изводи логично и последователно, проследявайки цялата процедура по възлагане, изготвяне и ободряване на решението по О., съобразно релевантните правни норми.
По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК във връзка с чл.11 от ЗВАС за отмяна на обжалваното решение. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, правните доводи са обосновани в съответствие с материалноправните норми, спазени са административнопроизводствените правила.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.49 от ЗВАС жалбоподателите следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят направените в касационното производство разноски: на РИОСВ [населено място] - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и на [фирма] [населено място],1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219/01.03.2005 г., постановено по адм.д. № 984/2004 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], к.к. А. и А. Г. П. от [населено място], ул."25-ти септември" № 58, вх.Б, ет.3, ап.5 да заплатят солидарно на РИОСВ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/ и на [фирма] [населено място], сумата 1200 лв. / хиляда и двеста лева/ разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.





Особено мнение: