РЕШЕНИЕ

4239
София, 20.04.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Елена Енчева
изслуша докладваното
от съдиятаЮЛИЯ КОВАЧЕВА
по адм. дело 10628/2005. Document Link Icon


Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решението от 18.07.2005 г. на Софийския градски съд по адм. дело № 3138/2004 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.
Ответникът - Екологично сдружение "За земята", чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решение № 53/22.07.2004 г. на главния секретар на Министерството на околната среда и водите в частта, с която е отказано да бъде предоставен достъп до обществена информация по заявление вх. № 1249/09.07.2004 г. на ЕС "За земята" и върнал преписката като го задължил да предостави пълен достъп до исканата информация. В разглеждания случай жалбоподателят пред първата инстанция (сега ответник по касация) е поискал да му бъдат предоставени - 1. копия от протоколите от обществени обсъждания и 2. - становищата, представени от участниците в обществените обсъждания по отделните проекти през периода 1999-2004 г., описани в приложение № 1 към заявлението. Административият орган е отказал на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ, като по отношение на документите по т. 1 е счел, че съставляват подготвителни актове на решенията по О. и нямат самостоятелно значение и съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ достъпът до тях е ограничен, а досежно материалите по т. 2 - информацията, която се съдържа в тях засяга интересите на трети лица и е необходимо тяхното писмено съгласие, освен това те също нямат самостоятелно значение. При тези фактически обстоятелства, съдът е посочил, че редът и условията на предоставяне на достъп по информация за околната среда е регламентиран в Закона за опазване на околната среда, който е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. В чл. 20 на ЗООС са визирани конкретни основания за отказ на достъп до търсената информация за околната среда, които изключват приложението на разпоредбата на чл. 37 ЗДОИ, уреждаща хипотезите на отказ по този закон. Задълженият субект не е обсъдил изпълнени ли са елементите на някои от фактическите състави по чл. 20 ЗООС, при осъществяването на които разполага с възможността да откаже достъп до информация за околната среда. Незаконосъобразно се е позовал на разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, като е игнорирал специалния текст на чл. 102 от ЗООС, който гласи че, МОСВ води публичен регистър с данни за извършване на процедурата по О., включително за общественото обсъждане, издаденото решение по О. и за извършения контрол по изпълнение на решенията по О., а до създаването му с нарочна заповед на министъра на околната среда и водите е определен ред за съхраняване и предоставяне на информацията. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.
Недоволен от решението, касаторът поддържа, че изводът на съда за неприложимост на основанията за отказ, визирани в ЗДОИ не намират приложение при преценката на заявленията за достъп до обществена информация, свързана с околната среда, като се позовава на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗООС, която препраща към процедурата по ЗДОИ. Релевират се отново доводи, че противно на приетото от решаващия съд, информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение, както и че съдържа мнения и позиции на трети лица във връзка с реализирането на проекти по опазване на околната среда, т.е. налице са основанията за ограничаване на достъп до исканата информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДОИ, поради което задълженият субект законосъобразно е отказал достъп до същата в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДОИ.
Решението е правилно.
В чл. 19 от ЗООС е дадено определение на "информация за околната среда", което в своя обхват включва както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на РБ, може да бъде ограничавано само в случаите на чл. 20, ал. 1, т. 1-6 ЗООС. В случая, за да постанови обжалвания отказ административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е счел, че са изпълнени предпоставките по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДОИ. Както правилно е приел решаващият съд, отказът е незаконосъобразен, тъй като търсената информация не е свързана с оперативна подготовка на актовете - решения по О., по см. на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. За да е лишена от самостоятелен характер исканата информация следва да представлява по съществото си мнение, препоръка, становище, изготвена от или за органа и насочена към подготовка за приемане на съответния окончателен акт. Общественото обсъждане, провеждано по реда на ЗООС е самостоятелен етап от процедурата по приемане на решение по О. от компетентния орган, поради което съставеният протокол за същото няма белезите на подготвителен документ, изготвен от помощен орган с оглед издаване на крайния акт. Протоколите от обществените обсъждания отразяват публично изказаните становища и позиции на участвалите в тях лица. При положение, че се касае за информация, която е публична по своя характер, предвид целта на създаването й и начина на разпространение, то доводите на задължения субект, че предоставянето й на заявителя ще засегне интереси на трети лица, които не били дали съгласие за това, е неоснователен и не намира опора в нормативната уредба. След като веднъж вече информацията е станала обществено достояние и не попада в някоя от ограничителните хипотези на чл. 20, ал. 1 ЗООС, правото на достъп до нея не може да бъде ограничавано поради необходимост от защита на конкуриращ интерес - правото на защита на личната информация по см. на чл. 6, т. 5 ЗДОИ. Достъпът до обществена информация за дейността на администрацията е гаранция за възможността на гражданите да си съставят адекватна представа и да формират критично становище за органите, които ги управляват, поради което основанията за отказ могат да бъдат само в рамките на ограниченията на правото на достъп, регламентирани в приложимия закон. При положение, че с разпоредбата на чл. 102 от ЗООС е дефиниран принципът на публичност на данните, касаещи процедурата по О., включително за общественото обсъждане, правото на достъп на гражданите и организациите до информацията, свързана с решенията, засягащи околната среда не може да бъде ограничавано извън случаите, визирани в чл. 20 от ЗООС. Разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗООС не налага други правни изводи относно основанията за отказ на търсената от заявителя информация, тъй като тя препраща към процедурата, предвидена в глава трета от ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация, но не и към материалноправните предпоставки за отказ, регламентирани в общия закон.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.07.2005 г. на Софийския градски съд по адм. дело № 3138/2004 г.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: