РЕШЕНИЕ

10736
София, 02.12.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Николай Чирипов
изслуша докладваното
от председателяВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело 4606/2005. Document Link Icon


Производството е по чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 23б от Закона за опазване на околната среда (О.., ДВ, бр. 91/1.11.1991 г.).
Образувано е по касационна жалба на Съюза на специалистите по парково и ландшафтно устройство, чрез председателя М. Н. С., срещу решение от 3.12.2004 г. по адм. д. № 2450/2001 г. по описа на Софийския градски съд, ІІІ "е" отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяването му - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", пр. 1-во и 2-ро от ГПК.
Ответникът по касационната жалба - Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), С., чрез упълномощения си процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана с оглед наведените касационни основания за отмяна съгласно чл. 39 от ЗВАС, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Н. С., в качеството й на председател на Съюза на специалистите по парково и ландшафтно устройство в България, регистриран като юридическо лице с нестопанска цел по ф.д. № 17657/1991 г. на СГС, срещу Решение по оценка на въздействието върху околната среда (О.) № 23-7/2001 г., с което на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 и чл. 23б от Закона за опазване на околната среда (ЗООС, отм., ДВ, бр. 91/25.09.2002 г.) и чл. 20, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/07.07.1998 г. за оценка въздействието на околната среда (отм., ДВ, бр. 25/18.03.2003 г.), директорът на РИОСВ - С. е разрешил реализирането на проект "Бензиностанция с търговска част и автомивка" в м. "Западен парк", [улица], парцел ІІ, кв. 1, р-н И., С., с инвеститор: [фирма]. С това решение по О. са предписани и условията, при които следва да се реализира проектът.
За да отхвърли жалбата срещу описания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на приложимия материален закон за постановяване на атакуванато решение, като при произнасянето си административният орган е спазил установените производствени правила.
Така постановеното решение е правилно.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗООС (отм.) регламентира, че О. се прави задължително за проектите по списък, съгласно приложението към посочения текст. Точка 26.14. от това приложение предвижда, че подземното складиране за нефтопродукти и химикали, включително бензиностанции с повече от 12 извода за зареждане попада в хипотезата на чл. 20, ал. 1 ЗООС (отм.) за извършване на О. чрез изготвяне на експертно заключение за допустимото замърсяване на околната среда. Нормата на чл. 2, ал. 1 от относимата Наредба № 4/1998 г. (отм.) прогласява, че предмет на О. са инвестиционните проекти за нови обекти и инвестиционните проекти за разширение или преустройство с промяна на производствената дейност на обекта в случаите, когато тя попада в обхвата на приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗООС, какъвто е настоящият казус. Изготвянето на оценката се извършва в предписаната с чл. 9 от Наредбата последователност.
От ангажирания по делото доказателствен материал е установено, че [фирма] като инвеститор на проекта е внесло в РИОСВ [населено място] доклад за О. за проект на обект "Бензиностанция с търговска част и автомивка" в м. "Западен парк", п. ІІ, кв. 1, район "И.", С.. Докладът има необходимото съдържание, предписано с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗООС (отм.), респ. отговаря на общите изисквания за обхват, съгласно приложение № 2 към чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/1998 г. (отм.). Представени са били и две допълнения във връзка с вредните физични фактори и хидрогеоложките и хидроложки условия. Открита е процедура за обществено обсъждане на доклада за О., като са спазени процедурите за начина и срока на обявяване и провеждане, съгласно предписанията на глава ІV от Наредба № 4/1998 г. (отм). Докладът за О. е обсъден и приет на заседание на Експертния екологичен съвет при РИОСВ, [населено място]. В хипотезата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 4/98 г. окончателен доклад за О. за инвестиционния проект не е изработен.
С решение № 23-7/2001 г. на директора на РИОСВ е дадено разрешение за реализиране на проект "Бензиностанция с търговска част и автомивка на Л. България Е.". Противно на поддържаните в касационната жалба доводи, при издаване на това решение са спазени действащите към датата на постановяването му материалноправни разпоредби. Релевантните за приложението на чл. 23 от ЗООС (отм.), респ. - чл. 9 от Наредба № 4/1998 г. (отм.) факти са осъществени в нормативно-предписаната поредност, при което административният акт на цитираното в него основание е законосъобразен.
Изложените в касационната жалба пространни оплаквания и поддържаните на тази база доводи за неправилност на атакуваното решение, касаят основно законосъобразността на Заповед № РД-09-50-510/11.10.1996 г. на Главния архитект за одобряване регулационен и кадастрален план за местността "Западен парк", парцел ІІ, кв. 1. Цитираната заповед не може да бъде предмет на съдебен контрол, още по-малко в производство по обжалване на решение за О. за реализация на инвестиционен проект. При постановяване на последното, процедурата по одобряването на устройствения план е била вече извършена (още през 1996 г.), т.е. решението по О. е издадено при наличие на влязъл в сила регулационен и кадастрален план, което изключва приложението на чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗООС (отм.). Към момента на издаване на Заповед № РД-09-50-510/11.10.1996 г. на Главния архитект на С., действащата уредба не е изисквала съгласуване от РИОСВ на процедурата по одобряване на плана (А..: чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/07.08.1995 г. за оценка на въздействието върху околната среда (О., ДВ, бр. 84/22.07.1998 г.), вр. с Приложение № 1 и 2 от ЗООС (отм.), в действащата редакция преди измененията с ДВ, бр. 85/1997 г., поради което изложените от касаторката аргументи в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
На последно място - следва да бъде отчетена и настъпилата към датата на постановяване на съдебния акт законодателна промяна. Съгласно действащият към този момент ЗООС (Обн., ДВ, бр. 92/2002 г.), оценка на въздействието на околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. Инвестиционни проекти за строителство на нови бензиностанции не са включени в посочените приложения. Промяната в правната уредба също следва да се има предвид, по аргумент на чл. 188, ал. 3 ГПК, т. к. оспореният административен акт не е влязъл в сила и не е породил предписаното му правно действие.
По всички изложени съображения не са налице претендираните в касационната жалба основания за отмяна. Като е приел обжалваното пред него решение по О. за законосъобразен административен акт, съдът е постановил съответстващо на материалния закон решение, при спазване на установените процесуални правила.
Воден от горното и на основание 40, ал. 1, пр. 1-во от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение от 3.12.2004 г. по адм. д. № 2450/2001 г. по описа на Софийския градски съд, ІІІ "е" състав.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: